Четирите плоскости на развитие е Монтесори теорията за холистичното развитие на детето от раждането до зрелостта.
Развитието включва няколко аспекта, всички от които са съществени за детето, за да постигне две много важни задачи: да се адаптира напълно към средата, в която живее, и да изгради своята уникална личност.
- Сензомоторно развитие
- Когнитивно развитие
- Социално развитие
- Езиково развитие
- Морално развитие
Плоскостите на развитие включват две, които принадлежат към етапа на детството, и две, които представляват подготовката за зрелостта. Първата плоскост обхваща възрастта от 0-6 години. Втората е от 6 до 12 години. Третата е от 12 до 18 години, а четвъртата – от 18-24 години.
Монтесори вярва, че съществуват паралели между биологичното развитие на човешките същества и техния психологически и духовен растеж. Тя също така смята, че промените, които наблюдаваме, са необходими и полезни за човечеството като цяло. Всяка плоскост на развитие ни преподава важни уроци за това какво означава да бъдем хора.
През всички плоскости човешките тенденции са активни. Винаги изследваме, ориентираме се, създаваме ред от хаоса, абстрахираме и обобщаваме, взаимодействаме социално… Това са вродени способности, но не и специфични, което ни позволява да се адаптираме към всякакви условия – географски, социални или културни.
В същото време всяка плоскост има свои уникални характеристики, чувствителности, които постепенно отстъпват на заден план, когато завършва даден етап от развитието. Сякаш тенденциите се фокусират върху конкретни човешки придобивки във всеки от различните аспекти на развитието: сензо-моторно, когнитивно, социално, езиково и морално. Задачата да станем човешки същества е огромна. Трябва да овладеем тялото си, да разберем света, да научим един или повече езици, да възприемем принципите на социалния живот и да открием своя уникален принос. Монтесори ни казва, че специалните чувствителности на всяка плоскост са природното решение на проблема със самоизграждането. Съществува съществен план в нас, който ни помага да се фокусираме само върху най-важните ключови моменти, по няколко наведнъж, в логичен ред.
Тези чувствителности са като пластове на изграждане, а не като изолирани и несвързани процеси. Опитът, придобит в една плоскост, се превръща в основа за следващата. Неоптималното развитие в една плоскост влияе върху хармоничното навлизане в новото и способността на индивида да посрещне предизвикателствата ѝ.
Всяка плоскост на развитие изисква подготвена среда, съобразена с нуждите и характеристиките му, за да осигури оптимални условия за развитие. Тези среди трябва да се променят с израстването на децата. Да продължим да предоставяме на децата в нова плоскост същата среда, която е била подходяща за предишната, означава да възпрепятстваме развитието им.
Функцията на подготвената среда е да подпомогне оптималното използване на тенденциите на децата според възрастта им. Средата включва физическото обкръжение, материалите и човешката среда. Тя трябва да насърчава положителното използване на психологическите характеристики и да предлага множество мотиви за конструктивни усилия от страна на децата. Само чрез разбирането на характеристиките и нуждите на всяка плоскост можем да решим какъв вид „помощ за живота“ трябва да предоставим като възрастни и какъв вид помощ може всъщност да се окаже пречка.
Независимостта е ключова идея при разглеждането на развитието. Мозъкът и тялото узряват с определена скорост. Хората имат по-дълго детство в сравнение с повечето други животни. Биологично сме създадени да бъдем зависими, но същевременно се стремим към независимост. Ролята на възрастния в средата също трябва да се променя с различните плоскости на развитие, тъй като подпомагането на развитието означава постепенното прехвърляне на отговорността и правото на вземане на решения от възрастния към детето. На всеки етап възрастният е водач, но трябва да знае как да избегне това да се превърне в пречка чрез ненужна помощ.
Плоскостите на развитие не трябва да се разглеждат линейно. Детето не е празен лист, който трябва да бъде запълнен с все повече информация и все по-сложни концепции. Този възглед никога няма да доведе детето до независимо мислене и действие, тъй като приносът на възрастния би трябвало да нараства с времето, за да отговаря на нарастващата сложност на концепциите.
През 1950 г. в лекция в Перуджа, Италия, Монтесори представя диаграма: „Четирите плоскости на развитие“, „Конструктивните ритми на живота“. Тази диаграма представлява основната психологическа теория за развитието. Етапите на живота, периодите на растеж от 0-24 години, са разделени на шестгодишни интервали, представени чрез триъгълници. Всеки триъгълник има тригодишен период на растеж и разширяване, последван от период на консолидация. Развитието не е просто линейно; то протича на фази, които имат уникални нужди и характеристики.
Човек не просто става по-възрастен, по-голям и по-интелигентен. Плоскостите са поредица от раждания и прераждания. Това, което се ражда, са нови проявления на човешките тенденции, нови посоки на дейност и изследване, нови задачи за изпълнение и нови човешки придобивки.
Всяка плоскост ни подготвя за следващата, като същевременно запазва своята собствена цялост. Плоскостите на ранното детство и юношеството са очертани в червено, а другите две – в синьо. Червената линия е по-дебела от синята. Монтесори разглежда фазите на ранното детство и юношеството като периоди на интензивна креативност и трансформация. Сините фази, детството и зрелостта, си приличат и представляват по-стабилни и спокойни етапи на равномерен растеж.
Значението на този мисловен образ на плоскостите е, че не можем да подготвим детето за следващата фаза на живота, като просто го обучаваме в умения, необходими за тази следваща фаза. Вместо това трябва да използваме чувствителността на всяка плоскост в максимална степен, за да изпълняваме работата, подходяща за съответния етап на развитие. По този начин се осъществява правилната подготовка за следващата фаза. Това е фундаменталният смисъл на фразата „да следваме детето“. Не се опитваме да го тласкаме напред, а вярваме, че подпомагането на чувствителността на определена възраст естествено ще подготви детето за следващия етап.
