ВЪВЕДЕНИЕ
Мария Рот от дълги години е 3-6 AMI обучител и опората на нашия обучителен център в Мюнхен, Германия. Освен безброй международни ученици тя е обучавала също толкова малки деца в собствената си Детска къща.
Мария е била свидетел на много промени както в родината си, така и в световен мащаб и дълбоко цени Монтесори наследството.
В интервюто тя споделя лични преживявания, които са дали посоката на нейния Монтесори път. Един от най-добрите примери за успеха ѝ е Мария Шейф, дъщерята на която е предала своето Монтесори ДНК.
Неотдавна Мария Шейф стана част от екипа на AMI програмата „Обучение за обучители“.
Петдесетият юбилей на Мария Рот в Монтесори образованието е прекрасен повод за дигитално празненство. Дава чудесен шанс на майка и дъщеря да ни разкажат за любовта си към Монтесори.
1986 г – Мария Рот е прегърнала дъщерите си – бебе Мария и малката Урсула. Дамата в средата е Маргарет Аурин – ученичка на Мария Монтесори
Честита годишнина!
Благодаря Ви! Наскоро отпразнувахме седемдесетата ми годишнина и това ме накара да се замисля, че Монтесори педагогията е била мой личен и професионален другар за петдесет от тях. Аз съм не само Монтесори професионалист, но прилагам и използвам тази среда със съпруга и дъщерите ми. Към това да не забравяме прекрасните години, прекарани в Детската къща.
Как открихте Монтесори образованието?
Когато бях седемнадесет годишна ученичка в религиозно училище, в коридора срещнах младо момиче, което искаше да ме попита нещо. Но правилата диктуваха мълчание и не можех да кажа дори едно просто „да“. Жал ми беше за нея! С премигване ѝ дадох знак за „да“, което подсили желанието ми да помогна в създаването на свят, в който има истинска комуникация между децата и възрастните.
Реших да уча за държавен учител в детска градина. По време на стажа ми с часове дванадесет деца седяха с ръце на масата в пълна тишина. На тези 3-6 годишни деца понякога им бе разрешено да играят със строителни блокчета или да разглеждат книги с картинки. В стаята имаше общо шестдесет деца с един учител и стажант, който вършеше точно каквото е инструктиран от главният учител. Това включваше удряне ръцете на децата, ако ги махнат от масата.
Преживяването ми бе доста познато. В училище винаги ме удряха по ръцете, когато се опитвах да помогна на някой съученик. Бях убедена, че такъв вид наказани не насърчава истинско знание. За мен то не доведе до уважение към системата.
Дипломирах се на деветнадесет години и по това време ние, като ученици чухме позитивни неща за Фридрих Фрьобел. Един от преподавателите ни обърна внимание, че името „Монтесори“ също трябва да се спомене, „но не в позитивна светлина, защото на децата им е позволено да правят само това, което учителят покаже“. Показаха ни как да построим „Розовата кула“ и как да я разглобим без думи. Също на кратко ни представиха „Кафявата стълба“ и цветните дъски, също без думи. Бях изумена.
Отчаяно исках да разбера повече за Монтесори, но в курса ни не се предлагаше повече от тези кратки презентации, което ме озадачи. Моят Монтесори момент дойде година по-късно, когато предложиха Монтесори семинар в Мюнхен, където работех.
Бях изумена от седемдесет годишната говорителка във време, в което жените се пенсионираха на шестдесет. Тя не можеше да обясни Монтесори метода за една вечер. Трябваше да посещаваме семинара всеки петък и събота за цяла година. Боже, тогава просто исках да се забавлявам и да се радвам на живота.
На моменти по време на лекциите си задавах въпроси като: „Защо се уча да сервирам и наливам?“, всеки го може. Или „Да се уча да изсушавам кофата, да отварям и затварям вратата? За това ли си дадох парите?“. Със сигурност трябваше да има обяснение. И аз продължих, защото исках отговорите и ги получих.
Акценти на семинара бяха посещения от Марио Монтесори със съпругата му Ада, която говореше немски. На всеки от нас бе даден шанс да разговаряме с тях и те не оставиха въпроси без отговор. Личеше страстта им към децата.
ПОСЕЩЕНИЕ ОТ МАРИО По-късно Мрио Монтесори гостува в Детската къща в групи с деца с различни способности и задаваше въпроси за начина на използване на материалите в средата. Понякога променях презентацията, напр. държах звуковия цилиндър така, че деца с проблемна координация в ръцете да могат да заглушават звука. Насочвах палеца си надолу и средния си пръст към капака, така че детето да чува звука. Марио ми даваше съвети и полезни идеи. Първо наблюдаваше, слушаше и след това предлагаше съвет. Един ден Марио ме изненада, казвайки че трябва да уча в САЩ, в подготовка да стана AMI обучител. След първоначалните ми колебания осъзнах каква чест е това и доверието му в мен. Като кратко пояснение, по това време AMI не ръководеше програмата „Обучение за обучитли“. Щастлива съм, че участвах в основаването на AMI курсовете за „Специално образование“ в Мюнхен през 1976-77 г. За нас беше ясно, че учителите първо трябва да покрият „обикновените“ AMI курсове преди да научат повече за децата със специални нужди. Спомням си с умиление за г-жа Маргарет Аурин, ученик на Мария и Марио Монтесори, с която сме водили безброй дискусии. Чрез нея се запознах с други ученици на Мария Монтесори, които много уважавам, като Марго Уолтъч, Лилиан Браян, Аугусто Фросо, Нанси Джордан, Мария Антоанета Паолини, Силвана Куатрочи, София Кавалети и Джиана Гоби. Харесвах мотото на Марио: „Опитваме и ако е добро продължаваме, а ако не е, мислим наново“. През годините и до днес, чрез приложението на Монтесори образованието се осигурява т.нар. социална интеграция, обединяване. На всяко дете се гледаше в неговата цялост и специален екип обсъждаше как всяко индивидуално дете да бъде подкрепено по възможно най-добър начин, за да изгради своя характер с участието на родителите. Благодарна съм за годините прекарани с проф. Хелбруг, основател на редица неправителствени организации, с който водехме Детския център в Мюнхен. Там се борехме за интеграцията на деца със специални нужди.
Какво смятате за най-трогателно и революционно през собственото ви обучение?
По време на обучението ми оцених нещо, което Марио каза: „разбирай в дълбочина“. В случаите, когато не разбирах напълно определена идея и мислех, че повече материали са решението, Марио ме окуражаваше да „разбирам по-добре, да разбирам в дълбочина“. Въпреки, че тогава това малко ме шокира, във времето е останало като един от най-вдъхновяващите съвети, давани ми никога.
А за революционно – някои специалисти смятат, че Монтесори материалите са твърде научни и че детето до шест годишна възраст трябва да се занимава със стандартни творчески игри.
По време на обучението ми в САЩ за първи път станах свидетел на Монтесори група само с Монтесори материали. До този момент не можех да си представя, че Монтесори езикът е приложим, което се дължеше на собствените ми съмнения и основите на традиционно образование, според които четене и писане не трябва да се преподават на деца до шест годишна възраст. Оттогава продължавам да се радвам, виждайки много малки деца, които четат и пишат.
Бихте ли описали няколко случаи във вашия дългогодишен опит, в които Монтесори образованието значително е помогнало?
Интересът към Монтесори образованието нарасна в родината ми също защото абревиатурата AMI беше гаранция за международно качество и сигурност.
През годините в Германия трябваше да преодолеем много предизвикателства, които основно произлизаха от противоречива информация, предоставяна от властите.
Като парадоксален пример давам случаят, в който проф. Хелбруг получи президентски медал на честта, а в същото време бе глобен за отварянето на Монтесори училище, за което властите не можеха да издадат сертификат.
Продължавам да лобирам за признаването на нашите Монтесори училища в област Бавария в Германия, където всяка област самостоятелно отговаря за предлаганото образование. Отне ми години да бъда приета от регионалното правителство на Мюнхен и Министерството на образованието, за да им обясня идеята на Монтесори образованието. Най-накрая бях изслушана.
Част от целите на AMI е да осигурят и популяризират пълното разбиране и приемане на Монтесори принципите. Това продължава да мотивира работата ми и дискусиите, в които пояснявам защо Германия има нужда от AMI в допълнение към регионалните общности. Или когато хората смятат, че могат да добият цялата информация за Монтесори в Уикипедия? Мисията ми е да обучаваме повече учители, което ще доведе до повече родители, които да научат и изберат тази прекрасна педагогика за тяхното дете. Но все още отнема време да достигнем до властите.
Вие сте постоянен фактор в страната си за разресването на интереса към Монтесори философията, както и за развитието на нови инициативи. Какво желаете за бъдещето на Монтесори и откъде черпите вдъхновението си?
Надявам се Монтесори образованието да се преподава според първоначалните Монтесори идеи. Съществуват вече век, но не се считат за старомодни, защото са базирани на природната способност на всяко дете да научава. Базирани са наистина на научни познания. Законите на природата не се променят. Просто ние трябва да се научим да ги разбираме.
Надявам се, че повече хора ще научат за Монтесори.
Най-хубаво е, когато родителите влияят на обществото и политиката чрез Монтесори опита на техните деца.
В днешно време са останали малко хора, които са познавали Мария и Марио Монтесори.
Би било чудесно, ако тези хора опишат своите преживявания и ги споделят с нас.
Основен ресурс на знания са книгите и е добре, че има все повече и повече книги на английски език, но е важно те да бъдат преведени на различни езици. Според мен е също важно тези книги да са сравнително идентични, особено при провеждане на многоезични курсове. Монтесори принципите са приложими във всяка държава и ние растем и се развиваме заедно.
Вдъхновена съм, когато наблюдавам хората около себе си и съм винаги пленен от развитието на децата. Обичам разговорите с децата, но и с родителите, учениците, колегите и семейството си.
Признателна съм на AMI за цялата подкрепа, дискусии, изключителни ресурси, както печатни, така и дигитални. Бих искала да благодаря на всички, които ми помогнаха да разбера Монтесори принципите.
Най-голямата ми дъщеря, Урсула, получи AMI диплома и прилага Монтесори метода в семейството си. Най-малката ми дъщеря, Мария, продължава работата си в AMI.
Вярвам, че AMI предлага прекрасен опит и задълбочени познания и чрез изключителните си ценности ни кара да се стремим и допринасяме съм световния мир. С AMI и тяхната отдаденост към правата на децата и мира ние истински се докосваме до Мария Монтесори.
Мария Шеф
Как пламна любовта ви към Монтесори? Сами ли избрахте да се занимавате с образование? Естествено ли стана или се занимавахте с нещо друго преди това?
След училище дойде моето време да избера кариера. В Германия това се случва на около шестнадесет годишна възраст. Всеки знае, че това решение се взима в пубертета. И какво решава едно подрастващо момиче? Аз реших, че искам да бъда гримьор. Преминах през необходимото обучение, но когато дойде време да практикувам професията бързо разбрах, че в основата ѝ е просто външния вид, а не човекът зад него. Просто фасада, една преструвка. Когато отделих време да преоценя професионалното си бъдеще и се върнах в Детската къща, реших да продължа в тази посока, която беше професионална кариера в Монтесори.
Бихте ли ни разказали за опита си с програмата „Обучение за обучители“? Какво намирате за предизвикателно и какво за удовлетворяващо?
Монтесори центърът, в които майка ми продължава да води AMI курсове е среда за задълбочаване на Монтесори познанията.
Винаги има обмен на идеи и въпроси с учениците, които съм наблюдавала да работят с материалите.
Тук се научих да комуникирам с възрастните, които нямат предишен опит и знания за Монтесори образованието.
Прекарвах всяка свободна минута в средата, което ми позволи да съм „дете“ по време на презентациите и зад кулисите да помагам с организацията по време на тестовете (предлагайки напитки, храна, декориране на масите и т.н.). срещите с обучители от други държави също бяха вълнуващи.
Тук се чувствах удобно и приета, така че решението да поема по Монтесори пътя беше очевидно. Достигането на целта обаче беше трудно, защото в Германия традиционно педагогическо образование не се преподава на университетско ниво. Това означаваше, че за известно време нямаше да съм допусната в програмата „Обучение за обучители“, която изисква висше образование. Когато AMI промени изискванията си за прием, вратите пред мен се отвориха.
Щастлива съм, че вече има различни формати на програмата, които дават възможността на различни кандидати да участват, като млади семейства например. В семинарите можете да опознаете обучителите от други държави и да обмените опит. Аз самата сега се обучавам във времето на Covid-19 и забелязвам особеностите на този споделен опит в дигитална среда. Въпреки това се надявам, че скоро предаването на Монтесори знания ще бъде вице в лице. Според мен имаме нужда от човешки контакт не само в учението, но и в развиването на всички останали умения.
Какви са надеждите ви за бъдещето на Монтесори образованието? В родината ви и по света?
Щастлива съм, че ще бъда част от бъдещия немско-говорящ екип от AMI обучители. В нашата област (вкл. Германия, Швейцария и Австрия) първоначално ще има трима обучители и нямам търпение да работя с тях. Ние ще сме представители на Монтесори образованието в държавите ни.
В тези държави забелязваме, че се предлагат национални Монтесори курсове от организации, които са в партньорство с, но не принадлежат към AMI. За хора, които не са запознати с Монтесори, това може би е объркващо. Надявам се с новите ми колеги да успеем да повдигнем интереса към AMI обученията на национално ниво.
Защото вярвам, че AMI предлага прекрасен опит и задълбочени познания и чрез изключителните си ценности ни кара да се стремим и допринасяме съм световния мир. С AMI и тяхната отдаденост към правата на децата и мира ние истински се докосваме до Мария Монтесори.