Писмо до общността

Етикети: холистични нужди, Монтесори образование
Скъпи приятели, колеги и съмишленици,
 
Тази година Монтесори Общност България отбелязва десет години.
Десет години учене, търсене, кураж и вяра, че образованието може да бъде истински в помощ на живота.
 
Годишнините естествено ни карат да се обърнем назад. Спомняме си първите стъпки, конференциите, обученията, класните стаи, които се развиха, учителите, които откриха своето призвание, и децата, чиито животи бяха докоснати.
Но днес най-силно ме изпълва не това, което сме постигнали. А това, в което се превърнахме заедно.
 
Когато преди десет години Монтесори Общност България стана част от Association Montessori Internationale, нашата цел никога не беше просто да изградим организация. Мечтаехме да създадем общност. Общество от съмишленици, които вярват в детето, могат да се срещат, да се учат един от друг, да задават трудните въпроси и да продължават да растат през целия си живот.
Днес тази мечта съществува благодарение на всички вас. Благодаря на: 
  • всеки учител, който избра да погледне към детето по нов начин.
  • всяка Детска къща и всяко училище, които с кураж и отдаденост изграждат среда, в която децата могат свободно да развият своя потенциал.
  • всеки родител, който се осмели да повярва, че образованието може да изглежда различно.
  • всички обучители, лектори и ментори, които щедро споделят своя опит и знания.
  • всички доброволци, които тихо и безусловно даряват своето време, енергия и сърце.
  • всички наши партньори, които повярваха в нашата мисия и продължават да вървят редом с нас.
  • децата, които ни изненадват всеки ден, защото именно те са причината да продължаваме.
Особена признателност изразяваме към Association Montessori Internationale (AMI).
Повече от сто години AMI пази, развива и предава научното педагогическо наследство на д-р Мария Монтесори с вярност към нейната визия.
За нас това, че сме асоциирана организация  към AMI, никога не е било просто формално партньорство.
То е принадлежност към световна общност, обединена от уважението към детето и разбирането, че развитието на човека е основата на по-добро общество.
През тези десет години научихме нещо много важно: Общностите не се изграждат чрез събития, чрез сертификати, чрез публикации в социалните мрежи. Общностите се изграждат чрез взаимоотношения:
  • разговорите след лекциите.
  • учителите, които си помагат взаимно.
  • училищата, които отварят вратите си едно за друго.
  • родителите, които не се страхуват да задават въпроси.
  • онези малки моменти, в които някой казва:„Мислех, че съм сам.“, а открива, че не е.
Когато се обръщам назад, осъзнавам, че най-голямото ни постижение не се измерва с броя на конференциите, обученията или инициативите, които сме организирали.
Измерва се с хората, които продължават да учат, да служат на децата и да вярват, че образованието е преди всичко развитие на човека.
Днес образованието е изправено пред предизвикателства, които никое поколение преди нас не е познавало:
  • изкуственият интелект,
  • бурното развитие на технологиите,
  • безкрайният поток от информация,
  • липсата на държава визия за развитието на системата в служба на детето,
  • агресията в обществото.
Като всичко това напомня нещо непреходно – децата все още имат нужда от възрастни, които умеят да: 
  • наблюдават, 
  • слушат, 
  • подготвят среда с внимание и любов, 
  • вярват в развитието, 
  • виждат във всяко дете бъдеща личност, способна да допринесе за света.
Това не се е променило и вероятно никога няма да се промени.
 
Днес, когато отбелязваме десет години, се обръщаме напред с надежда и назад с благодарност. Следващата глава принадлежи на всички нас. Нека продължим да: 
  • изграждаме мостове между училищата и детските градини,
  • се учим един от друг,
  • задаваме по-дълбоки въпроси,
  • поставяме детето – и човека – в центъра на образованието.
Благодаря Ви, че сте част от този път.
Благодаря Ви, че заедно изграждаме общност, която продължава да расте – чрез доверие, сътрудничество и споделена отговорност.
Благодаря Ви за възможността да празнуваме заедно на 25 септември. 
 
Ако все още не сте се регистрирали, можете да го направите тук.
 
Нека през следващите десет години продължим да следваме детето, да подкрепяме възрастните и да развиваме образование, което остава вярно на думите на д-р Мария Монтесори – образование в помощ на живота.
 
С благодарност,
Анна-Мария Йоцова
Съосновател
Предишна публикация
„Гладният ум: От Детска къща до Космическо образование“
Следваща публикация
Осъзнати родители – пътят към хармония вкъщи

Последни новини

Отличен проект „Пчелите и децата“ на Четвърта Монтесори група „Зайо“ детска градина „Мечо Пух“

Отличени организации, екипи и учители в Монтесори годишни награди

Монтесори годишни награди: Празник на общността, вдъхновението и професионализма

Монтесори годишни награди

Нека празнуваме днешните вдъхновители

keyboard_arrow_up