Технически гении, деятели на нацията и известни артисти изказват похвали за ползите от възпитанието по метода Монтесори – но издържа ли то критичната научна проверка? Дейвид Робсън и Алесия Франко проучват въпроса.
Когато мислим за живота на богатите и известните, винаги се изкушаваме да потърсим тайните на техния успех. Затова, ето една главоблъсканица: какво е общото между шеф Джулия Чайлд, писателя Габриел Гарсия Маркес, певицата Тейлър Суифт и основателите на Google Лари Пейдж и Сергей Брин?
Отговорът е, че всички те са учили в Монтесори училища като деца. В САЩ влиянието на училищата в областта на изкуствата и в света на техниката е забелязано отдавна. Но разпространението на този образователен метод излиза далеч извън тези рамки. Лидерът на борбата за независимост на Индия Махатма Ганди е поддръжник на метода и описва, че на децата в тези училища се преподава „без те да чувстват натоварване при усвояването на познания, тъй като те научават всичко докато играят„. Рабиндранат Тагоре, поетът – лауреат на Нобелова награда, създава мрежа от Монтесори училища, за да освободи творческата себеизява на децата.
Но работи ли всъщност този метод?
Изминал е повече от един век откакто италианската лекарка и възпитател Мария Монтесори разработва известните си принципи, които насърчават децата да развиват своята независимост от ранна възраст. Нейният живот представлява вдъхновяваща история на жената-пионер, феминистка, която в преследване на мечтата си се осмелява да не се подчини на фашисткия режим. А според някои приблизителни изчисления в момента има поне 60,000 училища по света, които използват метода Монтесори.
Странно е, обаче, че ползите от възпитанието по метода Монтесори продължават да бъдат обект на дебати. Това се дължи отчасти на вътрешноприсъщите трудности при провеждането на научни изследвания в класната стая, което означава, че съществуващите проучвания са подложени на жестока критика от страна на скептиците. Едва неотдавна изследователите можаха да разрешат някои от тези проблеми, а техните заключения са увлекателно четиво за учителите, родителите, учениците – а всъщност и за всеки, който е запленен от податливостта на детското съзнание.
Игра с трохи хляб
Монтесори е родена в малката италианска община Киаравале през 1870 г. Родителите й са били напредничави хора, които често са общували с водещите интелектуалци и учени в страната. Тази среда на просветено семейство осигурява много предимства на Монтесори в сравнение с другите млади момичета по онова време.
„Подкрепата на майка й е от изключително значение за вземането на някои важни решения, като например записването й в техническо училище след завършването на началното образование“, казва Елиде Тавиани, член на съвета на директорите на Опера Национале Монтесори в Рим, Италия – организация, основана от Монтесори с цел проучване и популяризиране на нейните методи на възпитание. Подкрепата на родителите й също се оказва решаваща за нейното решение да учи медицина, област, която е доминирана от мъжете.
„Семейството на Мария Монтесори винаги е било изключително чувствително по отношение на социалните проблеми“, добавя Тавиани, като например, борбата за еманципацията на жените – битка, която Монтесори ще продължи в зрялата си възраст. „Тя се превръща във важна отправна точка за другите жени на своето време“.
Скоро след като се дипломира, през 1896 г., Монтесори започва работа като доброволец-помощник в психиатричната клиника към Университета на Рим, където се грижи за деца със затруднения при усвояването на познания. Стаите са голи, само с оскъдна мебелировка. Един ден тя установява, че децата ентусиазирано си играят с трохите от хляба, които са паднали на пода, споделя Катрин Л’Екюер, изследовател по психология и образование към Университета на Навара в Испания и автор на „Магическият подход“. „Тогава на нея й хрумва, че произходът на някои интелектуални увреждания може да е свързан с бедността“. Монтесори стига до заключението, че с подходящите обучителни материали тези и други млади съзнания могат да бъдат възпитани.
Наблюдението кара Монтесори да разработи нов образователен метод, който се фокусира върху осигуряването на оптимална стимулация по време на чувствителните периоди в детството.
В центъра е принципът, че всички образователни материали трябва да са с детски размери и да са разработени така, че да се харесат на всички сетива. В допълнение, на всяко дете трябва също да е позволено да се движи и да действа свободно, както и да използва креативността си и уменията си за решаване на проблеми. Учителите поемат ролята на водачи, подпомагайки децата без принуда или контрол.
Монтесори отваря своята първа „Casa dei Bambini“ – „Къща на децата“ – през 1907 г. и скоро изникват още много като нея. С времето тя изгражда и връзки с визионери в цял свят, включително Ганди. Вероятно е изненадващо, че когато фашистите идват на власт в Италия през 1922 г., първоначално те приветстват ентусиазирано нейното движение. Но скоро те започват да се противопоставят на фокуса върху свободата за изразяване на децата. Според Тавиани, ценностите на Монтесори винаги са били посветени на уважението към човешка и „правата на децата и жените. Но фашистите са искали да експлоатират нейната работа и нейната известност“.
Нещата достигат точка на разпад, когато фашисткият режим се опитва да повлияе върху образователното съдържание на училищата и през 1934 г. Монтесори и синът й решават да напуснат Италия. Тя се завръща в родината си едва през 1947 г. и продължава да пише и да развива метода си до смъртта си през 1952 г. на 81-годишна възраст.
Децата поемат контрола
Днес има много различни видове Монтесори училища, като не всички те са признати от Опера Монтесори, но някои фундаментални принципи остават непроменени. Единият от тях е идеята за учителите като нежни водачи, насърчаващи децата да извършват дейностите с колкото е възможно по-малко намеса от страна на възрастните.
„Нашите деца се научават да се ръководят сами“, споделя Мириам Ферро, директор на Екоскуола Монтесори в Палермо, Сицилия, което училище приема деца на възраст от няколко месеца до шест години.
Някои от предметите в Екоскуола са подобни на тези, които се преподават в предучилищна възраст и в училищата, като например математика и музика. Но има също и сегмент, наречен „практически живот“, който се връща към първоначалната визия на Монтесори за независимостта на децата. Това включва практически задачи от истинския живот, като например сервиране на напитки на съучениците. От съображения за безопасността учителите отговарят за кипването на водата, но децата играят активна роля при почистването на работните плотове и поднасянето на напитките на другите. „А по време на закуската и обяда те също се ръководят самостоятелно, като се редуват при подреждането на масите и сервирането на съучениците“, казва Ферро.
Мария Монтесори разработва нов образователен метод, който допада на сетивата на децата, насърчавайки ги да използват креативността си и уменията си за решаване на проблеми (Снимка: Alamy)
Методът насърчава независимостта, но също така и сътрудничеството. На деца на различна възраст се преподава в една и съща класна стая, така че шестгодишните, например, могат да помагат на тригодишните. Няма тестове или оценки, за да се избегне съперничеството между учениците. Всяка сесия е с продължителност три часа, за да се позволи на децата да се потопят в това, което правят. Образователните материали са разработени, за да се работи с тях и те да се изучават с всички сетива, като например буквите и цифрите са от грапава хартия, която детето може да опипа с пръстите си.
Колкото и весела и разумна да изглежда тези концепция, носи ли тя каквито и да било осезаеми ползи, извън наблюдаваните в обичайната класна стая?
Това може да изглежда като прост въпрос, но да се отговори е много трудно. Изследванията показват, че е възможно да съществуват ползи от специфични аспекти от образованието по метода Монтесори – но резултатите идват с важни възражения. Това е така, тъй като стандартният научен процес, който се използва, за да се установи дали нещо работи или не, е трудно приложим в класната стая.
За да се измерят ефектите от дадена интервенция научно, обикновено се провежда рандомизирано контролирано изпитване. Това включва разпределяне на участниците в две групи на случаен принцип – „експериментална“ група, която е обект на интервенцията и „контролна“ група, която се подлага на сравнима, но различна процедура, която не се очаква да постигне желания ефект. Ако групата, която е обект на интервенцията се справи по-добре от групата, която не е неин обект, може да се заключи, че интервенцията е сработила, така както се иска. В медицината, хората от групата, обект на интервенцията, получават истинското лекарство, докато на контролната група се дава „плацебо“ хапче, което изглежда точно като истинското, но не съдържа активните съставки.
За съжаление е много трудно да се приложи същата точност в тестването на образователните интервенции. Може да решите да сравните учениците от Монтесориучилищата с учениците в някоя друга образователна система. Но много от Монтесори училищата са платени и изборът на родителите може да е свързан с редица ограничаващи фактори, което също може да повлияе на напредъка на децата. Не богатството на родителите е единственото нещо, което има значение. „Родителите, които изпращат децата си в Монтесори училища, вероятно са по-ангажирани с тяхното образование, така че собственият им образователен стил у дома може да оказва положително влияние върху техния успех“, обяснява Хавиер Бернасер в Института за култура и общество, Университет на Навара, Испания.
Децата, които посещават училища Монтесори, имат тенденцията да са по-грамотни, да познават числата и да умеят да разказват истории по-добре.
Наистина, някои изследвания изглежда демонстрират редица ползи за развитието на децата, но не можем да бъдем сигурни дали това е в резултат от прилагането на метода Монтесори или се дължи просто на техния привилегирован произход.
Анджелин Лилард, професор по психология към Университета на Вирджиния в Шарлътсвил, прави опит да преодолее тези проблеми като проучи конкретно училище Монтесори в Милуоки, САЩ. Децата, които кандидатстват в училището, са избрани с лотарийна система. Този случаен подбор трябва да елиминира други ограничаващи фактори – позволявайки на Лилард да бъде по-уверена, че всякакви разлики се дължат на самия метод Монтесори. Анализирайки техния напредък на петгодишна възраст, Лилард установява, че децата, които посещават училището Монтесори са по-грамотни, познават числата по-добре, имат по-добре развити изпълнителни функции и социални умения в сравнение с децата, които посещават други училища. А на 12-годишна възраст те демонстрират по-добра способност за разказване на истории.
Колкото и положителни да са тези резултати, те не струват нищо, тъй като се базират на относително малка извадка от ученици. Клои Маршал в Университетския колеж на лондонския образователен институт казва, че резултатите, получени от Лилард, представляват най-стриктния за момента тест, „но са просто частичка доказателства, а за нас в науката е необходимо повторение“.
Ползите от „неструктурираното време“
Поглеждайки най-общо към литературата в областта на образованието и психологията, обаче, Маршал подозира, че методът осигурява известни ползи, без каквито и да било недостатъци. Например, налице са пресни доказателства, че осигуряването за децата на неструктурирано време, в което им е позволено да се занимават със собствени дейности, без особена намеса от страна на възрастните, води до по-голяма независимост и самонасочване – а този подход е в сърцевината на метода Монтесори.
Съществуват и някои доказателства, че децата в класните стаи, които използват единствено проверени учебни материали Монтесори, се справят по-добре от тези в класните стаи с други видове образователни обекти – което предполага, че уникалният им дизайн е в полза на ранното усвояване на познания.
Соланж Денерво, невролог в Centre Hospitalier Universitaire Vaudois в Швейцария, която е също така бивша учителка, работеща по метода Монтесори, е също толкова позитивна. В едно от последните изследвания тя установява, че децата, които посещават училища Монтесори, имат тенденцията да са по-креативни, което на свой ред изглежда е свързано с по-добрите научни постижения. (Въпреки че тя не е могла да постигне изцяло рандомизирана извадка от деца, тя се е постарала да гарантира, че сравнява деца със сходна интелигентност и социално-икономически произход в опит да елиминира някои от ограничаващите фактори).
Мария Монтесори е вярвала, че с подходящите учебни материали, младите съзнания могат да бъдат възпитани (Снимка: Corbis/Getty Images)
Денерво подозира, че предимствата произтичат от опита на децата да поемат водещата роля в своите учебни дейности от малки и по-голямата възможност да намерят собствени решения на даден проблем и да се учат от грешките си – като всичко това трябва да насърчи по-гъвкавото мислене. „Това е безопасно място, където могат да се правят опити и грешки“, споделя тя.
Възможно ли е успехите на възпитаниците на Монтесори училищата да отразяват тези ползи? Маршал казва, че трябва да запазим преценката си, тъй като все още не разполагаме с убедителни доказателства за дългосрочните ползи. Денерво е по-положителна: имайки предвид постигнатите резултати, тя вярва, че образованието по метода Монтесори може да помогне на хората да напредват в креативните индустрии.
„Когато сте в училище, вие изграждате архитектурата на съзнанието си“, заявява тя. Логично е хората, които могат да се мотивират самостоятелно, които са гъвкави и склонни към сътрудничество от ранна възраст, да имат предимство на по-късен етап от живота си, казва тя.
Марката Монтесори
Каквито и да са истинските ползи от метода, със сигурност има нещо привлекателно в основната идея – и неговите защитници са постигнали огромен успех в маркетинга на това послание за освободеното, самостоятелно насочващо се детство, свободно от тиранията на конвенционалното образование. Мария Монтесори неуморно популяризира своя метод и последователите й по целия свят продължават да се увеличават.
„Неслучайно това се превърна в „марка“, обяснява Джанфранко Мароне, професор по семиотика, науката за знаците и символите, в Университета на Палермо. Той изтъква възхода на марките и маркетинга от осемдесетте години на миналия век, който се простира и върху образователните институции. Той споделя, че името Монтесори сега се свързва с висококачествено образование и дори с житейска философия, което привлича много родители.
Когато сте в училище, вие изграждате архитектурата на собственото си съзнание – Соланж Денерво
По ирония, обаче, днес много училища носят името на Мария Монтесори, като всъщност не се придържат стриктно към нейните методи. Това е така, защото думата не е защитена с търговска марка. Въпреки че има официални Монтесори институции в различни държави, които обучават и акредитират учители, не е нужно училищата да използват този термин в своите реклами.
„Все по-трудно е да се намери автентично образование по метода Монтесори“, казва Л’Екюер, която се притеснява, че някои училища може просто да следват тенденцията, без наистина да възприемат принципите за независимостта на децата или за продължителността на учебните сесии – като всичко това може да се отрази на важните резултати. Липсата на последователност при прилагането на метода може да обясни защо е налице непостоянство при измерването на ползите от метода Монтесори, включително някои неуспехи да се забележат каквито и да било предимства спрямо другите образователни системи.
Маршал е по-оптимистична по отношение на тези промени. Въпреки че е съгласна, че разнородните подходи понякога може да изкривят оценките на метода Монтесори, тя също така отчита, че движението вероятно трябва да се адаптира към социалните и технологични промени. Например електронните устройства и различните начини, по които те се използват в образованието: „Това е нещо, за което тя не би могла да пише“.
Това, че 100 години след откриването на първото нейно училище хората в образователната система все още се борят с нейната теория и че тя продължава да вдъхновява сериозни изследвания, е свидетелство за работата на Монтесори. А имайки предвид изкушаващите скорошни резултати, това може да продължи да захранва обсъжданията още един век.
* Алесия Франко е автор и журналист, фокусиращ се върху историята, културата, обществото, разказването на истории и неговите ефекти върху хората. Нейният псевдоним е @amasognacredi в Twitter.
* Дейвид Робсън е автор, базиран в Лондон. Последната му книга е Ефектът на очакването: Как съзнанието може да трансформира живота ви, публикувана в началото на 2022 г. Неговият псевдоним е @d_a_robson в Twitter.
