Мили учители,
Днес е 15 септември и вратите на училищата отново се отварят в цяла България. Вълнението на първия учебен ден винаги ме връща към усещането за ново начало.
Пред вас са децата – някои познавате добре, макар че през лятото и те са пораснали и променили нещо в себе си. Други тепърва ще откривате. И всеки идва с нещо, което още не можем да видим докрай – способности, които не са се проявили, въпроси, които не са зададени, идеи, които още не са родени, и личност, която продължава да се изгражда. Може би точно това е едно от най-красивите неща в нашия занаят…
-
да вярваме в онова, което все още не се вижда.
-
да срещнем детето, което казва „Не мога“, и вместо да бързаме да му доказваме обратното, да създадем условията, в които един ден само да открие: „Мога.“
-
да дадем време на онова, което се развива бавно.
-
да не объркваме грешката с неспособност.
-
да виждаме възможности в трудността.
-
да забележим тихото дете и да чуем въпроса зад поведението.
-
да оставим пространство за избор, движение, усилие, повторение и откритие.
Тази учебна година започва в свят, който се променя с невероятна скорост. Говорим за AI, за професиите, които ще изчезнат, за това какво машините ще могат да правят по-добре от нас.
Но дали задаваме точния въпрос? Може би голямото предизвикателство e как да се научим да живеем разумно с AI, но тогава пред образованието се появява един много по-интересен въпрос:
Ако машините стават все по-способни, как ще помогнем на децата да стават все по-човечни?
Не да знаят повече, а да могат да чувстват, мислят, да задават точни въпроси, да различават истина от манипулация, да задържат вниманието си, да бъдат любопитни, да си представят нещо, което още не съществува, да създават с ръцете и ума си, да правят избор и да носят отговорност за него. Не по-малко важно…
-
да слушат.
-
да спорят, без агресия.
-
да се грижат.
-
да прощават.
-
да поправят грешките си.
-
да обичат.
-
да принадлежат.
-
да допринасят.
AI може да даде отговор за секунди, но не може вместо човека да изгради характера, с който то ще реши как да използва този отговор. Може да създаде текст, но не може да му даде причина да има какво да каже. Може да предложи решение, но не може да поеме отговорността за избора му.
Колкото по-човекоподобни стават машините, толкова по-важно е ние – хората, да не започваме да приличаме на машини.
А всичко това започва в отношенията, в свободата да опиташ, в отговорността за избора, в истинската работа и концентрацията – и в онзи малък момент, когато учителят не дава веднага отговора, а пита: „Ти какво мислиш?“
Може би това е прекрасна задача и за всеки учител тази година – да пазим и развиваме онова, което е истински човешко. Защото не можем да учим децата (или възрастните) на любопитство, ако самите ние сме спрели да задаваме въпроси; на критично мислене, ако не преразглеждаме собствените си убеждения; на свобода и отговорност, ако не умеем да даваме доверие; на човечност, ако тя не се усеща в начина, по който се отнасяме един към друг.
Не е нужно да бъдем перфектни учители. Нужно е да останем любопитни, игриви и готови да се развиваме – да казваме „Не знам“, да признаваме грешка, да опитваме отново, да си помагаме и да не забравяме човека зад задачата, оценката, поведението или трудния разговор.
И когато в края на годината се обърнем назад, може би си струва да се запитаме: Кое дете откри, че може? Кой намери гласа си? Кой започна да вярва повече в себе си? Какво ново открих аз в себе си? И какво стана възможно за другите, защото бях до тях?
Не знаем какъв ще бъде светът, в който ще живеят нашите деца, но можем да им помогнем да изградят себе си така, че да го посрещат като свободни, мислещи, адаптивни, отговорни и обичащи човешки същества.
И докато им помагаме да растат, да не забравяме прекрасната възможност да растем в своята човечност и ние.
Честит първи учебен ден!
Пожелавам на всички ни, независимо от времето и пространството, година с повече любопитство от страх, повече въпроси от готови отговори, повече отбелязване от оценяване и много моменти, в които невъзможното започва да става възможно.
Да подготвяме средата – физическа и духовна.
Да развиваме човешкия потенциал.
И най-вече – да пазим човешкото.
Автор: Анна-Мария Йоцова, Humanitarian & Possibilitarian | AMI International Montessori Teacher (3–6, 6–12, 12–18) | IB Educator | Founder of Discover International School | Co-founder of Montessori Society Bulgaria
