Преди да започнем, нека ви разкажем как може да наградите знанията си: Самостоятелна сертификационна програма: Основи на Монтесори предоставя цялостно разбиране на Монтесори образованието за деца на възраст 0-6 години. Тя е създадена, за да ви помогне да задълбочите разбирането си за Монтесори философията и методологията в подкрепа на естественото развитие на децата, да създадете основите да станете подготвен възрастен в Монтесори среда и да придобиете основни умения за подпомагане на детето.
Памела Нън представя изследване и заключения на теорията и практиката на Монтесори.
Докладът ми днес е насочен към разглеждане на връзката между съзнанието и ръката. Как развиващият се интелект е обвързан с движението?
От практическия си опит знаем, че „помогни ми да го направя сам“е оптималният начин малките деца да усвояват познания.
Защо това е така и как се случва?
Ние ще се върнем към проницателните наблюдения на д-р Мария Монтесори по този въпрос. Тя е поставила ударението върху движението, нали?
Мария Монтесори е вярвала, че „ръката е инструмент на съзнанието“. Какво е имала предвид?
Ръката на човека изпълнява тази уникална функция. Изненадващо е да се изброят фразите в разговорния език, които правят препратка към действията на осезателната ръка. Това очевидно е отражение на доминирането на ръцете ни в ежедневието ни в практическия живот. Когато се справяте със задача, помислете за използваната фразеология:
„Осъзнах го“или „схванах го“или „схванах идеята“. „Можеш ли да го схванеш?“, питаме често. „Ще се справя с даден проблем“, „боря се с трудности“ или дори „колко докосваща история“.
Ръката е и толкова специален инструмент. Социалните ни жестове са почти самостоятелен език (особено когато шофираме в Сидни). Ръката ни е орган за изразяване. Ние носим, къпем се, храним се, предлагаме и поздравяваме според обичаите на нашето общество. Ръцете ни са инструменти на нашето социално поведение, ярък израз на темперамента на притежателя си.
В исторически план ръката на човека следва неговия интелект, неговия духовен живот и неговите емоции, а белезите, които тя е оставила върху цивилизацията, издават неговото присъствие – в историческите артифакти, храмовете и изкуството.
Промените в заобикалящата човека среда са реализирани от неговите ръце. Всички наши сечива, от най-примитивните до най-деликатните, са направени за ръчна употреба; почти всяка машина е направена, за да се ползва ръчно. Ако човекът е използвал само речта си, за да комуникира мислите си, ако цялата мъдрост е била изразена единствено с думи, не биха останали следи от предшествениците ни. Благодарение на ръката – спътницата на съзнанието – е възникнала цивилизацията. Ръката е била органът на нашия дар на наследството.
Ние сме уникални в животинското царство с това, че имаме 4 крайника и използваме само 2 от тях за движение. Ръцете и краката ни се развиват независимо и изпълняват различни функции. Силата да ходим и да пазим равновение се развива толкова правилно, че всички хора си приличат по начина, по който използват краката си, но никой не може да каже какво даден човек ще направи с ръцете си! Кой може да предвиди какви са уменията на едно бебе?
Какво ръководи развитието? От Попиващото съзнание
„Детето има вътрешната сила да създаде само себе си. То продължава да се усъвършенства в практиката“.
При индивидуалното развитие на детето, развитието на малкия мозък е от изключителна важност за запазването на равновесието, което позволява на детето да стои, изправено на двата си крака, като така може да освободи ръцете си от пълзенето. Сега ръцете могат да се концентрират върху това да манипулират всичко в заобикалящата го среда. Тази работа на ръцете осигурява завършек на комантите, подавани от мозъка.
Така чрез манипулация детето предлага на мозъка си информация за мекота, твърдост, топлина, студ, гладкост, грапавост, налягане и тегло, острота, лепкавост, финост, дебелина, геометрична форма и вид и още толкова много неща. От Е. М. Стендинг (1957 г.):
„Несъзнателните впечатления, събрани през първите три години са онова, което се втъкава в самото съзнание, заедно с всичко това то предполага разум, памет, воля и себепознание. Работата на ръцете играе изключително важна роля за изграждането на съзнателна интелигентност“.
Д-р Монтесори базира педагогиката си на факта, че всяка ситуация на усвояване на познания трябва да включва принципа на движението като съществен фактор. В рамките на подготвената ни среда – независимо дали за практически живот, сензорни материали, математика, език и културни области, идеята за дейност, свободно избрана от децата, представлява ненарушимо правило. Движението не може и не е отделено от когнитивната функция.
На този етап нека направим бърз преглед:
С какво разполагаме?
Имаме дете в изправено положение, въоръжено с две вродени средства за усвояване на познания, с изумителни свойства и всички други сетива, от които да се възползва. Имаме стимулираща среда.
Ще имаме ли оптимално усвояване на познания?
„Това не е достатъчно!“, заявява Мария Монтесори
Докосването до стимулите трябва да бъде активен, целенасочен и изпълнен с усилия.
Не е достатъчно! Трябва да имаме повторение.
Все още не е достатъчно! Това трябва да става в оптималния момент, за постигане на пълния потенциал. И изследванията потвърждават точно това.
И още повече! Това трябва да е спонтанно и свободно избрано.
Всички знаем, че е много лесно да държим ръцете на детето заети, но нашата цел е да извлечем спонтанното действие от страна на детето. Ако заместим нашата воля посредством предлагане или принуда, ние сме ограбили детето от правото да изгражда собствената си личност. Въпросът за спонтанността, независимо дали детето действа свободно в избора на собствената си работа, е вплетен в корените на възпитанието по метода Монтесори.
Ако вярваме, че ръката е инструмент за усвояване на познания, то възпитателната ни теория и практика трябва да отразява това.
Дали нашите практики за отглеждане на децата и класните ни стаи осигуряват на децата най-добрите възможности да достигнат пълния си потенциал?
Ако ние, възрастните, затворим пътеките на активност на децата, ние се превръщаме в най-голямата пречка пред тяхното развитие. Ние потискаме способността на децата за преценка и действие според собствените им личности. Това е форма на кражба от наша страна – доминиране чрез едно по-силно его.
Последен контролен списък на практическите заключения за нас:
- да внимаваме да не поставяме знак на равенство между добро и тихо или активно и разрушително;
- да внимаваме да не избързваме или насилваме усвояването на познания;
- да наблюдаваме внимателно – винаги да бъдем информирани за чувствителните периоди за усвояване на познания;
- да даваме време за спокоен размисъл;
- да насърчаваме повторението – то заздравява нервните пътеки;
- да ограничаваме себе си до ролята на човек, който представя работата за ръцете на детето;
- винаги активната, конкретна и широкообхватна дейност да предшества словесната, абстрактна, научна работа;
- зная, че често това не е в нашите ръце, но да се пазим от свръхрегулация, която прави средата на децата твърде безопасна, но без да предоставя възможност за различни дейности;
- да помним жизнено важната си роля – всички модели от детството определят начините за усвояване на познания за цял живот.
Изглежда подходящо да приключа с думите на Джейн Хийли:
„Средите, които осигуряваме за децата, стимулите, с които ги насърчаваме да взаимодействат и начините, по които им показваме използването на човешкия мозък – това са средствата на наше разположение за формирането както на техния мозък, така и на нашето културно бъдеще“.
————————————————————————————————————————————
Имате намерения да развиете и задълбочите разбирането си за холистичните нужди на детското развитие и практиките, които подкрепят детето да постигне своя потенциал с нас и да станете част от общността на Монтесори Общност България?
Самостоятелна сертификационна програма: Основи на Монтесори предоставя гъвкавостта да учите по ваше удобство, като същевременно предлага цялостно задълбочено знание за Монтесори принципите и практически умения за тяхното прилагане.
За повече информация и регистрация тук!
