Анна-Мария Йоцова, AMI Монтесори водач 3-6, 6-12, 12-18, Учител в Монтесори класна стая, Съосновател и Директор на Монтесори училище „Откривател“
„Работата е естествена функция на човека, средство за неговите висши постижения и духовно развитие; но това трябва да е работа, поета с желание, а не принудителен труд.“ (Монтесори, 1998 г.)
Трудът на детето е онази невидима струна, която поддържа самоизграждането на личността. Детето в първата плоскост се движи от несъзнателния творец (0-3) към съзнателния работник (3-6) за изграждане на младия човек от третата плоскост, за когото работата е важна, защото позволява да се развие потенциалът, съзнателната съвместна работа да трансформират средата си. Това е същият индивид, но не е същата личност. Всичко опира до работа, не каквато и да е работа, а правилния вид работа в точния момент.
„Спонтанната работа на детето за развитие се предприема с концентрация и това, което Монтесори нарича максимално усилие: възможно най-голямото усилие, както подобава на творение. Работата с концентрация означава, че индивидът е напълно фокусиран и напълно, дълбоко ангажиран: всяка фибра от неговото същество е включена в работата. Със сигурност при децата концентрираната работа е възможна само когато предприетата дейност е едновременно умствена и физическа: работата на ръцете трябва да се ръководи от ума; умствената работа, усилията, ученето трябва да бъдат придружени от използването на ръката. (Байба Круминс Грацини, 2005)
Трябва да гледаме на всяка плоскост на развитие като на прераждане. Можем да мислим за сензорно-моторното развитие в първия план като подготовка за творческото въображение. Наблюдаваме максимално усилие за носене на раница или пране. И тъй като има повече конкретни преживявания, детето развива по-добро въображение по време на втория план. Това като част от менталната независимост за разгръщане на собствения потенциал по време на втория план е градивен елемент за юношата да реализира собствения си потенциал.
Детето постига независимост във всяка развитийна плоскост. Има различни видове независимост в различни етапи. Стремежът към функционална независимост в първия план се наблюдава при катерене и докосване, миене на чинии, търкане на маса, повторение на дума, грижа за цвете, носене на стол или раница. Потенциалът за умствено и морално развитие във втория план може да се наблюдава при планиране на излизане, страхотна работа отвъд границите на материала. Нуждата от социална и икономическа независимост в третия план е това, което наблюдаваме в производството и обмена, радостта от поправянето на нещата и градинарството. Интелектуалната и духовна независимост в четвъртия план – чрез подкрепа на различни каузи и разширяване на мащаба и средствата за сътрудничество. Знаем, че навлизането в нова плоскост на развитие винаги означава придобиване на нови знания и умения. Новата плоскост носи нова чувствителност, нови нужди и нови психологически характеристики. Общото е как енергията се проявява чрез целенасочена работа.
Доверието в средата е едно от основните доверия, които детето развива след раждането, в първата част на първия план на развитие. Търпение, любов, грижа, интерес от страна на възрастните, детето получава първите впечатления от средата и знае, че това е добро място. Наблюдаваме, че в общуването на възрастните с малките деца, начинът, по който те пренасочват дейността си и напомнянето за правила с чувство на любов и грижа. През първата част от юношеството (12-15) младият човек навлиза в света на възрастните. Това е раждането на социалния млад възрастен. Това е период на промяна и прави юношата много крехък и несигурен като детето между 0 и 3 години. Те се нуждаят от надеждна подготвена среда за изграждане на положителни преживявания по време на раждането на социалното същество. По време на този план се създава възрастният, възрастният за новите поколения. Те се нуждаят от физическа работа за укрепване на координацията и физическите умения. Ако погледнем по-отблизо емоционалното състояние – разбираме, че има силни и понякога екстремни емоции. Може би защото понякога не се чувстват нито дете, нито възрастен; или поради раздвоение да се държи като възрастен или като дете. Ето защо казваме, че те трябва да имат чувство за любов, приемане, съпричастност и дори вид защита.
Можем да забележим, че детето в първата плоскост на развитие се нуждае от време, за да обработи информация, преди да действа. Децата имат нужда от време в общуването, затова изчакваме да видим признание. Пример е наблюдаваното време между инструкцията и действието, начинът, по който детето наблюдава през прозорец пред себе си. Подрастващите учат по различен начин. Физическата среда е също толкова важна, колкото и за другите плоскости на развитие. Те се интересуват от академичните среди, ако знаят защо е така, защото трябва да ги засяга. Когато възрастният работи с подрастващите, те започват да се интересуват от теорията, тъй като тя е свързана с практическата им работа. Независимо от възрастта, възрастният трябва да бъде честен, да уважава детето и да казва истината. По този начин малките деца и младите възрастни развиват второто основно доверие – доверието в себе си. Това трябва да започне с раждането. За да развият това основно доверие в себе си, те трябва да имат опит: Мога да правя неща. Има чувство за постижение. Това може да бъде дете, което се грижи за тежка чанта, мие пода, аранжира цветя, работи с метла, почиства кухнята, прави пица. По същия начин юношите се нуждаят от опит, от който могат да израснат – усещане „мога да направя“. Ставане, приготвяне на закуска, вършете на нещата сами. Можем да забележим, че това им дава чувство на гордост.
Тъй като децата работят, за да се изградят по време на първата плоскост на развитие, практическият живот е много важен. Те приготвят храна, но целта не е да го правят за другите, те го правят, за да се адаптират към своето време и място. Адаптацията е причината децата да правят всичко – да правят човешки неща, които принадлежат на тяхното време и място. Децата се нуждаят от активен опит в средата и ние не можем просто да им кажем. Например – развитие на двигателната координация, усъвършенстване на движението, разтягане на ръце за поставяне на розовото кубче отгоре, ходене по линия, повторение при донасяне на кубчетата и работа с пъзел карти. По подобен начин младият човек върши работа за възрастни. Това трябва да е работа, която освежава, която ви кара да осъзнаете силните и слабите си страни, социалната отговорност, свързана с вашия собствен живот, която ви помага да разберете, че не можем да успеем, преди всички да успеят. Работата е за производството на подрастващите и промяната е тясно свързана с необходимостта от развитие на икономическа независимост. Те произвеждат неща – блага и пари.
И в двете плоскости на развитие работата е важна. Работата на подрастващите позволява да се развие потенциалът. Има съзнателна съвместна работа за трансформиране на тяхната среда. Работата е като проучване, което следва техния индивидуален интерес. Има работа като производство за икономическа независимост. Тъй като работата в първия план подпомага самоизграждането и нормализирането, работата с ръцете е изключително важна и за подрастващите. Пример са произведения на изкуството, правене на гривни, работа с глина. За подрастващите същите активации в по-голям мащаб на сложност са своеобразна проява на техния потенциал, подпомагат нормалното развитие и успокояват емоциите, характерни за тази възраст. Работата рамо до рамо с възрастните дава идеята на един юноша какъв може да стане.
И така, друг аспект е свързан със себеизразяването и приноса към общността чрез предлагане на нещо от себе си на другите. За малкото дете, което се наблюдава, когато твори със средствата на изкуството, помага на друго дете, грижи се за околната среда. За подрастващите предлагаме семинари по литература – поезия, драма. Признаваме, че разговорът за ситуации или герои в книгата им помага да опознаят и изразят себе си.
Подготвената среда за възрастта 0-3 години дава границите и в нея има свобода. Детето между 3 и 6 години развива воля и способност за самоконтрол. Дисциплината е активна. За подрастващите ние даваме рамката на това, което сме, и в тази рамка те имат свобода. Тук не става въпрос само за лична свобода, а за балансиране на личните им нужди със социалната им организация.
Децата от първата развитийна плоскост са очаровани от други малки човешки същества. Те се интересуват от другите, защото им подражават, за да растат и да придобият езика и културата на своето време и място. Те не режат банани, не белят яйце или не правят пресен сок за групата, правят го за себе си. Важното е: да им дадем хубав начин спазването на правилата на живота. Подрастващите са социални и научават какво означава да допринасяш за общността. Те виждат, че всеки в тяхната група е възможност. Има място и работа за всяка човешка дарба. Всеки трябва да допринесе със своята уникалност и да има възможност да се учи. Тук идва колективната мъдрост. Можем да наблюдаваме желанието на децата да общуват и да споделят своите мисли, когато представят работата си след голям проект за работа и учене. Когато работят заедно, те си говорят и въпреки че темите на разговора им са много различни, очевидно те имат нужда да общуват.
И за двете възрасти има голям ентусиазъм да правят пица заедно. Има кооперативна работа и някои основи за разпределяне на задължения. Как реагират децата при ежедневна случка със счупената купа може да бъде пример за изра
стваща съпричастност и начина, по който някои деца помагат, демонстрираното самообладание и пресъздаване на реда, внимание към детайла. Тенденцията към общителност е осезаема. Те комуникират и се коригират взаимно и го правят видимо за учителя, за който го декларират. Обичат реда. Необходимостта да бъдат признати, че познават правилата или правят услуга за общността, също е тук. Можем да усетим нуждата от принадлежност към групата.
Редът на нещата, времето и правилата в средата са от съществено значение. Ако някой не спазва правилата, другите реагират. Процедурите се спазват от всички деца и ако на някого му липсва нещо, другите го напомнят. В ритъма на класната стая се проявява тенденциата към работа – децата са заети с нещо. Концентрацията е като проява както на склонността към работа, така и на общителността. Има много работа за себеизразяване и работа с ръце – рисуване, дизайн, пеене, правене на собствени книги.
Точността и стремежът към самоусъвършенстване се виждат в дейностите – преждата и картона, рисунките на листата, повтарящата се работа, подреждането на картите и буквите, подреждането на материалите върху постелката. Склонността към въображение се проявява в различни дейности, които извършват – от изследване на двигателната координация на много малко дете през скачане или правене на колаж (на 4 години) до създаване на маски за местен фестивал, създаване на собствени костюми за театрални пиеса и изработка платнени кошници за хляб от подрастващите. Има много изследване на непосредствената среда и стремеж за откриване на нещо ново.
„Би било много интересно да се проследят систематично проявите на този жизнен инстинкт през различните плоскости на развитие. Защото, както ни казва д-р Монтесори, развитието не е линейно, а се развива на етапи или равнини според възрастта, което означава според водещите интереси. Всичко трябва да се промени в съответствие с тези дълбоки интереси, които произтичат от вътрешността на развиващия се индивид: средата трябва да се промени, това, което средата съдържа, трябва да се промени, ролята на възрастните трябва да се промени. По същество това означава промяна в вида работа, извършвана от развиващия се индивид: от, например, работата по наблюдение, извършвана от малкото бебе, до участието в работата на възрастните от юношата.” (Байба Круминс Грацини, 2005)
Библиография:
Montessori, Mario, (1198) Keys to the World of the Child AMI Communications 1998/4
Krumins Grazzini, Baiba (2005) Work: A vital instinct, AMI Communications, 2005.
