1. Начало
  2. arrow_right
  3. Монтесори
  4. arrow_right
  5. Принципи

Принципи

format_quote
Това не е наука, която измерва личността. Това е наука, която трансформира личността.

д-р Мария Монтесори

Детското развитие от гледна точка на науката

Мария Монтесори е преминала отлично обучение в умения за наблюдение по време на обучението си за лекар преди ерата на диагностицирането.  След медицината тя е учила и антропология. Тази комбинация от предмети, наред с любознателното ѝ съзнание, ѝ е дала възможност да разглежда развитието на детето не от гледната точка на възпитател, а от гледната точка на интереса, свързан с въпроса какво в най-голяма степен подпомага естественото човешко развитие.  Тя не е започнала работата си с подбор от теории за развитие. Тя е започнала чрез наблюдение на децата – децата, на които е дадено пространство, в което да прекарват време, децата, на които е дадена известна степен на свобода.  И тогава тя  е наблюдавала, разговаряла е с възрастните, с които си е сътрудничила и е прецизирала своя “експеримент”.  Тя е премахнала играчките и преживяванията, които като цяло не са били приложими за всички деца, или дейности, които не грабват интереса на децата.  В продължение на години тя продължавала да наблюдава и да обсъжда констатациите си, създавайки това, което днес е известно като Монтесори педагогика.

Психолого-педагогика

Човешкото развитие е продължителен процес, който не може да се управлява, а процес, за който е необходимо разбиране и подкрепа. Не можем да го насилваме – можем само да го отбелязваме и да полагаме максимални усилия да го разбираме и приемаме. От  Монтесори гледна точка, това е нормалното развитие на живота. Затова Д-р Монтесори нарича подхода си “психолого-педагогика”, а не възпитателен метод. Педагогика, която се основава на психологическите характеристики на децата, които се променят периодично. Ако на образованието се погледне от тази гледна точка, с дълбоко разбиране и познаване, то децата ще получат помощ в това да се превърнат в личностите, които им е възможно да станат.

Социалното развитие

По отношение на социалното развитие идеите на Мария Монтесори се различават в известна степен от по-традиционния възпитателен подход. При традиционното възпитание децата под шестгодишна възраст обикновено имат занимания по групи. Всички рисуват по едно и също време; всички строят с блокчета по едно и също време и т.н. След като детето влезе в началното училище, работата става индивидуална и децата вече не се насърчават да си помагат помежду си, особено по време на изпит. В Монтесори психолого-педагогиката, на различието на личността се набляга до около 5-годишна възраст. Мария Монтесори базира образователния си подход на човешкото развитие, а не на теориите за възпитанието.  Тя забелязва, че нормалните характеристики на децата се променят в определени времеви периоди и следователно, групира характеристиките около тези нормално възникващи времеви рамки.  Затова имаме групи деца от 0-3, от 3-6, от 6-12 (или 6-9 и 9-12), 12-15 и 15-18, 18-24.  Между всеки от тези етапи има преходен период, който е много индивидуален. Някои деца показват определени характеристики, например желание да работят с други, вместо да се фокусират само върху индивидуална работа. Затова Монтесори средата отчита тези преходни периоди и педагогическите материали позволяват тази промяна. Монтесори педагогиката подчертава изграждането на личността преди шестгодишна възраст, като вярваме, че всяко общество е толкова силно колкото най-слабия си член.  След шестгодишна възраст се подчертава сътрудничеството в работата. Това е работа, която обикновено се изпълнява в малки групи.

Подкрепа на развитието от раждането

Мария Монтесори не е ограничила работата си с децата само до работа в училищата. Тя е започнала със семейството  – точно както правим ние днес.  Ако разгледаме различните типове семейства, които съществуват по света днес, има ли един “дар”,  който е възможен във всяко семейство за всяко дете?  Да, има!  Този “дар”, който изглежда лесен за даване, понякога не е очевиден.  Този “дар” е дарът на привързаността.  За да премине развитието на всяко дете в една плоскост на здравословно развитие, за това дете е необходимо да има сигурна привързаност поне към един възрастен – в идеалния случай рождената майка – но, ако това не е възможно, то поне към един постоянен възрастен. От тази сигурна привързаност детето може да създаде вторични такива – но като основа трябва да съществува сигурна привързаност към една фигура.

Мария Монтесори не е знаела за “теорията на привързаността” като такава, но тя е била напълно наясно за това колко важно е семейството в живота на детето.

В много части в света в подкрепа на работещите родители съществуват Монтесори среди за бебета и малки деца. Тази работа започва в Италия през 1947 г. и продължава и днес в много държави. Нидото, Монтесори средата за бебета – преди те да могат да ходят сигурно, създава усещането за дом. Броят на бебетата е ограничен до 9 или 10 в съотношение 3:1.  Средата предлага възможност за движение, развитие на езика като децата получават подкрепа на един или повече езици, които възрастните говорят. Има възможности децата да се развиват успоредно с развитието на техните двигателни умения, способността да се хранят сами, да се събличат, впоследствие да се обличат (с помощ), да избират сами дейностите си.  Те живеят заедно в тази среда, на всяко дете се позволява да напредва по своя индивидуален път на развитие.  От сигурността на привързаността към майката, децата могат да формират поне още една привързаност към някой от възрастните в средата.  Тяхната основна задача е да се развиват като уникални индивиди.

Себеутвърждаване на малкото дете

Когато детето започне да ходи сигурно, то има възможността да премине в Монтесори общността за малки деца.  Тази общност включва около 12 малки деца и 2 или 3 възрастни.  Тук големината на групата е от изключителна важност, тъй като децата все още се развиват като личности.  Те все още са егоцентрични, все още нямат разбиране за концепцията на споделянето, те едва са развили способността да разбират потребностите и правата на другите; те едва развиват способността за съчувствие. Това в известна степен се определя от неврологичното развитие.

В Монтесори ние правим препратка към малките деца като деца, които преживяват “криза за себеутвърждаване”. Те са в последните етапи от изграждането на егото, когато разбират и приемат, че са уникални, независими личности, които не са част от някой друг. Разбирането на тази криза за себеутвърждаване ни дава възможност да затвърдим това развиващо се его като предложим избори във всеки възможен случай. Ние също разбираме и помагаме на малките деца да разберат, че има определени ситуации, в които няма избор. През целия ден предлагаме избор, като постепенно осигуряваме на детето преживявания, които валидират тяхното себеизграждане. Тази индивидуална валидация полага основите на развитието на социалната личност.

Свобода и независимост на движението за опознаване на непосредствената околна среда

Когато малкото дете достигне възраст около 2.5 и 3 години, то израства ограниченията на общността на малките деца. От гледна точка на развитието си, то има нужда от повече предизвикателства.  Децата вече се нуждаят от по-голяма група деца, с които да си взаимодействат. Нуждаят се от по-предизвикателни материали, с които да работят. Нуждаят се от експертните познания на по-големите деца и имат нужда да получат признание от по-малките.  Това е моментът за преход към Детска къща.

Тази група е сравнително по-голяма. Според Мария Монтесори идеалната големина на групата е 40 деца.  За много култури и законодателни органи това е трудно за възприемане, но там, където е възможно, са постигнати отлични резултати. В тази група деца на възраст между 2.5-3 и 6+ години има един обучен учител и един помощник за децата.

Във вертикална смесена възрастова група от 3-4 възрасти се създава мини общество, точно както в голямо семейство.  Тъй като детето остава в една и съща среда в продължение на 3 или 4 години, всяко дете има възможност да започне като най-малкото и постепенно да израсне до едно от най-големите в класа.  С това израстване децата обикновено поемат различни степени на отговорност.

Детето става член на своята културна група

В тази конкретна среда една от “областите на учебната програма” е Практическия живот.  Това са дейностите, които всички ние извършваме в ежедневието си, за да се грижим за себе си и за пространството, в което живеем. Приготвяме храна, мием чинии и перем спално бельо, гладим това бельо, подреждаме цветя за масата, отглеждаме растения, които трябва да бъдат поливани и за които трябва да се полагат грижи, имаме домашни любимци, които имат нужда от нашата грижа, подът трябва да бъде метен или мит, от рафтовете трябва да се бърше прах и т.н. По-малките деца са привлечени от тези дейности по две причини. Децата са виждали възрастните в живота си да извършват същите дейности, а те искат да ги имитират.  Тези дейности удовлетворяват определени потребности в развитието на децата.  Те предлагат възможност за развитие и прецизиране на грубите и фините двигателни умения и за последователно изпълнение на редица действия в логична последователност. Всеки използван предмет или извършвана дейност има име и подобрява използването на речника и езика. Тези дейности отразяват начините, по които се извършват дейностите в местната културна среда на детето, като по този начин се помага на детето да стане член на своята културна група.  Когато детето започне да разбира и изпълнява тези дейности самостоятелно, то постига позитивно утвърждаване на самоуважението и самоувереността си.

Ние коментираме с децата свършената работа и усилията, вложени в работата – което е полезно за всички.

Когато на детето се позволи да избере конкретна дейност, въз основа на собствения му интерес, и му се позволи да повтаря тази дейност колкото пъти иска, един от резултатите е постигането на концентрация.

Грижа за другите

Друг аспект на практическия живот е онова, което наричаме грация и любезност.  Думата “грация” тук се отнася за грациозните движения. Грациозното движение винаги се показва като пример от възрастните. Децата се движат по същия начин, като така намаляват хаоса в средата.

Думата “любезност” се отнася за общите любезности, използвани в дадена култура. Ние създаваме малки ситуации, малки игри, обяснявайки на децата определена социална ситуация и културно подходящият начин да се справят с нея. Например, когато минаваме пред някого, ние често казваме “извинете”. Когато искаме още храна, казваме “моля, може ли още малко …”.  По един много предвидим начин ние обясняваме на децата какви са културните очаквания към социалните ситуации и им даваме възможност да практикуват използването на често срещаните любезности. Според Монтесори, когато детето започне да използва културните любезности спонтанно, това е признак за неговото социално развитие – то е разбрало социалната ситуация и притежава познанията за това какво да каже или направи. Започваме да виждаме как децата спонтанно поздравяват посетителите, как се представят, предлагат чай или кафе, използват любезности с другите деца и т.н.

Растяща социална осъзнатост

Когато детето стане по-голямо, мотивацията за тези дейности от практическия живот постепенно преминава от правенето на нещо просто за удовлетворяване на лична потребност към познаването на потребността на общността и изпълняване на упражнението за удовлетворяването на тази потребност на общността. Наред с тази нарастваща социална осъзнатост идва и разбирането, че едно дете може да знае как да направи нещо, което друго дете може да не знае.  Така детето, което знае, дава урок на детето, което не знае. В общността на деца от 3-4 възрасти и с голям брой деца, средата се променя от среда С Монтесори материали към Монтесори среда.

В помощ на тази нарастваща социална осъзнатост е и фактът, че много от материалите, разработени за по-големи деца – 5 и 6-годишни, са разработени за работа в малка група.  Има някои дейности за по-малки деца, които се правят в групи от 3 или 5 деца, например сензорни игри, но те често включват възрастен за по-дълъг период от време, докато децата вече могат да ги изпълняват изцяло самостоятелно. Особено в областта на езика и математиката, много от материалите за по-големите деца, се правят в група от 3 или 4 деца, което им дава възможност да се учат как да работят заедно по конкретно предизвикателство, за да постигнат най-добрите резултати. Този ограничен опит е много полезен като подготовка на децата за възрастовата група от 6 до 9 години, където голяма част от работата се изпълнява съвместно в малки групи.

Нужда от ред за изграждане на вътрешна дисциплина

В човешкото развитие Д-р Монтесори забелязва, че децата преминават през 3 етапа на развитие на послушание – подчиняване на волята на детето на волята на някой друг.  На първото ниво детето се подчинява на вътрешната си мотивация за развитие. Мария Монтесори прави препратка към тази енергия като към “хорме” – импулс, вътрешната движеща сила, караща детето да се развива.  На тази възраст децата са особено резистентни към настояването за послушание.  Това са децата на възраст под около 3.5 г. Следващият етап е, когато детето може да се подчинява на правилата понякога, но не винаги. Децата знаят правилата, казват когато някой друг не спазва правилата. Знаейки всичко това, те все пак понякога се подчиняват, а понякога не.  Когато бъдат ‘хванати’ в непослушание, тези деца понякога лъжат, за да запазят достойнството си пред хората, които обичат и уважават най-много – техните родители или учители. Това е особено предизвикателство за 4-5 годишните и понякога създава конфликти в семействата.  Петгодишното дете знае правилата и може да избере да им се подчини, дори и да не ги харесва. Децата започват да разбират социалната необходимост от правилата.

Растящо интелектуално любопитство

Когато едно дете е готово за преход от Детска къща към средата на 6-9-годишните или на 6-12-годишните, виждаме определени характеристики. Наблюдаваме, че децата избират да работят основно с приятелите си. Можем да видим, че децата поставят под съмнение решенията и действията на другите по отношение на това дали са прави или не. Ставаме свидетели на разширяване на тяхното интелектуално любопитство, като децата искат да следват определени посоки на информация в продължение на дни или седмици. Всичко това са индикации, че детето съвсем скоро ще трябва да премине в Монтесори клас от училищно ниво.

Децата се групират спонтанно

С помощ от възрастния децата се научават да се справят с даден проект с 2 или 3 съученика, избрани според интереса и познанията на всяко дете. Например, тази дейности в малки групи обикновено включват известно проучване (имат нужда от някой, който е добър в проучванията), те може да включват писането на доклад (имат нужда от някой, който е добър в писането).  Може докладът да има нужда от илюстрации (трябва някой, който рисува добре) и т.н. Така децата постепенно опознават силните страни и предизвикателствата за връстниците си и сформират работните си групи по подходящ начин. В този процес те се научават да работят в сътрудничество помежду си, научават се да извисяват собствените си желания за по-добър резултат на групата.

Децата се движат от интелектуално любопитство

Когато веднъж попитали Мария Монтесори: “Колко информация трябва да даваме?”, тя отговорила: “Посейте толкова семена на интерес, колкото е възможно и интелектуалното любопитство на децата ще бъде задоволено.”  Ако следваме интереса на детето, то каква е учебната програма, която трябва да бъде отговори на нуждите? Това е важно съображение за родителите. Местната образователна програма за всеки клас се представя  (например, 1, 2, 3, 4, 5, 6 клас) и това е минималното очаквано постижение на детето през дадена учебна година, което обикновено се надвишава в един добре функциониращ училищен клас.

Интелектуалното любопитство се захранва колкото е възможно повече, следвайки интереса на детето, с осъзнаване на изискванията за покриване на образователните стандарти. Една от целите е детето постепенно да осъзнае какво трябва да научи, и да планира ефективно, винаги при обсъждане с учителя. Този процес, който може да започне със седмичен план, изготвен от учителя и детето, постепенно се разширява така, че 12-годишните постепенно стават в известна степен отговорни за собствения си учебен напредък.

Детето в ученическа възраст се интересува дълбоко от морала

За тази цел децата непрекъснато питат учителя кое е правилно и кое е грешно. Те казват на учителя, когато видят някой направи нещо, което поставя това под въпрос.  Те правят това, не за да ‘натопят’ приятелите си, а в търсене на отговор на въпроса “Това правилно ли е? Това неправилно ли е?”

Въображението и разсъждаващият ум подпомагат детето да изследва вселената

Децата под шестгодишна възраст се интересуват от това да изучават света на реалността като използват сетивата си. Те искат да знаят какво за всичко около тях.

Детето в ученическа възраст иска да знае защо нещата са такива, каквито са, какво ще стане, ако… , какъв е бил животът преди, какво ще се случи в бъдеще.  Те искат да разберат как функционира света, в който са родени.  Чрез въображението си, въз основа на фактическите познания, те могат да проучват онова, което не могат да видят или да изпитат директно.

Раждането на социалната личност

Когато едно дете премине от детството към юношеството, отново възниква промяна. Това е раждането на социалната личност, личност, която има нужда да установи собствената си социална идентичност. Този период е изпълнен с несигурност, децата са много крехки от психологическа гледна точка и са изключително чувствителни към критика, особено от страна на родителите или учителите, или приятелите. Те са физически по-слаби отколкото в годините на началния курс. Потребностите и моделите им на сън се променят.

Заради всички тези промени Монтесори предлага среда в провинцията, на чист въздух, при съвместно съжителство, с малък академичен натиск, но с учебни занятия, които хармонизират с живота в природата. Например, химията може да започне с изучаване на химията на почвата, за да се определи какви елементи са необходими в нея, за да растат растения. Икономика може да се изучава чрез отглеждане и продажба на излишната продукция или чрез производството на нещо друго, което може да се продава.  Така научните познания изобщо не са изоставени, просто към тях се подхожда по различен начин.

Юношите се интересуват от това как функционират обществата. Те имат нужда да дискутират, да дебатират, да обмислят. Диалогът, дискусията и дебатът са някои от най-добрите средства за изучаване – винаги в социална група.

Те се интересуват активно от справедливостта в социалните групи. Те имат силно желание за доброволчество.

През тези години децата стават силни социални личности, които са способни да живеят в различни социални групи комфортно и сигурно.  Те са уверени, сигурни са по отношение на собствените си вярвания, но са отворени за мнението на другите.  Те не променят мнението си лесно, но могат да видят разумно необходимостите в различните ситуации. Те са доволни от човека, в когото са се превърнали, радват се на интелектуалните предизвикателства и продължават да изпитват потребност да бъдат приети в дадена социална група.

Меню