Понякога имаме доста интересни очаквания към децата. Искаме да развият самоконтрол, но често им казваме да не се движат. Искаме да бъдат независими, но бързаме да направим нещата вместо тях. Искаме да бъдат любопитни, но предварително организираме какво точно трябва да открият. А срещата с природата понякога звучи така: „Не пипай.“, „Не се катери.“, „Не влизай в локвата.“, „Остави това камъче.“, „Хайде, че закъсняваме.“
И после се чудим защо екранът изглежда толкова привлекателен, но това е друга голяма тема.
Една от основните идеи в Монтесори образованието и вече доказана от невронауката е, че детето не получава развитието си наготово. То изгражда себе си чрез собствената си дейност.
Възрастният може да подготви средата, да осигури безопасност, подходящи възможности и подкрепа, но не може да извърши развитийната работа вместо детето. Никой не може да се научи да ходи вместо него, да развие координацията му, като извършва движенията вместо него, или да му даде независимост, без да му позволи да я упражнява.
Затова тригодишното дете, което за пореден път налива вода от една каничка в друга, не си губи времето. То упражнява движение, координация, внимание и точност. Детето, което настоява само да пренесе нещо, не е непременно бавно. А онова, което многократно се качва и слиза по стълбите, вероятно не е забравило, че вече е било горе.
За възрастния често е важен резултатът. За детето много често е важно изграждането на способността.
Свикнали сме да разделяме ученето и движението, движението не е почивка от ученето, а част от него. Децата седят, за да учат, а след това излизат, за да се раздвижат.
Д-р Монтесори предлага друга перспектива: движението е част от ученето.
Още от раждането детето открива света чрез тялото и сетивата си. Протяга ръка, хваща, обръща се, пълзи, изправя се, прохожда. Всяко ново двигателно постижение разширява неговия свят.
Постепенно детето не просто се научава да се движи, а да координира и управлява движението си – да носи чаша с вода, да постави предмет точно на мястото му, да забави ръката, да спре, да изчака, да се съобрази с другите. Така движението участва в изграждането на волята, независимостта и вътрешната дисциплина.
Съвременните изследвания върху физическата активност и мозъка допълват тази картина. John Ratey и Eric Hagerman разглеждат връзката между движението, вниманието, паметта, ученето и невропластичността. Когато детето носи, строи, копае, балансира или изследва, двигателните, сетивните и познавателните процеси работят заедно.
За щастие, не е необходимо да обясняваме на тригодишното дете, което бута тежка количка, че в момента подпомага развитието на мозъка си. То просто има важна работа.
Природата е великолепна среда за развитие и защото не е проектирана от възрастен, теренът не е идеално равен, клонът не е поставен точно на подходящата височина, камъните не са еднакви и подредени, вятърът не спира, защото сме планирали разходка. Може би дори локвата, както знае всяко малко дете, очевидно съществува с много конкретно предназначение.
За нас градината може да бъде просто зелено пространство. За детето тя е пълна с очарователни неща з аоткриване: камъче за вдигане, листо за докосване, насекомо за наблюдение, клон за преместване, неравна повърхност за преодоляване.
Детето преценява разстояние, тежест, сила и равновесие. Изследва, сравнява, подрежда, пренася, повтаря и създава. Една купчина камъчета може да включва движение, ред, точност, въображение и много сериозна работа – без нито един предварително формулиран „учебен резултат“.
Природата не предлага само място за движение. Тя предлага смисъл на движението.
Има и още нещо прекрасно и понякога неудобно в природата: тя не се съобразява особено с нашия график. Посаждаме семе. На следващия ден – нищо. След още един – пак нищо. Очевидно в природата е пропуснат бутона „ускори“. Или целенасочено такъв няма.
Растението не расте по-бързо, защото сме нетърпеливи. Пеперудата не излиза от пашкула, когато на нас ни е удобно. Дъждът също проявява забележително безразличие към чудесно планираното занимание навън.
Така природата учи на наблюдение, постоянство, адаптация и търпение. Детето постепенно разбира, че може да подготви почвата, да засади семето, да го полива и да се грижи за него, но не може да извърши растежа вместо него.
Това е ценен урок и за възрастния. Градинарят подготвя почвата, осигурява вода и светлина, наблюдава и се намесва, когато е необходимо. Но не дърпа растението нагоре, за да порасне по-бързо. По подобен начин възрастният подготвя условията за развитието на детето, без да се опитва да извърши самото развитие вместо него.
Понякога най-трудната част от нашата работа е именно да изчакаме – да не поправим грешката веднага, да не премахнем всяко препятствие и да не помогнем само защото ние можем да свършим нещо за осем секунди, а на детето ще му трябват три минути.
Понякога с децата един охлюв има силата да променя програмата и това е ок. Излизаме с група деца сред природата с прекрасно подготвен план. Може би дори ламиниран. Едно дете изведнъж вижда охлюв. Спира. Навежда се. Наблюдава. Какво прави възрастния?!
В този момент може да се случва нещо много по-значимо от следващата точка в нашата програма. Детето концентрира вниманието си, наблюдава непознат начин на движение, открива друго живо същество и може би изпитва истинско удивление.
Не всяко преживяване трябва веднага да бъде превърнато в урок. Понякога преживяването вече е урокът.
Природата дава на детето и възможност да открие, че съществува живот извън собствените му желания. Растението се нуждае от вода и когато на детето не му се полива. Градината има нужда от постоянство, не само от първоначален ентусиазъм. Грижата за домашния любимец не приключва, когато се появи нещо по-интересно.
От интереса постепенно може да се роди грижа, от грижата – отговорност, а от отговорността – принадлежност.
И тук отново движението, интелектът и социалното развитие вървят заедно – за да полее растение, детето трябва да носи, да контролира движенията си и да прецени количеството вода. За да се грижи за градина, трябва да наблюдава, планира и постоянства. А когато работи с други деца – да сътрудничи. В този контекст, една малка лейка може да се окаже доста сериозен образователен материал.
Не е нужно всяка детска градина да се премести в планината. За най-малките природата може да означава движение върху трева и различни естествени повърхности, вода, листа, почва и време за спокойно наблюдение.
За децата от три до шест години – засаждане, поливане, работа в градината, наблюдение на насекоми, събиране и класифициране на природни предмети, движение и равновесие върху естествени препятствия.
За децата от шест до дванадесет години природата вече може да бъде пространство за истинско изследване – местни екосистеми, измерване на дървета, природни дневници, наблюдение на работата на водата, научни експерименти и дългосрочни проекти за опазване на природата.
Смисълът не е просто децата да бъдат „навън“. Те трябва да имат възможност да взаимодействат с реалния свят – да изследват, работят, носят, наблюдават, грижат се и откриват.
И вместо да се опитваме да контролираме всичко, бихме могли да оставим повече място за живота, защото развитието не се случва, когато преподаваме. То се случва, когато детето се движи, изследва, работи, повтаря, греши и опитва отново. Когато се грижи за растение, помага на друг човек или спира заради охлюв, въпреки че ние имаме програма.
Нашата работа не винаги е да организираме една дейност, а дадем пространството детето да се ангажира с дейност, която предизвиква дълбок интерес. Понякога е да говорим по-малко и да наблюдаваме повече; да контролираме по-малко и да подготвяме средата по-добре; да бързаме по-малко и да предоставяме повече време.
И да позволим на децата да правят онова, чрез което ние – човешките същества, винаги сме опознавали света: да се движим, да проучваме, да експериментираме, да наблюдаваме, да работим, да изследваме, да подреждаме и да абстрахираме.
Природата не бърза да преподава. Тя създава условия животът да се разгърне. Може би и ние можем да правим малко повече от същото.
Автор: Анна-Мария Йоцова, AMI Teachers Trainer-in-training 6-12 | AMI International Montessori Teacher (3–6, 6–12, 12–18) | IB Educator | Founder of Discover International School & Preschool | Co-founder of Montessori Society Bulgaria
