Мили родители и учители,
Общността ни, семействата ни и децата ни оставаме вкъщи. Молим, направете всичко възможно Вашето широко семейство и приятели да правят същото.
Самоизолация. Това ще даде не само на Вас и на тези, с които живеете най-доброто чувство да останете здрави, но и ще защити Вашите съседи и съграждани.
Ние сме в това заедно. И всеки от нас трябва да свърши своята част.
С дълбоко уважение Ви предлагаме:
— да си спомните, че няма проблем да не се чувствате добре. Ние сме хора и страхът и безпокойството в смутни времена са абсолютно нормални. Приемете емоциите и те ще преминат през вас.
— да практикувате преднамерена доброта. Помогнете на възрастна съседка, като ѝ вземете нещо, което може да ѝ е необходимо от магазина. Оставете малко храни и консумативи за други хора на рафтовете вместо да се презапасявате.
— да показвате на своите съотборници, напредичава отговорност, креативност и дух на сътрудничество, като сте иновативни, грижовни, благодарни, разбиращи и служещи на другите в общността.
— да сътрудничите активно с колеги, партньори, клиенти, учители и доставчици. Задачата на войник по време на война е да защитава надеждата и любовта на общността и обслужва нуждите на най-уязвимите членове.
— да използвате новините като инструмент, а не като наркотици. Разберете най-новите факти за тази много динамична ситуация и ключовите моменти при необходимост. След това се концентрирайте и положете максимални усилия, така че да произвеждате майсторска работа, която вдъхновява света.
— да не мислите, че това е обичайният живот и всъщност нищо не се е променило – защото сте много уплашени и сте в отказ, а да сте силни и готови да процъфтявате през това.
— да си давате повече почивка, взимате повече слънце, пиете повече вода, разхождате се сред природата и поддържате връзка с приятели, колеги и учители чрез видео чат.
ТОВА ЩЕ ПРЕМИНЕ …
… нашият свят се нуждаеше от събуждане.
– имаше много алчност, егоизъм и заетост. Животът ни принуждава да забавим ход, да се свържем отново с най-доброто себе си и да размишляваме за по-добро бъдеще.
– имаше прекалено силна пристрастеност към технологиите за сметка на благото и човечността.
– имаше твърде много неуважение към майката Земя и славната щедрост, която ни носи.
– имаше твърде много „човешко правене“, а не „човешко бъдене“.
Този драматичен, разхвърлян и бурен период – в крайна сметка – ще премине. И несигурността ще се трансформира в нашето колективно творчество, докато променливостта ще се превърне в най-сензационното спокойствие.
Да бъдем силни. Да бъдем здрави. Да бъдем мили.
