Част 3 от поредица в 3 части
Монтесори и равенството: Посрещане на новите предизвикателства
от Марк Шварц
Източник: https://earlylearningnation.com/
Монтесори методът възниква отвъд Атлантика преди повече от един век. Как той се справя с предизвикателствата, породени от глобалната пандемия и националните проблеми с расизма? Новото поколение Монтесори лидери зарежда подхода с още по-голяма доза равенство.
Тъй като това може да е деликатна концепция, за нашите цели нека използваме това уточнение от Нова Америка: „Да се подхожда към образованието от гледната точка на равенството означава да се познава освобождаването от робството и дискриминацията, пред която са изправени децата, семействата и учителите, и да се създадат училища и системи, които премахват пречките пред успеха, овластяват децата и семействата и вдъхновяват нещо повече от обществото“.
Ето някои задълбочени мисли, които споделиха с мен експерти и практици, прилагащи Монтесори метода, с които разговарях за равенството.
Монтесори методът възниква по времето на социална криза. Огромните сътресения намират начин да принудят обществата да търсят нови отговори. Каузата за образоването на масите придобива още по-голяма спешност в края на 19-ти век след като италиански анархисти убиват крал Умберто І Италиански, испанския премиер Антонио Канова дел Кастило и императрица Елизабет Австрийска – в отделни инциденти, но в рамките на много кратък период от време.
Вестниците настояват „На какво учим децата в училищата? Нима образоваме убийци?“ Мария Монтесори произнася реч пред Националния конгрес на италианските работници в сферата на образованието и, както пише образователния деец Лари Шафер „превръща националното бедствие в гражданска възможност, която вдъхновява нацията“.
Може би този исторически урок показва нещо за собственото ни време. Тръстът за учене на Елен Роше изтъква, че както подходът на Реджио Емилия, така и училищата Валдорф възникват в резултат на социална криза.
Примерът на Мария Монтесори продължава да вдъхновява лидерите днес. Къщата на децата, първото Монтесори училище, посреща деца, живеещи в жилища под наем в Рим, и възприема подход, който се гради на работата на Едуар Сегуин и други специалисти, които изучават начините за преподаване на хора с интелектуални увреждания. Според Айзе Сабатер, Изпълнителен директор на МАМ/САЩ и съоснователя на Фонд Монтесори за образование на афро-американци (ФМОАА): „Монтесори използва опита си в областта на медицината, по-специално наблюдението и експериментите, за да разработи материали и методи, които дават възможност на тези деца да напреднат в своето човешко развитие“.
По-важни от нейните дипломи, обаче, са нейните идеали. Сабатер цитира нейната защита на правата на жените и правата на децата, особено очевидни в разгорещената й реч през 1951 г. пред Института за образование на UNESCO:
„Нека не забравяме, че хората не започват живота си на 20, на 10 или на 6 години, а от самото си раждане. В усилията си да разрешите проблемите, не забравяйте, че децата и младите хора са огромна част от населението, население без права, което е разпънато на кръст на чиновете в училищата по целия свят, което – независимо от всичко, което говорим за демокрацията, свободата и човешките права – е роб на реда в училище, на интелектуалните правила, които му налагаме“.
„Тя обявява това на висок глас!“, казва Сабатер. „С думите си тя хвърля тези хора в жаравата, затова че не защитават правата на децата! За мен прилагането на тези идеали днес по отношение на расовата справедливост изглежда като естествено продължение на тази реч.“
Монтесори е в същото положение както и всички останали. Както повечето сектори на икономиката, ранното образование в Съединените щати изживява шок след шок през последните три години. Монтесори практиците за ранно образование са изправени пред същите предизвикателства като другите специалисти в областта на образованието: недостатъчно финансиране, несправедливо разпределение на активите, семейства в криза и хора, които работят твърде много при недостатъчно заплащане.
Сериозните публични инвестиции могат да помогнат, казва неотдавна Шарлът Пети, член на преподавателския екип на Сол Заенц. „Педагогиката по Монтесори метода в САЩ“, продължава тя, „се превърна в най-приватизирания опит, който е на разположение на семейства, притежаващи сериозни ресурси, което е далеч от първоначалната визия и група от населението“. Тя цитира работата на Мира Дебс от университета Йейл, Монтесори за социална справедливост и Градската градина Монтесори в Сейнт Луис като пример за „силата и обхватът, който методът Монтесори може да има, когато достъпността и расовата справедливост са втъкани в начина, по който се прилага този метод“.
Използване на метода Монтесори за прекъсване на омагьосания кръг на бедността
Взаимоотношенията на Монтесори с афро-американците, работещи в сферата на образованието, датират от преди няколко десетилетия. „В афро-американската общност“, казва Сабатер, „хората от областта на образованието много рано забелязват метода Монтесори“, като добавя, че Мари МакЛауд Бетун се възхищава на Монтесори и нейната философия. Той продължава тази традиция във ФМОАА, чиято цел е повече афро-американци да се ангажират като преподаватели по метода Монтесори, да се стартират повече училища Монтесори за афро-американци и повече деца от афро-американски произход да учат в Монтесори среда, както и подкрепя проучванията на опита с Монтесори за афро-американци.
Методът Монтесори процъфтява в различна среда. Образованието Монтесори съществува в частни центрове, публични и независими училища, финансирани от държавата – дори домове. Сабатер е основател на групата Блестящите звезди на академия Монтесори, обществено, независимо училище във Вашингтон, окръг Колумбия, финансирано от държавата, и казва, че публичният сектор е основна област на фокус за израстването на Монтесори, особено, ако подходът се надява да служи на деца с всякакъв произход.
Рош е на същото мнение: „Организации като Националния център за Монтесори в публичния сектор и Инициативата Монтесори за публична политика работят за преодоляване на политическите пречки и разширяване на присъствието на Монтесори в публично финансираните програми“.
Марион Гайгер, съоснователка, заедно със Северин Б. Мюниер на училище Монтесори Капучин в Кембридж, Масачузетс, отдава дължимото на Службата за ранно детство на Кембридж (наричано преди това Партньорство от раждането до трети клас) за нейната гъвкава структура на финансиране. Нейното училище е част от мрежата Уайлдфлауър, основана през 2014 г. от Сеп Камвар, професор в Медия Лаб към Масачузетския институт по технологии.
Според Гайгер, преподавателите по Монтесори метода са старт на всяко училище Уайлдфлауър. „Това целенасочено са малки, микро училища“, обяснява тя, „за да можем да се справяме и с административната страна, както да служим на семействата и децата“.
„Това, което е наистина прекрасно в случая“, продължава тя, „е, че всяка общност е различна и потребностите на всяка общност са различни“.
Задълбочените познания на Монтесори предвиждат съвременната наука за мозъка. Изследователите в областта на образованието продължават да намират сходство между визията на Монтесори и класните стаи днес. Според неотдавна публикуван доклад от университета Мейнуут в Ирландия, например, „Нейната работа е още по-актуална днес в контекста на проучванията за нещастието и травмите, а нейните методи, принципи и подходи могат да бъдат впрегнати и използвани по начини, които популяризират практиката, базираща се на информация за травмите, в съвременната образователна среда“.
Гайгер е израснал в Бразилия, където неговата майка понастоящем обучава преподаватели по Монтесори метода. „Аз не винаги съм смятал да последвам нейните стъпки“, споделя тя, „но колкото повече научавах, толкова повече си давах сметка, че точно това търся“. По време на нейното следване в Сол Заенц в Школата за следдипломно образование в Харвард, тя разбира, че въпреки че програмата не насърчава непременно метода, проучванията потвърждават неговата валидност. Гайгер забелязва, че когато Монтесори методът се прилага правилно, той обхваща такива добри практики като отзивчиви взаимоотношения, сетивно изучаване на средата, научно наблюдение на детето, напредък, базиран на усвояването на умения и развитие на независимост и умения, свързани с изпълнителната функция. По-рано през годината едно обобщение на повече от 400 проучвания в областта на развитието достига до същото заключение: Методът Монтесори се базира на ключовите принципи за идеална среда за ранно учене при малките деца.
Гайгер казва, че за момента нейната гледна точка относно адаптирането на Монтесори метода, е следната:
„Ако смятате на направите промяна, обмислете я добре. Всичко, което Мария Монтесори е създала, е било в отговор на наблюдения. Затова аз не мисля, че ако тя беше тук днес, би казала: „Не променяйте нищо“. Тя би казала „Светът е променен и трябва да откликваме на потребностите на общността, на която служим“.
