Плоскостите на развитие включват две, които принадлежат към етапа на детството, и две, които представляват подготовката за зрелостта.
Първата плоскост обхваща възрастта от 0-6 години. Втората е от 6 до 12 години. Третата е от 12 до 18 години, а четвъртата – от 18-24 години.
Какви са най-важните материали и инструменти, използвани в Монтесори педагогиката, и как те подпомагат ученето?
Първата плоскост/фаза на развитие има за задача изграждането на индивида, адаптиран към своето време, място и култура. През този период трябва да бъдат направени редица важни придобивки, които са характерни за човешкото съществуване:
- език
- координация на движенията
- основна адаптация към културата.
Попиващият ум е много отворен и изглежда почти некритичен. Но съществува биологичен график за придобиването на човешки характеристики, управляван от интензивни периоди на активност, които наричаме чувствителни периоди. Чувствителните периоди са критични времеви отрязъци, в които огромно количество енергия е насочено към конкретни придобивки като език и координация на движенията. През тези периоди човешките тенденции към изследване, ориентиране, подреждане на възприятията, комуникация и абстрактно мислене са насочени към тези придобивки, защото те са първите стъпки към физическа и умствена независимост и социална интеграция.
Подготвената среда за детето във възрастта 0-3 години може да насърчи развитието му, като подпомага неговите усилия към независимост при удовлетворяване на основните му нужди, като например самостоятелното хранене, обличане и хигиенни навици. Необходимо е да се предостави време на детето да упражнява тези умения, дори ако това създава неудобство за възрастния. Физическата среда може да бъде променена така, че нещата да станат по-достъпни за детето, а не по-малко достъпни. Манипулирането на предмети е от съществено значение както за координацията на движенията, така и за когнитивното развитие.
Необходимо е да се предоставят възможности за всички видове движение. Разходките с малки деца са особено полезни; детето може да спира много пъти, за да изследва околната среда, но също така демонстрира издръжливост. Основната цел в тази възраст не е достигането от точка А до точка Б, а самото ходене и откритията, които се правят по време на него.
Можем да подпомогнем езиковото развитие, като назоваваме предметите в средата и излагаме детето на човешка реч в различни социални ситуации. На тази възраст могат да се научат няколко езика почти без усилие, но само чрез пряк контакт с носители на езика.
Социалното и моралното развитие може да бъде насърчено чрез предоставяне на възможности на децата да участват в ежедневните дейности. Ограничените избори помагат на детето да упражнява своята воля в ситуации, в които изборът му може да бъде зачетен. Например: „Искаш да облечеш синята или червената тениска?“ В ситуации, при които безопасността е на първо място, може да се използват различни формулировки: „Искаш да държиш моята ръка, или аз да държа твоята, когато пресичаме улицата?“
Важно е да се избягва прекомерната стимулация на детето на тази възраст. Трябва да се ограничи броят на предметите, от които детето може да избира, за да му се помогне да прави позитивен избор и да насочи вниманието си към важните сетивни качества на предметите. Пряк контакт с природата също е от съществено значение за подпомагането на детето да развие любов към околната среда и всички живи същества.
В подфазата 3-6 години на първата плоскост на развитие задачата остава същата: изграждането на личността. Поглъщащият ум става по-съзнателен и детето вече разполага с някои от основните инструменти за адаптация и независимост: език, способност за ходене и основен контрол върху ръката. Детето е добре подготвено за индивидуално изследване чрез движение и манипулация. То е любопитно да изследва по-голяма социална среда. Ръцете са готови да разширят своите възможности и да се превърнат в инструменти на ума.
За да отговори на тази нужда от независимост, движение и манипулация, Мария Монтесори предлага подготвена среда, която е съобразена с размера, нуждите и възможностите на детето. Мебелите в Детската къща са намалени по размер и са достатъчно леки, за да могат децата да ги пренасят. Материалите са подредени логично и в последователност. Те са привлекателни и често са оцветени в различни цветове, така че детето да може лесно да види как определени предмети са свързани помежду си.
Материалите са ограничени, което насърчава децата да правят положителни избори и да изчакват желания предмет, като по този начин уважават правата на другите. Дейностите от практическия живот помагат за координацията на движенията и водят към независимост. Те са връзката с домашната среда и включват ежедневни задачи като наливане на течности, използване на прибори, закопчаване на копчета, миене и други. Тези дейности също са инструменти за адаптация, тъй като уменията за ежедневния живот могат да се различават в зависимост от културата.
В упражненията за практически живот няма вграден контрол на грешките. Няма значение дали детето изпълнява упражнението добре или не толкова добре. Възрастният може да подчертае определени моменти, които предизвикват интерес, за да помогне на детето към самоусъвършенстване, но пътят към овладяването е личен и трябва да бъде постигнат чрез повторение.
Детето досега е поглъщало множество впечатления от света чрез своите сетива, а мозъкът му спонтанно се е опитвал да ги организира в групи и категории. Мария Монтесори вярва, че този процес може да бъде подпомогнат, като светът бъде представен на детето в мащаб, който ще му позволи да усвои основните качества.
Сензорните материали са създадени като материализирани абстракции. Те изолират различни принципи на сетивните възприятия и помагат на децата да ги сортират, класифицират и назовават. Децата сравняват и степенуват тези материали като начин за усъвършенстване на своите сетива. Следователно, тези материали не са предназначени да предоставят повече впечатления, а да подпомогнат спонтанната организираща сила на ума и да послужат като отправна точка за по-нататъшни изследвания. Генерализациите, до които децата достигат, както и езикът, който използваме, за да ги назовем, подпомагат този процес.
На детето се предоставя достатъчно време да повтори и да се съсредоточи върху дадена дейност, толкова дълго, колкото желае, като в същото време има някакъв механизъм за контрол на грешките, така че да може да се усъвършенства.
Детето започва да разпознава собственото си лице в огледалото между 18 и 24 месеца. В езиковото развитие то започва да използва местоимението „аз“ между 2 и 3 години, за да се отнася към себе си. До втората подфаза на първия план детето вече е способно да възприема и уважава границите между себе си и другите. Развива се отделно его, което може да работи заедно с другите. Това са важни стъпки към по-късното социално сътрудничество.
В средата на Детската къща упражненията за „грация и учтивост“ помагат на детето да проявява уважение и внимание към хората и предметите около него. Езикът е една от най-великите способности на човешките същества, която е направила всички други постижения възможни.
Детето от 3 до 6 години разширява своя речник и придобива по-голяма гъвкавост в изразяването. През този период то може да направи нови открития, свързани с езика. Детето може да открие, когато му се предоставят подходящите материали, че езикът има видима форма. Думите са изградени от звуци, а звуците могат да бъдат направени видими. Тези видими звуци могат да се комбинират, за да образуват думи, а думите – да формират идеи.
Овладяването на писмения език може да започне в тази подфаза, като много деца преминават към следващото ниво с умението да четат и пишат на основно ниво.
През този период децата се запознават и с друг език – езика на числата. Този език има свои думи, символи и функции. Всички тези концепции могат да бъдат представени на детето чрез сетивно изследване с конкретни материали. Някои от откритията, които детето може да направи, включват:
- Числата са цели, но също така могат да бъдат съставени от части.
- Числата се увеличават с равномерни стъпки.
- В нашата система има само 9 символа, плюс един специален символ – нулата, която има няколко интересни функции.
- Числата имат места, наречени категории, и тези категории се групират в семейства.
- Числата се държат по един и същи начин, независимо от категорията, в която се намират.
- Числовите символи могат да се комбинират, за да образуват по-големи числа.
- Числата могат да бъдат разделени по различни начини.
Всички тези преживявания могат да бъдат представени на децата чрез конкретни материали. Чрез манипулация на тези материали детето дори може да открие, че е възможно да запамети и разбере закономерностите в поведението на числата.
През този период „запаметяването на таблици“ може да се случи спонтанно и почти без съзнателно усилие. Ако детето бъде подкрепено по този начин през първата плоскост на развитие, то ще може уверено да премине от сетивното ниво на първата фаза към по-интелектуалното и абстрактно мислене на втората плоскост.
