Лекция, изнесена на 27 март 1913 г.
Мария Монтесори
Значението на природата е един от най-задълбочените въпроси, които трябва да адресираме във възпитанието. Това също така е един от най-добре изучените и най-често прилаганите предмети в различните съществуващи методи. Голяма част от прогреса днес може да се обобщи със следното: човечеството е постигнало мир и следователно се е свързало с природата. Този въпрос не се нуждае от специално развитие от моя страна, тъй като той представлява неразделна част от нашия метод.
Великата идея за свободата, която Жан Жак Русо (1) развива, е в това детето да бъде свързано с природата и да бъде оставено на расте под влиянието на нея самата. Добре е известна концепцията на Русо, че хората съсипват божественото творение, поради което трябва да оставим децата в ръцете на Бог, да оставим детето на онази свобода, която означава липса на действие – в този случай, по-скоро в изолация от човешкото общество.
Както знаете, идеалът на Русо е приложен на практика само в неговите творби. В своята концепция за свободата Толстой изразява сходна идея. Той би върнал модерните човешки същества, населяващи градовете, към такова общество, в което те да бъдат принудени да работят на полето. Също така да бъдат извън досега с всички зли сили, които съществуват във всеки град и да бъдат върнати към един прост живот, към обработването на земята. Толстой също иска да създаде педагогически методи, базирани на тази идеали, като по този начин прави опит за един вид реформа на човечеството.
Вместо тези идеи, които са толкова добре известни, аз бих искала да дискутирам педагогическата работа, която не е толкова позната за повечето хора, които се интересуват от педагогика. От гледната точка на природата това може да е от особена важност за експеримента: работата на Итар за възпитанието на дивото момче от Авейрон. В този случай ние не започваме от една теория, от един идеал, а работим с факти. Итар (2) изучава детето, което в действителност е живяло само, изолирано от човешкото общество, далеч от града, в провинцията, в непосредствен досег с природата. Това рядко срещано същество, дете, израснало изоставено в сърцето на природата, е изучено от Итар не само като индивид, а като част от същински педагогичен експеримент. Този експеримент се противопоставя на идеите, защитавани от Русо и Толстой, и въвежда в социалния живот едно дете, израснало диво, сред природата и го насърчава да стане част от цивилизацията.
Хората, проявяващи голям интерес към педагогиката, може да желаят да чуят повече за тези противоречащи си идеи: от една страна говорим за хората от тяхната настояща позиция и ги поставяме в подчинено положение, а от друга страна виждаме автентичния случай на човешко същество, което бива доведено от изключително подчинена позиция в един цивилизован живот чрез малки педагогически усилия, които се увенчават с резултати, които могат да бъдат разглеждани като първия основен етап в новата наука, наречена експериментална педагогика.
Детето, възпитано от Итар, чийто живот представлява основата на педагогическите идеи на Итар, доразвити от Сегуин и продължени от мен, може да бъде изучено или анализирано в две различни насоки: размишлението върху огромната радост, която природата сама по себе си може да даде на един човек, който може да не е надарен с особена чувствителност и интелигентност. Пример за човешко същество с такова ниско развитие в тази област е дивото момче от Авейрон. Без съмнение това дете е придобило известна степен на чувствителност като се е наслаждавало на всички природни факти, до които ние не сме се докоснали: например, насладата, която може да има в една буря, в снега, луната, тишината на провинцията, различните звуци в природата. Всички тези факти, за които чувствителността на хората от града е притъпена, пораждат такава радост у това дете-идиот, че описанието на изражението на неговите чувства притежава качества, които граничат с поезия. Например, когато Итар описва как момчето прекарва цяла вечер седнало на ръба на един фонтан, гледайки мъртвите лица, падащи във водата, и сякаш завладяно от меланхолични спомени на моменти то въздиша, който звук впоследствие се превръща във вопъл; или когато прекарва цяла нощ с глава притисната до прозореца, понеже лунната светлина го е събудила; или когато момчето, събуждайки се посред нощ, забелязва, че вали сняг и не можейки да остане затворено, излиза навън, за да се хвърли в снега.
От друга страна, това дете, което е толкова закалено и може физически да понесе толкова много, че може да стои голо в снега, да се изправи срещу бурята, да остане под дъжда без да пострада физически, дори изпитва изключително удоволствие от това, това дете изпитва огромно отвращение към определени неща. То не знае как да понесе страданието на хората, когато промяната е към цивилизован живот. Например, детето не може да се справи с това топла храна да му бъде сервирана в точно определени часове, докато то седи на масата и трябва да използва ножове и вилици и т.н. То не може да понесе ограниченията на облекло, което прикрива тялото му от природата и го пази от слънцето, студа, дъжда и т.н. Той не може да възпре импулса си да тича, когато би трябвало да ходи правилно, както това трябва да се прави в града; момчето не може да ограничи виковете си и да сведе гласа си до ограничената речева модулация. Тук имаме демонстрация на живо за това как жертваме природо съобразния си живот, за да живеем цивилизовано. Тези жертви са свързани с детайли на конструкция, на ограничение и може да бъдат наречени пожертване на природния живот на нашето момче. Жертва, която включва предпазване на тялото ни от потапянето му в ползите, които осигурява природата. Итар, който е бил изключително привързан към това дете и който предава историята на ученика си по изключително жив начин, описва тези два аспекта на природния и цивилизования живот. Итар горещо е искал детето да се адаптира към цивилизования живот, като е бил сигурен, че това ще бъде от голяма полза за него. Той е воден от вярването, че това диво момче ще възприеме тази адаптация като полза. Като възпитател той всъщност е постигнал голяма и велика цел, тъй като детето е започнало да предпочита ползите на социалния живот пред огромните радости, които е изпитвало в природата. Онова, което най-много тласка децата към цивилизования живот, е любовта, която те изпитват към хората, които ги възпитават, и малко по малко възможността да вкусят от някои от удобствата, които несъмнено съпътстват цивилизования живот.
Подробното описание на това как дивото момче се е променило в цивилизован мъж трябва да формира едно от най-важните и фундаментални проучвания за хората, които се интересуват от възпитанието, особено от възпитанието във връзка с природата. И един ден книгата на Итар ще се счита за класика за всички възпитатели. От определена гледна точка можем да кажем, че всички деца представляват това, което дивото момче от Авейрон е представлявало за Итар: очевидно всички деца са родени с предопределената съдба за живот в природата и чрез процеса на възпитание всички те трябва да се адаптират към живот в цивилизацията.
Да знаем каква е мярката, която трябва да извървим по този път, това трябва да представлява интерес за всички нас. Не само хората, които се занимават с възпитание, а всеки цивилизован индивид.
Следва продължение…
1 Жан Жак Русо (1712–1778) е философ, писател и композитор, роден в Женева. Неговата политическа философия оказва влияние върху Френската революция, както и върху цялостното развитие на модерната политическа, социологическа и образователна мисъл. Новелата на Русо Емил: или за възпитанието представлява трактат за възпитанието на личността за формиране на гражданско съзнание. Философията на Русо за възпитанието не разглежда конкретни техники за предаване на информация и концепции, а по-скоро развитието на характера и усещането за морал на ученика. Измисленият образ, Емил, расте в провинцията, под наставничеството на учител, който го насочва през различните преживявания, свързани с усвояването на познания. Русо е един от първите защитници на възпитание, което е спомага за развитието. https://en.wikipedia.org/wiki/Jean-Jacques_Rousseau, преглед на 22 май 2013 г.
