Мария Монтесори представя теоретичната си основа за подпомагане на живота на юношите в приложение към книгата От детството към юношеството. Нейните идеи са доразвити и прилагани в различен контекст по света.
Монтесори разглежда периодите на Детството (6-12 години) и Зрелостта (18-24 години) като относително стабилни етапи на развитие. От друга страна, тя вижда Ранното детство и Юношеството като по-уязвими и деликатни, изпълнени с големи трансформации. Тя прави редица паралели между първия и третия план на развитие. По време на такива уязвими периоди, индивидът може да изпитва съмнения, колебания и силни емоции, тъй като все още не е напълно осъзнал новите си способности. В тези моменти човешкото същество се нуждае от много любов и сигурност. Ако не ги получи, умът не може да извърши необходимата вътрешна работа.
Преходът към третия план не е линеен – той не протича плавно, просто натрупвайки нови знания. Първата подфаза (12-15 години) се характеризира с голяма уязвимост. Тя е като какавида, от която ще се появи зрелият човек с ясно осъзнаване на своето място в обществото. Монтесори описва този етап като време на метаморфоза. Изграждащият се възрастен трябва да се справи с нов тип тяло, което насочва вниманието му навътре, към самия него. В същото време, индивидът трябва да осъзнае, че е част от обществото и да приеме двойната отговорност – да остане верен на себе си и едновременно с това да допринася за общността, в която живее. За разлика от инстинктивния стремеж към групата при детето от втория план на развитие, тук движението към обществото е водено от по-дълбоко и по-осъзнато разбиране.
При младите юноши започват да се проявяват няколко нови характеристики:
- Изразена социална природа, но също така егоцентризъм
- Критично мислене, което спомага за изграждането на морална основа
- Изключително високи нива на енергия
- Сексуално съзряване
- Силно усещане за справедливост, което се сблъсква с реалните противоречия и дилеми на човешкото съществуване
Тези характеристики водят до няколко отчетливи нужди, които трябва да бъдат удовлетворени:
- Нужда от продуктивна работа
- Нужда от вземане на решения и допускане на грешки
- Нужда от изграждане на общност в рамките на групата
- Нужда от връзка с природата и развиване на лична визия за бъдещето
През юношеството детето трябва да се трансформира в зрял човек – не просто „репетирайки“ за живота в обществото, а наистина живеейки го. Индивидът вече е попил всичко необходимо, за да стане възрастен, и започва да осъзнава своите уникални интереси – „семената“, засети през втория план на развитие, започват да покълват.
На този етап младият човек има нужда от факти и преживявания, които са свързани с живота като социално същество. В същото време трябва да има възможности за изразяване на своята индивидуалност и креативност – чрез театър, поезия, музика, изкуство, писане и други творчески форми.
През четвъртата плоскост на развитие (18-24 години) се завършва преходът към зрелостта. Днес знаем, че това е времето, в което определени изпълнителни функции на мозъка достигат своето съвършенство, особено способността за оценка на дългосрочните последствия от поведението.
Мария Монтесори разглежда този етап като време на духовен растеж, когато индивидът развива вътрешната сила, необходима за следването на призвание. Тази духовна сила включва и готовност за лични жертви и способност да се работи за благото на човечеството, а не само за лична изгода.
Монтесори разсъждава върху ролята на университета. Тя смята за нещастен фактът, че университетите често се превръщат просто в продължение на предишния учебен опит, без да предоставят истинска подготовка за живота.
