Д-р Стив Хюз е детски невропсихолог и директор на Центъра за изследвания и развитие на образованието, консултантска компания за научни изследвания в областта на образованието. Основател е на Международния комитет за изследване на Международната Монтесори Асоциация (AMI). Преди това Д-р Хюз е член на факултета в Департамента по детски клинични невронауки в Медицинския университета в Минесота и е президент на Американската академия по детска невропсихология.
Ние си задаваме един въпрос: Какво ще бъде образованието на бъдещето и как да подготвим децата за него. Какво е вашето мнение?
В много страни образованието в бъдеще ще продължи да е такова, каквото е било в миналото. Заради точките от класациите по PISA, а също и заради тенденцията правителствата да копират политически инициативи, стартирани от други правителства, много държави ще продължат да наблягат на използването на резултати от национални или международни тестове като средство, чрез което да оценяват образователните си системи. Това е сериозен проблем, тъй като се оказва, че други фактори допринасят значително повече за успешната кариера, отколкото начина, по който хората се справят в училище.
Например, както Google, така и Ernst&Young са установили чрез собствените си вътрешни проучвания, че академичните класации или оценките от университите почти не могат да предскажат успех на работното място. Нито пък това става с неща като предизвикателни главоблъсканици, които се дават внезапно на кандидатите по време на интервютата за работа (нещо, с което тези компании бяха известни преди). Google установява, че онова, което може да даде една наистина доста сигурна прогноза, е начинът, по който кандидатът отговаря на въпроси като например: „Разкажете ни за момент, в който е трябвало да разрешите труден от аналитична гледна точка проблем“.
Бизнес лидерите знаят кого искат да наемат на работа. През 2012 г. IBM възлага проучване сред повече от 1 700 висши ръководни кадри от 64 държави в 18 основни икономически отрасли, с въпрос за това какви умения те считат, че са необходими за успех в световната икономика. Анкетираните отговарят, че най-важните умения включват способност за креативност, иновации, добра комуникация, сътрудничество с колегите и клиентите, желание за търсене на нови възможности, аналитичност и „използване на сложността“ като конкурентно предимство, очакване и управление на промяната. Никой от анкетираните не споменава нищо за справянето с тестове в училище.
Затова онова, което вероятно ще се случи в бъдеще е, че някои държави ще разберат, че дейностите, които са необходими за младежите, за да развият умения като креативност, иновативност, сътрудничество и комуникация (и парадоксално също да развият по-добри езикови и математически, и аналитични умения), са различни от типовете дейности, които спомагат единствено за по-доброто справяне с учебни тестове. Тези държави – сред които Финландия е може би най-известният пример – ще ориентират образователните си системи към онзи опит, който насърчава креативността, иновативността, комуникациите, сътрудничеството, любопитството и аналитичните умения. Тези държави ще имат по-високо качество и стандарт на живот.
Други държави ще продължат да се стремят към високи точки на тестовете и ще изберат да игнорират натрупващите се доказателства за огромното значение на така наречените „не-академични умения”.
Кои са критично важните умения за развитието на детето, които могат да му помогнат самостоятелно да развие личността си?
Едно от най-важните заключения, достигнато въз основа на изследванията в областта на неврологията през последните няколко десетилетия, е признанието, че основната функция на мозъка е да формира, координира и изпълнява движения. Еволюционният процес, който в крайна сметка води до появата на хомо сапиенс, е оцеляването, основаващо се на възприемането на съществените характеристики на средата и предприемането на действия (движения), които подпомагат оцеляването. Всяко живо същество, което се движи, може да усети средата, то трябва да се храни и може да бъде изядено, повишава шансовете си за оцеляване като прави тези две неща по-добре. Механизмът, който опосредства наблюдението на условията в средата и вземането на решение (и реализирането) на подходящ поведенчески отговор, съществува както в прости организми като бактериите, така и в усъвършенствани организми като хората.
Способността ни да се огледаме, да преценим какво трябва да се направи и да го направим, е базисна за оцеляването и е част от еволюционния процес на подбор, водещ до възникването на по-съвършени форми на живот. Механизмът, който посредничи между възприемането на средата и реализирането (надяваме се) на подходящ поведенчески отговор, е познавателната способност. Доброто вземане на решения помага за оцеляването, а човешката интелигентност се възприема като резултат от еволюционния процес за по-добро вземане на решения във времето.
Ако искаме да разберем как децата могат да растат и да развиват собствените си уникални личности, трябва да започнем с разбирането, че всеки човек има уникален набор от вродени характеристики, което се дължи на уникалната конфигурация на неговите гени. Всяко дете (дори и близнаците) преживяват уникални неща в света, както у дома, така и в училище, а също и в други среди в живота си. Повечето хора вече разбират, че дебатът „характерът се възпитава“ е остарял. Процесът на развитие е процес на „възпитание на характера”.
Всяко дете трябва да разбере само как (с уникалния си набор от качества) ще оцелее (и, надяваме се, ще процъфти) в света като преживява, експериментира и изучава функционирането на света и осъзнава какво поведение ще му донесе онова, от което се нуждае.
Е, някои деца са родени екстроверти. Те могат да разберат как да процъфтят в света чрез ангажиране с другите и могат дори да са очарователни или да убеждават другите да работят с тях или да правят онова, което те искат. Едно дете, чийто темперамент е по-скоро интровертен, не е предразположено да се обръща към и да ангажира други хора – такива деца просто не са устроени по този начин. Едно по-интровертно дете може да изработи „печеливша стратегия“, която му позволява да си изкарва прехраната в една по-контролирана, спокойна и стабилна среда.
Родителите, учителите и другите хора, които се занимават с деца, често имат инстинкт за това. Те търсят признаци на интерес или любопитство и се опитват да дадат възможности на децата да изследват развиващите се интереси. Училището може да играе роля в този много важен процес, но не като налага подхода „един размер пасва на всички“. Пътят на развитие на всяко дете е уникален и неговите интереси и способности също са уникални. За да е ефективно, образованието трябва да може да отговори на тези прости истини, а от моя опит зная, че нищо не може да се справи с тази задача толкова добре, колкото възпитанието по метода Монтесори, когато се прилага добре.
Има ли възрастов период в развитието на детето, след който е много трудно да се изградят умения за живота?
Добрите новини са, че съществуват много възможности хората да изграждат уменията, необходими за живота. Дори хората, за които началото е било трудно, могат да намерят пътя си към по-успешно развитие, но не може да се поставя под съмнение фактът, че животът в една отзивчива, подкрепяща, спокойна и стимулираща среда в ранния етап от живота, е желателен. В някои случаи (като например, при развитието на езика, сетивното развитие или двигателните функции) изглежда има критични периоди в развитието, през които мозъкът е особено пригоден за формирането на определени функции, обаче това не важи за всичко.
При изграждането на уменията, необходими за живота, обаче, е много ясно, че има последователност в развитието и че ранният опит може да подпомогне ранното съзряване на важни неврологични и функционални системи, които са необходими за по-усъвършенстваното решаване на проблеми. Повечето аспекти на физическото и когнитивното развитие възникват като последствие от взаимодействието със средата. Някои деца имат по-малко от онова, което може да се нарече възможности за практика в средата, от други, затова те може да не развият дадена способност толкова рано, а вероятно и толкова пълно, колкото децата, които са отгледани в различна обстановка.
Например, знаем, че обогатяването на речника и езиковите умения като цяло се мотивира в голяма степен от преживяванията в средата. До 36-месечна възраст децата с икономически непривилегирован произход знаят по-малко от половината думи, познати на децата с по-привилигерован произход – а речникът се мотивира изцяло в резултат на излагане на въздействието на средата. Това не означава, че децата от бедни семейства не могат или няма да научат повече думи в процеса на израстването си. Вероятно някои ще придобият речник, който е дори по-богат от този на по-привилегированите им връстници, но по-ранното придобиване на тези умения осигурява очевидни предимства. Например, ако едно дете в началното училище все още се опитва да разбере как да използва молив, то няма да може да пише поезия. Затова си струва да им се предложи възможност да развиват всичките си умения колкото е възможно по-рано.
Въз основа на опита ви в областта на изследванията на детската невропсихология, бихте ли споделили някои тайни от „кухнята“?
Всичко наистина се свежда до създаването на условия, които позволяват на децата да последват тяхното любопитство, да изучават функционирането на света и да развиват свои собствени „печеливши стратегии“ за оцеляване и благополучие. Много родители и учители инстинктивно разбират тази потребност.
Някои родители и учители, обаче, може също да разберат погрешно нуждата на децата от определени външни насоки за тяхното поведение. Едно от най-важните качества, което децата трябва да развият за успешен живот, е саморегулацията. Способността да се спреш и да не действащ неподходящо, да седиш мирно, когато е необходимо (дори и да предпочиташ да тичаш наоколо), или способността да преживяваш емоции, без непременно да ги последваш с действията си, се развива бавно. Тази способност не се развива истински в обстановка, в която се позволява твърде много.
Много е важно за възрастните да могат да определят подходящи граници – внимателно, но с постоянство да налагат необходимите поведенчески правила (например, да изчакваме реда си, да не удряме другите, да сме учтиви, да споделяме) и, например, да казваме „не“, когато това е редно. Определянето на граници не означава да сме лоши. Децата може да протестират, но самите те все още не притежават способността да осъзнаят, че лягането в подходящ час е в техен интерес, че да се стои буден до 10 или 11 може да е забавно или специално, когато го правят, но, ако това стане, следващият ден няма да мине добре. Това са нещата, които родителите трябва да правят.
Монтесори пише за необходимостта да се създадат условия, в които децата могат да са свободни, но само до степента, в която те могат да демонстрират способността си да използват тази свобода целенасочено. Степента на свободата, от която всяко дете може да извлече полза, зависи от спобността му да е самодисциплинирано. По-добрата самодисциплина (или самоконтрол) трябва да се възнагради с повече свобода, също както по-лошият самоконтрол изисква повече структурираност от страна на полагащия грижи възрастен.
Как можем да подпомогнем моралното развитие на детето?
Съвсем ясно е, че моралното развитие зависи както от когнитивното, така и от социалното развитие. Един от най-добрите начини в помощ на моралното развитие на децата е да им помогнем да изградят когнитивните си способности, а също и да придобият опита за тях да се грижи някой и те да се грижат за други деца.
Една от най-големите ползи от възпитанието по метода Монтесори е смесената възрастова среда за усвояване на познания. Това означава, че децата, които започват училище на възраст 2½ или 3 години, ще бъдат приети мило и учтиво в класната стая от други деца, които са преживели същото и които вече са на 5 или 6 години. Те помнят какво е да си нов на това място. Собственият им опит им помага да разберат какво преживяват новите деца – и колко успокояващо е по-големите деца да са грижовни и да оказват подкрепа.
Друг аспект на класната стая по метода Монтесори са дискусиите на правилата в началото на годината. Как правилото, че не може да се намесваме в работата на друго дете, означава, че всеки е от полза на всички, или как това, че не пречим на другите, позволява на всички да изпълняват задачите си по-спокойно. Участието в едно мини „общество“ с набор от правила, които имат смисъл и които са от полза за всички, с възможности да се помисли за това как изглежда света от гледната точка на някой друг, всички тези неща подпомагат развитието на разбиране за принципите, необходими за създаването на свят, който уважава потребностите на всички. А това е основата на моралното развитие.
Какво е вашето мнение за използването на технологиите и детското развитие?
В повечето ситуации времето пред екрана е повече или по-малко „мъртво време“ от гледна точка на развитието. Особено през първите шест или осем години от живота най-важните задачи за развитието се изпълняват чрез практически, мотивирани от любопитството взаимодействия с физическите материали и другите хора в заобикалящата среда. Като вид, който използва инструменти, хората са силно привлечени от технологиите, но нашата нервна система и познавателни умения се развиват по-добре чрез по-конкретно, физическо ангажиране със света.
Технологиите може да играят роля в по-късния етап от детството като средство за изследвания или евентуално като средство за изучаване и открития за писане на софтуер (за няколко 12-годишни деца би било чудесно преживяване, ако могат да напишат приложение, което да бъде публикувано в някой магазин за приложения), но твърде често използването на технологии означава използването на iPad като средство за доставка на флашкарти или за някаква друга дидактическа цел.
Каква е тайната на методологията на Монтесори?
Създаването на условия, които насърчават концентрацията. Без съмнение. Когато децата се концентрират силно, те ангажират сложни неврологични мрежи, които са необходими за решаването на проблема. Повечето са чували израза „невроните, които се палят заедно, се свързват“. Мозъкът расте в резултат на неговото използване. На тренировките. Когато децата „се задълбаят“, когато се ангажират с мотивирано проучване, с решаване на проблеми и с нови открития за това как функционира светът, те използват и така формират неврологичните системи, които ще се използват през целия им живот за разбирането и решаването на проблеми, за навигация през социалния свят и където и да попаднат, те ще се оглеждат и ще се стремят да преценят какво трябва да се направи и ще го правят.
Може ли да споделите с нас каква ще е темата на вашата лекция на 5 април в София?
Моята лекция в София ще бъде за начина, по който се изгражда мозъка и какви са условията, които най-активно подпомагат този процес. Всичко това е приложна неврология на развитието и щом получите определено разбиране за тези процеси, никога повече няма да гледате на възпитанието по същия начин.
Всъщност, щом веднъж осъзнаете какво е нужно на мозъка и колко всеобхватно възпитанието по метода Монтесори удовлетворява тези потребности, ще се запитате “Защо, за Бога, бихме искали да се прилага какъвто и да било друг метод на възпитание”?
Лекцията на Стив Хюз е част от събитието Брейнсторм тур – Европа, което ще се състои на 5 април в Чешкия център в София и е организирано от Институт Монтесори България.
