Маргарет Е. Стивънсън
Маргарет Елизабет Стивънсън е обявена за един от най-великите тълкуватели на принципите на Монтесори образованието. През 1960 г., след като учи при д-р Мария Монтесори и нейния син Марио Монтесори, тя започва обучение на учители в Съединените щати.
Ще се обърна към присъстващите на тази конференция като първо направя малка, но важна промяна в името й. Искам да говоря за „Благоприличието и благовъзпитанието – нашата човешка отговорност“. Това не е човешка отговорност, нещо, което можем за изберем дали да приеме или не! Тъй като сме хора, това е наша отговорност, нещо, което е неразделна част от нашата човечност, нещо, което трябва да ни стане присъщо като дишането и, тъй като е нещо наше, то е индивидуално, наша собствена отговорност. То става колективно, само когато обществото, група от индивиди, си сътрудничи, за да действа заедно с благоприличие и благовъзпитание.
На следващо място, тъй като това е конференция за метода Монтесори, трябва да поставим темата в контекста на Монтесори, във взаимовръзката между принципите на д-р Мария Монтесори и практиката и да видим по какъв начин благоприличието и благовъзпитанието се вместват в целта на д-р Монтесори за това „да се помага на живота“. Благоприличието и благовъзпитанието не могат да бъдат отделени от останалите неща, които д-р Монтесори преподава по отношение на задачата на детето. Тази задача, казва тя, е да бъде „формирането на човек, ориентиран към неговата среда, адаптиран към неговото време, място и култура“.
„Формирането на човека“ – целта на работата на Монтесори – е човек, човешко същество, уникален вид. Нейната работа е да наблюдава този вид и въз основа на наблюденията си да показва на останалите как могат също да подпомагат живота. Това е така, защото целта на нейното учение е човекът, човешкото същество, а не методът на възпитание, програмата, конспектът, всяко от последните може да се промени спрямо това, което е актуално за времето си, а д-р Монтесори и онова, което тя учи не може никога да излезе от мода, не може никога да бъде политически некоректно, не може никога да остарее или да стане неприложимо, тъй като човекът винаги е актуален и никога не променя същността си.
Точно тази същност на човешкото същество е онова, което формира целта на учението на д-р Монтесори. Ако нейната цел, а и нашата е „да подпомогнем живота“, кои са факторите в живота, които трябва да разгледаме? Какво представлява човешкото същество? Какви са съществените фактори в неговата същност, с които трябва да се справим?
В драмата на съзиданието, в последователността на действията, които са създали вселената и нашия свят, човешкото същество се появява на късен етап. И той се появява като уникално творение, вид, който е уникално надарен в материалния свят с интелект и воля. Но този дар си има цена. Тъй като човешкото същество разполага със свободата на действието, то не е елемент със „зададена“ конкретна програма, той може да избира как да действа. Но тази свобода на избора върви заедно с отговорността. Дарът на интелекта ни дава възможност да знаем, дарът на волята ни дава възможност да избираме. Интелектът и волята, тъй като са човешки характеристики, съществуват като потенциал, когато се роди едно дете. Тъй като този потенциал съществува, той може да се развие. Задачата на възрастният е да се даде възможност за развитието на човешкия потенциал – развитието на интелекта, развитието на волята. Само с развитието на тези две човешки качества и в степента, в която те са развити, благоприличието и благовъзпитанието могат да се превърнат в човешка отговорност, отговорност на всеки един от нас.
Това ни води до основния принцип на д-р Монтесори, нейното приложение и преподаване на Четирите плоскости на развитието. Нейното разбиране за тези четири плоскости води до постулата, че възпитанието не може да бъде просто въпрос на добавяне година след година към процеса на ученето, на превръщане на всяка следваща година в малко по-трудна от предишната, с повече материал за изучаване и тестване. Процесът на развитие на човешкото същество преминава през четири етапа, от раждането до зрелостта, и на всеки етап съществуват различни потребности, които трябва да бъдат удовлетворени, за да се развие потенциала на този етап.
Единствено ако се развие потенциала на всеки етап, индивидът е готов за следващия етап. Следователно, действията на благоприличие и благовъзпитание трябва да бъдат поставени в контекста на Плоскостите на развитието, ако на всеки етап искаме те да се превърнат в отговорност на отделното човешко същество. Следователно действията на благоприличие и благовъзпитание трябва да се изучават и представят във връзка с Плоскостите на развитието.
Друг важен принцип на д-р Монтесори е нейното учение за човешките тенденции. Това са характерни особености на човека, които му дават възможност от момента на раждането да се превърне в човек, ориентиран към своята среда, адаптиран към своето време, място и култура. Това са характеристики, дадени чрез същността на човешкото същество, които дават възможност на човека от първата му поява на земята да се учи и да завоюва своята среда и да създава възможността за живот в нея и от нея, по такъв начин, че физическите и духовните потребности на човека да бъдат осигурени и удовлетворени. Функционирането на човешките тенденции е онова, което дава възможност на хората да се учат как да създават общества, да могат да си сътрудничат помежду си, да служат и да споделят един с друг и, с течение на времето в човешката история да създават племена, нации и империи.
Човешките тенденции са позволили на интелекта и волята да се включат в процеса, така че развитието на човека да се развие и разрасне. Благоприличието и благовъзпитанието трябва да се изучават и представят във връзка с човешките тенденции, ако искаме те да се превърнат в отговорност на човека. Както Плоскостите на развитието, така и човешките тенденции трябва да заемат своето място в нашето учение за благоприличието и благовъзпитанието като наша човешка отговорност. Упражненията по благоприличие и благовъзпитание не могат да бъдат разглеждани единствено като един от четирите раздела на упражненията за практическия живот, с малко примери, които да бъдат представени на учениците в курс за обучение и на децата в класа по метода Монтесори. Упражненията по благоприличие и благовъзпитание имат тенденцията да се превръщат в „лошите връзки“ между упражненията от практическия живот.
Вместо това те имат висша ценност в създаването и съзряването на човешкото същество и само, ако светът на възрастните осъзнае тази висша ценност, благоприличието и благовъзпитанието ще се превърнат в пълно изражение на човешкото същество и на неговата отговорност в сферата на съзиданието.
Оксфордският речник дефинира благоприличието на първо място като привлекателност, особено с елегантност на пропорциите или маниерите, или движенията, а на второ място, като учтивост на поведението. Той определя благовъзпитанието като учтивост, внимателно поведение или действия.
Но тук даваме друга дефиниция. Свети Франсиз де Салес говори за благовъзпитанието като „финото цвете на милосърдието“. И тук стигаме до неговата висша ценност. „Милосърдие“ – „любов“ – „финото цвете на любовта“. А ако преминем към любовта – по своята същност – това не са рози и шоколад, няма нищо крехко и меко в нея. Това е акт на волята – да искаш да бъдеш добър с другите.
Това трябва да помним, когато разглеждаме благоприличието и благовъзпитанието в смисъла на човешката отговорност. Не ние сме тези, за които трябва да мислим, другият човек – нашата мисъл трябва да е за него.
Д-р Монтесори ни казва, че „за да извършим нещо благоприлично, не е достатъчно да го направим с усмивка на лицето“. За да извършим благоприлично действие, финото цвете на милосърдието, усмивката трябва да е в сърцето – действието трябва да е от любов, действие, за което ние сме отговорни, действие на нашата воля.
Но, за да имаме волята да действаме, трябва да разполагаме с познания. Волята е сляпо умение. То трябва да бъде въплъщение на интелекта. Действията на благоприличие и благовъзпитание не могат да бъдат действия на човешката отговорност, докато знанието за тях не бъде посято в интелекта и волята не бъде предизвикана да избере действие с благоприличие.
Както по отношение на всяко обучение за човешка отговорност, развитието зависи от възпитанието. Това възпитание започва у дома. И ако не започне там, ще липсват основите за бъдещето. Човешката отговорност започва с родителите и тяхната отговорност да възпитат детето си да бъде благоприлично, да има благовъзпитано поведение и следователно да обича.
Възпитанието на детето за благоприличие и благовъзпитание, за любов и служба на другите започва от момента на раждане на детето и следователно, неговото влизане в човешкото общество. Това човешко общество на първо място е семейството, първата единица на обществото, основата на обществото. Тази единица на обществото е подготвената среда, в която детето се ориентира и се адаптира към времето, мястото и културата. Тази първа подготвена среда представляват мебелите, движенията, езика. Човешките тенденции на детето функционират на базата на всичко това, така че да му дадат възможност да ги опознае. То трябва да изучава нещата в средата, да се ориентира в нея, да практикува и повтаря всичко онова, което попиващото съзнание взема от тази среда.
Когато детето се ражда, то навлиза в първата плоскост на развитието с конкретни физиологични характеристики. То е сетивен изследовател на факти. Неговата среда е поле за сетивни възприятия, въз основа на които функционират човешките тенденции. Д-р Монтесори ни показва, че всяка плоскост на развитие е разделена на две подчинени плоскости. Физиологичните характеристики на плоскостта функционират навсякъде в двете подчинени плоскости – в първата подчинена плоскост, за да зададат модел, във втората подчинена плоскост, за да кристализира и да се организира този модел, за да се гарантира, че той работи, за да се превърне той в собствен модел на детето.
По отношение на първата плоскост на развитие д-р Монтесори подчертава, че детето е професор на онова, което тя нарича „попиващото съзнание“. Това попиващо съзнание функционира различно от съзнанието на възрастния и е част в значителна степен само на първата плоскост на развитие, превръщайки се с началото на втората плоскост на развитие в разумно съзнание, трайно, предотвратяващо инциденти през останалата част от живота.
Д-р Монтесори говори за попиващото съзнание през първата подчинена плоскост като „неосъзнатото попиващо съзнание“, неосъзнато, не защото е анестезирано, а защото не може да избира, да възприема онова, което го заобикаля в средата, да избира от него, а просто попива всичко. Втората подчинена плоскост се превръща в периода на „осъзнатото попиващо съзнание“. Сега вече детето може да избира какво ще прави, какво ще приеме от всичко, което предлага конкретната среда.
Изключително важно е в семейната среда и докато функционира попиващото съзнание, родителите и семейството да си дадат сметка, че те са пример за благоприличие и благовъзпитание, че техните действия и поведение съществуват в средата, за да може най-малкото дете да ги възприеме, първоначално несъзнателно. Усвояването на познания от страна на детето през тази първа подчинена плоскост на първата плоскост на развитието се случва чрез функционирането на човешките тенденции чрез попиващото съзнание. Но тъй като съзнанието на детето не функционира осъзнато, не съобразява, не избира, не прилага воля, то е задължително онова, което се предоставя на неосъзнатото съзнание да бъде изцяло позитивно, да е изцяло истинско и добро, и красиво в движенията, езика, взаимоотношенията, действията, любовта.
Тъй като детето все още е на етапа на неосъзнатото попиващо съзнание, упражняването от негова страна на благоприличие и благовъзпитание, на финото цвете на милосърдието, загрижеността, обслужването на другите все още не може да бъде негова собствена човешка отговорност. За тази цел трябва да се събуди неговия интелект, неговата воля трябва да бъде обучена да избира доброто. Следователно, отговорността за действията на благоприличие и благовъзпитание на детето е изцяло на неговите родители и семейство. Те са отговорни за подготвената среда, в която детето да може да попие благоприличието и благовъзпитанието. Ако няма благоприличие и благовъзпитание, ако движенията са непохватни, груби и държанието е немарливо, ако се говори на висок тон и се използва невъзпитан език, ако маниерите са групи, а взаимоотношенията невъзпитани, ако няма дисциплина и покорство в средата, в която малкото дете живее през годините на неосъзнатото попиващо съзнание, тази атмосфера е онова, което то ще попие и въз основа на която ще моделира поведението си с другите.
Дава ли си сметка и разбира ли това светът на възрастните? Вместо да обсъждаме и да се оплакваме от хулиганско поведение и безкрайно да се чудим какво може да се направи, за да се поправи това, ние трябва да образоваме възрастните за жизнената важност и значимост на годините на попиващото съзнание и по-конкретно на неосъзнатото попиващо съзнание, тъй като тази първа фаза е основата на цялото останало развитие на интелекта.
Ако родителите не си дават сметка за влиянието, което имат върху възпитанието на децата за благоприличие и благовъзпитание, то това е една от темите, които трябва да са част от училищната програма за образоване на родителите. Ако детето чува единствено сопане и груби разговори между съпругът или съпругата, къде ще се научи да се обръща към другите благоприлично? Ако детето чува само груби крясъци към него или неговите братя и сестри, откъде може да възприеме лек глас и нежно предупреждение? И накрая, ако детето не чуе забележка за начина, по който се обръща към вас, възрастния, как може то да научи какво е приемлив отговор?
Един ден в един ресторант дочух как майка с тригодишно момиченце поръча кафе за себе си и мляко за дъщеря си. Когато донесоха млякото, малкото момиченце взе чашата, наклони я и започна да излива млякото на пода. Майката каза „Моля те не прави това. Млякото е за пиене, а не за разливане по пода“.
„Махни се, майко, махни се!“ каза момиченцето.
„Мери, не е учтиво да разговаряш така с мен. Аз съм ти майка“, каза жената.
„Ти чу ли какво казах, майко? Казах да се махнеш!“ отговори момиченцето.
Тръгнах си! Не исках да остана и да видя или да чуя края на тази сцена. Тази майка очевидно не разбираше жизненоважната си отговорност за поведението на дъщеря си нито тогава, нито щеше да я разбере в бъдеще.
Ами движението у дома? За него мисли ли се от гледната точка на благоприличието, привлекателността, елегантността, загрижеността? Или това е просто средство за придвижване от едно място на друго? За минаване от една стая в друга, като някой предмет, който е на пътя трябва да се премести по някакъв начин, някоя врата трябва да се изрита, за да се отвори и да се тресне, за да се затвори? Столовете имат точка на гравитация, ако трябва да се пренесат от едно място на друго, която точка се губи, ако се влачат държани за облегалката. И те се превръщат в стенобойни машини, ако се носят с краката напред пред човека, който ги носи – и точно като стенобойните машини те могат да причинят нараняване в най-лошия случай, а в най-добрия да станат причина за непохватно движение.
Ами какво става с детето, което наблюдава такова движение? Осъзнава ли възрастният отговорността, че дава пример за неелегантно и неконтролирано движение?
Движението трябва да се усвои като модел, контролиран от волята и следователно, според последния анализ, е човешка отговорност. Но първата отговорност на възрастния е да дава този пример в подготвената среда на семейството, за да може попиващото съзнание на детето да го възприеме.
Следва друг фактор – човешките взаимоотношения в семейството, за да може да се създаде среда на любов и обслужване, която детето да възприеме. Хак детето ще третира другите хора – другите членове на неговото семейство, родителите, братята и сестрите, приятелите, ако поведението на хората един към друг, което му се показва в неговата среда, е поведение с груб език, буйно движение, заплашително поведение, груби команди, крясъци и пълно неуважение към другите хора в средата? Само благоприличието и благовъзпитанието, любовта, службата на другите, грижовността, нежността могат да бъдат възприети и така да станат част от практиката на малкото дете, ако това са качествата, които се вместват в подготвената среда от възрастните в тази среда. Благоприличието и благовъзпитанието могат да станат човешка отговорност на индивида, единствено ако човешката отговорност първо се приеме от възрастния.
Не е необходимо да бъдем обучени като последователни на метода Монтесори, за да подготвим среда на любов и служба. Не са ни необходими пари или луксозни предмети. Всичко, от което се нуждаем, е осъзнаването на човешката същност, която споделяме с другите хора на земята.
Не мога да си спомня името на автора или името на книгата, която ми четяха, когато бях малка, но си спомням героя, който се казваше „Г-жаПрави-така-както-искаш-да-правят-с-теб“. Историята, доколкото си я спомням, се развиваше около този съвет. Сега обществото установява, че да се предлага това учение е по-трудно, отколкото когато тази книга е била написана, и следователно, е по-трудно да се възприеме. Ние се намираме в атмосфера на „аз – и моите чувства – аз на първо място, на второ и през цялото време“. Ако „аз“ е винаги в центъра, няма място за други хора – няма място, в което те да се движат, тъй като „аз“ трябва да е на първо място. Няма място за тях в комуникацията, в езика, защото „аз“ трябва да е на сцената. Няма място за тях във взаимоотношенията, тъй като това ще отнеме от моята значимост. Моята човешка отговорност не може да бъде осъзната, защото „аз“ заставам на пътя й. И следователно, благоприличието и благовъзпитанието не могат да намерят място, защото няма място за любов, няма място да се желае доброто на другите.
И така се връщаме към дефиницията за благовъзпитанието на Свети Франсиз де Салес – „финото цвете на милосърдието“. Ако приемем тази дефиниция, ще трябва да приемем факта, че същественият фактор в подготвената среда за неосъзнатото попиващо съзнание, факторът, без който подготвената среда е просто комбинация от материални неща, този жизнено важен фактор е любовта. С любовта като свързващ елемент на подготвената среда за неосъзнатото попиващо съзнание, се полага основата на първата подчинена плоскост от Плоскостите на човешкото развитие, за да може човек да премине към предстоящата реализация на неговата човешка отговорност.
Ние казахме, че всяка Плоскост на развитие има две подчинени плоскости, първите три години от плоскостта са последвани от вторите три години, които завършват тази плоскост, осигурявайки готовност на индивида да премине към следващата плоскост. До момента ние разгледахме жизнено важната първа подчинена плоскост от първата Плоскост на развитието. Казахме, че първата подчинена плоскост задава модел, който позволява на индивида да започне да развива определени умения. Друг фактор от изключителна важност за индивида в първата Плоскост на развитието е характерния дар на човека да притежава попиващо съзнание.
Следователно, това също вменява на възрастния огромна отговорност да не позволи този дар да бъде пропилян. Попиващото съзнание по своята същност е част единствено от първата Плоскост на развитието. То формира уникален начин за усвояване на познания, специфичен за детето в първата плоскост, което не е възможно за възрастния. Затова отговорността на възрастния е да направи средата за попиващото съзнание на детето място за благоприличие и грижа, за любов.
Детето преминава към втората подчинена плоскост, периода на осъзнатото попиващо съзнание. Сега, вместо да усвоява нещата без усилие на волята и без да избира измежду онова, което му се предлага в средата, малкото дете започва да прави избори. Сега е времето, в което възрастните помагат на детето да развие и затвърди волята си, така че човешката отговорност да започне да бъде фактор в неговата реализация. Сега може да му се постави предизвикателството да изпълнява дадено действие по-перфектно. „Може ли да сложиш стола без да вдигаш шум? Ще ти покажа как – поставяй краката един по един“. На интелекта трябва да се даде познание, а след това може да се иска от волята да приеме предизвикателството. Когато детето може да приеме предизвикателството, е налице победа за волята и се слага началото на реализацията на човешката отговорност. „Сега не само мога да изпълня това действие, да преместя стола от едно място на друго, но мога да се справя със стола и действието да го движа в средата, както и да бъда добър към другите хора в средата, тъй като мога да преместя стола и да го сложа някъде другаде без да смущавам всички като вдигам шум“.
Упражненията за благоприличие и благовъзпитание се състоят точно от такива незабележими неща. Това прехвърля отговорност на обучителите на учители по метода Монтесори в началния курс, така че да се гарантира, че те са наясно и поставят ударение върху фините, екзактни аспекти на благоприличието и благовъзпитанието.
По-рано казах, че мисля, че често упражненията за благоприличие и благовъзпитание са „лошите връзки“ между демонстрациите в Къщата на децата. „Дайте на малките деца целия свят“, ни казваше д-р Монтесори. Тя е осъзнала, че светът представлява качествата за цвят, форма, големина, миризма, вкус, допир и звук. Тя „преражда“ тези качества в сетивните материали на Къщата на децата и приканва детето да ги изучава със своето попиващо съзнание, със сетивата и с движенията си. След това, чрез поредица упражнения и игри, както и с изказа, тя навежда съзнанието на детето към идеята за качеството, така че то да може да го осъзнае без помощта на материала.
Но светът не се състои единствено от сетивните материали и техните качества. Той включва хората и техния живот. Той представлява обществото, цивилизацията, която е съградена през вековете, цивилизацията, която е започнала, когато групите от отделни хора са осъзнали, че могат да живеят живота си по-лесно чрез сътрудничество. Сътрудничеството води до стремежа към добро за обществото, за съобразяване с другите в групата. С течение на времето е измислена форма на начини за живот заедно – в Къщата на децата на Монтесори тази форма се представя пред децата чрез упражненията за благоприличие и благовъзпитание – това е сърцевината на кавалерството.
Упражненията по благоприличие и благовъзпитание в Къщата на децата обхващат всички елементи, които малкото дете трябва да знае, за да му се даде възможност да се чувства удобно и сигурно във взаимоотношенията н другите. Отново, както всички дейности и материали на Монтесори, познанието се дава на детето, а след това му се позволява да избере да практикува това познание. От нас д-р Монтесори иска да представим действието, но да унищожим възможността то да бъде имитирано. Отново пример за ненатрапчивостта на учението на д-р Монтесори.
В Къщата на децата целта е детето да научи как да действа в социални ситуации, но не неговото действие да бъде точно копие на демонстрираното. Знанието на детето трябва да се предава в ситуацията като негово знание. Едва тогава то може да се превърне в действие на благоприличие и благовъзпитание. В противен случай това е просто представление, изнесено по заповед, заповедта, която е заложена в демонстрацията на действието.
Преди да дойда в САЩ бях учителка в училище към манастир в Лондон. Това беше Монтесори училище и един ден Кардиналът на католическата църква поиска да ни посети. Децата бяха подготвени за посетителя – казано им беше как да се обръщат към него, ако искат да говорят с него или да му покажат работата си. В противен случай можеха просто да продължат с работата си. Кардиналът пристигна. Повечето от децата се събраха да го поздравят, беше им интересно и нямаха търпение да покажат знанията си за новата процедура. Едно малко момиченце си остана на масата и продължи да работи без да обръща внимание на случващото се. По-късно Кардиналът проведе разговор с учителката на този клас. „Ами онова малко момиченце, което остана да си работи на масата?“ попита той. Учителката обясни, че тя е преподала един и същ урок на другите деца как да го поздравят и как да се обръщат към него.
„Не зная защо тя не дойде при вас“, сподели тя.
„А защо да дойде?“ попита той.
Точно това има предвид д-р Монтесори, когато казва да се унищожи възможността за имитация. Малкото момиченце притежава знанието за поздрав към Кардинала, но не й е казано, че трябва да го поздрави. И той прояви разбиране!
Упражненията за благоприличие и благовъзпитание в Къщата на децата трябва да са свързани с движението. Те показват на детето как да се движи в класната стая, как да мести мебелите и материалите Монтесори и как да го прави като контролира средата. По този начин детето постепенно се научава да се движи без да вдига шум, без да поврежда материалите, без да смущава с мебелите и най-важното, другите хора в средата.
Целта на тези упражнения за движение е да се контролира движението, не да се контролира чрез налагане на авторитет, а чрез контрол, упражняван от детето върху самото себе си, истински контрол, тъй като това е самоконтрол и следователно, е акт на волята. Човешката отговорност предполага акт на човешката воля, а не нещо, което се изисква или се разпорежда от други, нещо, което се упражнява от отделния човек.
Упражненията за благоприличие и благовъзпитание в Къщата на децата и подготовката за тях от страна на родителите преди детето да тръгне на училище, водят до развитие от страна на детето на уважение към средата и към всичко, което е в нея. А чрез това уважение детето осъзнава, че то може да служи на средата и на хората, които споделят тази среда с него.
В упражненията от практическия живот, които се представят пред малкото дете, така че то да може да се грижи за средата, има два етапа в дейността на детето. Първият етап е, когато детето повтаря процедура, която му е показана, измиване на маса, измитане на под, забърсване на прах от материали, подреждане на цветя и т.н. и то извършва действието заради собствената си потребност да бъде активно. Вторият етап е в резултат на по-висша потребност от собствената потребност на детето – в този случай то има нужда да извърши действието, тъй като или средата или приятел от класа има нужда това действие да се извърши – масата е мръсна, материалите са прашни или някой е донесъл букет цветя и вазата трябва да се почисти, за да се поставят тези цветя в нея. Този втори етап е етап на обслужване. И в последния анализ, упражненията за благоприличие и благовъзпитание не се съобразяват с модел или форма, която е развита в културата, в нацията, през вековете, а с развитието на идеята за потребността да се обслужват другите, които нямат нещо, което аз мога да им предоставя.
В Къщата на децата, през втората подчинена плоскост от първата Плоскост на развитието, детето започва да забелязва своята човешка отговорност към другите. В рамките на затворената, сигурна, ограничена среда на Къщата на децата, неговият интелект получава знанието за онези действия, които ще бъдат в полза на другите. Показва му се как да ги извършва, поставя се предизвикателството да ги извършва все по-благоприлично и съвършено и имайки свободата да ги повтаря колкото често иска, тези действия се превръщат във въпрос на интелект, както идеята за правилното поведение. По този начин идеята за коректното поведение, по всяко време и във всяка ситуация, осъзнаването за служенето на другите, които се нуждаят от това, „финото цвете на милосърдието“, волята да се прави добро на другия, се формират у детето през това време на попиващото съзнание и се превръщат в основата, върху която се надгражда през останалите Плоскости на развитието.
В тази първа Плоскост на развитието човешката отговорност се носи от възрастния, по-конкретно от родителите. Те възпитават и показват формите на човешкото поведение, ограниченията, културните кодекси. Те създават средата за първата плоскост, която детето попива. Ако тази човешка отговорност не бъде осъзната и разбрана като жизнено важна и съществена за развитието на собственото знание и отговорност детето, за неговото собствено служене на другите, за неговото израстване с любов към тях, ще последва климат с липса на грижа и, което е по-лошото, на насилие, което виждаме навсякъде около нас.
Но това незачитане на другите не е неизбежно. Грижата за и любовта към другите започва да се развива през първата Плоскост на развитието, ако възрастните около детето разбират и практикуват тяхната човешка отговорност към тяхното дете. Те трябва също да разберат и запомнят, че същинското попиващо съзнание е характерно единствено за първата плоскост.
Около шестгодишна възраст човешкото същество преминава през психологическа промяна. Детето започва да навлиза във втората плоскост на развитието. Попиващото съзнание се превръща в осъзнатото съзнание и функционира по различен начин, за да събере и формира знание. Все още са функционални човешките тенденции, тъй като те съществуват през целия живот, но през тази втора плоскост на развитие те получават различна посока в сравнение с първата плоскост. През първата плоскост задачата на детето е да формира себе си като индивид и затова всички негови способности са ангажирани с тези задача. То трябва да се превърне в индивид преди да може да осъзнае своето място като индивид в общността. Следователно упражненията за благоприличие и благовъзпитание са насочени към способността на индивида да изучава, сетивно, фактите за човешкото поведение. Индивидът е този, на който показваме как да действа с благоприличие и любов. Ако се следва пътеката на нормалното човешко развитие, индивидът трябва сега вече да е в състояние да започне да се развива като индивид в общество от хора и да осъзнае, че той е това, което е. След като е в състояние да използва силата на попиващото съзнание, с надеждата, че е разполагало с предимството на подготвената среда, в която благоприличието и благовъзпитанието, грижата и службата на другите са го накарали да обикне другите хора, детето навлиза във втората плоскост на развитие, готово да увеличи тези любов и служба.
Упражненията за благоприличие и благовъзпитание не са само част от дейностите в Къщата на децата. Те имат специално място там и задават модел, позволявайки на детето да се адаптира към неговата среда и следователно, да се почувства сигурно в нея, тъй като се е научило на дейностите на обществото, в което то живее и работи. Следователно, отговорността на учителката е огромна, тъй като тя трябва да гарантира, че детето се учи от поведението на това общество.
Сега, с навлизането във втората плоскост, не само неговите психологически характеристики са различни в сравнение с тези от първата плоскост, човешките тенденции функционират в различна посока. Средата, в която то работи и учи е различна, работата и заниманията са различни и ролята на възрастния е различна.
„Дайте света на детето“, ни казва д-р Монтесори и ние сме разглеждали някои от начините, по които тя прави това. А след това тя пита: „Какво остава за изследване от по-голямото дете?“ И дава на това по-голямо дете вселената, която тя казва „е отговорът на всички въпроси“. Тя иска детето във втората плоскост на развитието да получи космическа визия. Тя вярва, че тази визия ще даде на детето възможност да си зададе последния въпрос за себе си на този етап: „Кой съм аз? Имам ли роля, която трябва да изиграя в тази чудна вселена?“
Упражненията за благоприличие и благовъзпитание формират част от работата в училище на детето във втората плоскост. Но те са конструирани по различен начин от упражненията, които се представят на детето в Къщата на децата. Сега на детето не се представят упражненията, които ще го изградят като индивид, способен да функционира със знание в малка, сигурна среда на семейството и с ограничен брой подобни деца. В тази втора плоскост то започва да се движи в една по-мащабна среда, среда на общество извън класната стая. То вече не изгражда себе си като индивид, който може да се самооцени като такъв. Сега то започва да изгражда себе си като отделен член на обществото. Негова среда вече не е Къщата на детето и неговото семейство. Сега то трябва да бъде в средата на обществото извън класната стая. Неговата работа вече не е ограничена само до материалите в Къщата на децата. Неговата работа трябва да се изпълнява както в класната стая, така и извън нея в обществото. Презентациите на учителката сега трябва да му дават свобода да изучава вселената, както преди това е изучавало света.
Затова упражненията по благоприличие и благовъзпитание за детето в тази втора плоскост трябва да бъдат организирани по такъв начин, че да отразяват нуждата от подготовка за навлизането в това по-широко общество и сигурността на поведението в него.
Отговорността за подготовката все още се носи от възрастния. През първата плоскост възрастният представя факта – поведението е следното, за средата трябва да се грижим по следния начин, трябва да служим на другите хора по следния начин, любов трябва да се показва на другите в следната степен, техните потребности трябва да бъдат оценявани и посрещани по следния начин. В това представяне на фактите няма място за въпроси, няма нужда от осъзнаване от страна на детето. „Това е начинът“. Ние представяме нещата пред попиващото съзнание на детето, което на този етап е сетивен изследовател на факти.
Но сега, във втората плоскост на развитието, подходът трябва да се промени. Попиващото съзнание се е превърнало в осъзнатото съзнание. Детето вече не се интересува от фактите, а от причината. Презентациите все още трябва да бъдат фактически, но сега се правят пред дете, което може да осъзнае причината за тях, което може да приеме причината за тях. Презентациите не трябва да се оспорват, но могат да бъдат обосновани. „Това е синьо“ към малкото дете с материала от кутията за цветовете.
Малкото дете може да каже: „Небето е синьо“, когато научи езика от кутията за цветовете. Сега, във втората плоскост на развитието, детето пита: „Небето е синьо – защо е синьо?“.
А сега същият подход към упражненията за благоприличие и благовъзпитание. „Стискаме си ръцете с другия човек по този начин“ към малкото дете през първата плоскост в Къщата на децата и показваме как.
Когато правите преглед, вие напомняте на детето във втората плоскост за благовъзпитания поздрав към учителката в началото на сутрешното занятие в училище, а след това казвате „Питам се защо си стискаме дясната ръка, защо подаваме дясната ръка. Може би може да разбереш защо?“
А по-късно, когато децата са разбрали защо или след като вие сте им посочили причината, ако не са успели да разберат: „Чудя се откъде води началото си този обичай?“
Упражненията за благоприличие и благовъзпитание за детето във втората плоскост на развитието трябва да обхващат същите области както за детето в първата плоскост. Детето във втората плоскост е по-голямо и има тенденцията да губи благоприличните, контролирани движения на ранното детство. Докато тогава детето проявява интерес към малките, прецизни движения след като са му били показани, по-голямото дете обикновено става по-непохватно и тромаво и небрежно в движенията си, препуска наоколо и събаря неща, блъска се в хората. Вместо както в първата плоскост да се интересува от играта „кой е първи“, когато двама души се опитват да минат през тясно пространство и единият отстъпва и позволява на другия да мине първи, сега по-голямото дете често се интересува единствено от това да се спусне през тясното място първо, почти без да е наясно, че няма място там да минат двама човека едновременно.
Сега движението, благоприличното, контролирано движение, движение, извършвано винаги с мисъл за другите трябва да бъде представено във връзка с движението в едно по-голямо общество от малката, безопасна среда на Къщата на децата.
По-рано казахме, че работата на детето сега, във втората плоскост на развитието трябва да се извършва чрез навлизане в по-широкото общество на живот и работа извън класната стая. Сега детето трябва да изучава не качествата на света „пресъздадени“ в сетивните материали на Къщата на децата, а Космосът и животът на човечеството в него. Човешките същества, живеещи живота си в обществото извън класната стая, съставляват среда за учене, работа, почивка и игра, концерти и художествени галерии, колежи и университети, индустрия и търговия, в която среда детето трябва да се движи, за да изучава нещата.
Съществува кодекс за движение, който трябва да бъде приет и използван в различни ситуации, в които детето изучава средата. Сега на детето трябва да му се представи този кодекс и пред него стои предизвикателството да го спазва. Библиотеките имат своите правила за спазване на тишина, концертните зали имат нужда от тишина, пътниците в градския транспорт може да бъдат обезпокоени от високи гласове и груби движения. Сега не става дума за представяне на факта, че движението трябва да се извършва по този начин и малкото дете от първата плоскост трябва да приеме това, тъй като попиващото съзнание се интересува от този факт. Сега, във втората плоскост детето не се интересува от факта сам по себе си. То има нужда да знае причините. „Това движение затруднява останалите, затова трябва да се движим внимателно, да говорим тихо“.
Освен контрол над движението заради удобството на другите, детето във втората плоскост трябва да се научи да контролира силата на гласа си, за да могат другите да чуват и това, което се представя, е протоколът на взаимоотношенията с другите хора в цивилизованото общество.
Ами лактите, когато седим на масата с други хора? Как слагаме грахчетата в устата си? Кой нож се използва първо? Кой на кого се представя първо? В асансьорите носят ли се шапки?
За детето във втората плоскост, което откликва на причините, отговорността на възрастните е да го запознаят с причините, поради които това поведение е важно. „Дръж се така, както искаш да се държат с теб“. Детето във втората плоскост, с осъзнатото си съзнание, може да оцени причините и, ако в първата плоскост е научено да започне да разбира своята човешка отговорност, то може да приеме и причините.
Затова началните уроци в училищата Монтесори са толкова важни и затова те трябва да се увеличат. Причината става важна за развитието на индивида във втората плоскост. Следователно, отговорността на възрастните за обучението на детето за неговата човешка отговорност е от изключителна важност и значение в тази втора плоскост.
В обществото това обучение за отговорност е почти напълно игнорирано. Това е фактор, който обучителите в началния Монтесори курс, учителите по метода Монтесори, училищните консултанти и всички, които работят с възрастни монтесорианци, трябва да осъзнаят и приемат.
Аз не вярвам, че обвиненията за липсата на маниери, за нецивилизованото поведение, за културата „аз на първо място“, за изгубеното уважение към природата и хората, за престъпленията и насилието трябва да се прехвърлят на бедността и лишенията или на семействата с един родител. Вярвам, че вината, изцяло и точно, е на възрастните.