Речник на термините в Монтесори методологията – част 1 от 2

Речник на термините в Монтесори методологията

Монтесори подходът, подобно на всяка наука, има свой уникален речник и терминология. Последователите на Монтесори използват специфични кратки термини, които отразяват света на детето, както го е описала Мария Монтесори.

Този Речник на термините в Монтесори методологията обхваща теорията и практиката на нивото за предучилищна възраст (3-6 години). Той е съставен от покойната Анете Хейнс (Montessori Training Centre of St. Louis) по молба на Моли О’Шонеси (Montessori Centre of Minnesota) като допълнение към нейната лекция на Съвместния годишен опреснителен курс, проведен в Тампа, Флорида, през февруари 2001 г.

Абсорбиращ ум – Ум, който е способен да усвоява знания бързо и без усилие. Монтесори отбелязва, че детето от раждането до шестгодишна възраст притежава абсорбиращ ум.

Адаптация – Свързана с концепцията за абсорбиращия ум, адаптацията представлява специална способност на малкото дете, която може да се нарече силата на адаптацията. Това е процес, чрез който детето използва средата, за да се развива, и в този процес става част от нея. Детето по естествен начин възприема културата на своето време и място, попивайки духа, обичаите, стремежите и нагласите на обществото, просто чрез живота в него.

Анализ на движението – Техника, използвана от Монтесори учителите. Когато възрастният демонстрира сложни действия на детето, той ги разбива на отделни части и показва всяка стъпка поотделно, изпълнявайки всяко движение бавно и точно. Така действието става последователност от лесни за изпълнение движения, а детето има по-голям шанс за успех, когато му бъде предоставена свободата да ги използва.

Къща на децата – Английското име на италианската Casa dei Bambini, създадена от Мария Монтесори. Това е място за деца на възраст 3-6 години, където те могат да живеят и растат в среда, осигуряваща всичко необходимо за оптималното развитие на човека.

Класификация – Сортиране и разпределяне според общи характеристики. Малките деца се занимават с класификационни дейности, тъй като този процес е от съществено значение за изграждането на интелекта. Класната стая в Монтесори предлага множество възможности за класификация.

Концентрация – Великият американски психолог Уилям Джеймс отбелязва: „Колкото по-дълго човек се фокусира върху дадена тема, толкова по-добре я усвоява.“ Монтесори, която е запозната с идеите на Джеймс, приема този принцип и го прилага, като създава среда с обекти, които отговарят на формиращите тенденции на детето, за да ангажира вниманието и интереса му по естествен начин.

От конкретно към абстрактно – Логическа и подходяща за развитието прогресия. Детето първо се запознава с конкретни материали, които въплъщават абстрактни идеи като размер или цвят. Чрез практическо изследване детето схваща същността на концепцията и формира абстрактно разбиране, като постепенно развива способност да възприема същата идея в символична форма.

Контрол на грешката – Метод за осигуряване на незабавна обратна връзка. Всяка Монтесори дейност предоставя на детето начин да оцени собствения си напредък. Това поставя контрола в ръцете на ученика и защитава самочувствието и вътрешната мотивация на малкото дете. Контролът на грешката е съществен аспект на самообразованието.

Координация на движението – Едно от основните постижения на ранното детство. Чрез собственото си усилие детето волево усъвършенства мускулната си координация и постепенно достига все по-високи нива на самостоятелност. Поради тази развойна потребност децата са привлечени от дейности, които включват движение, особено от тези, които изискват прецизност и точност.

Творчество/Въображение – Въображението се състои в създаването на умствена представа за нещо, което в момента не присъства пред сетивата. Творчеството е продукт на въображението и се ражда от умственото комбиниране на представи по нов и изобретателен начин. И двете зависят от формирането на умствени образи чрез сетивния опит.

Цикъл на активността – Малките деца, когато се занимават с дейност, която ги увлича, я повтарят многократно без видима причина, спирайки само когато вътрешната потребност, която ги е подтикнала към тази дейност, бъде удовлетворена. За да се даде възможност за дълги и съсредоточени периоди на работа, Монтесори препоръчва непрекъснат тричасов работен цикъл.

Развитие на волята – Способността да избираш и да правиш нещо с осъзнато намерение се развива постепенно през първите години от живота и се укрепва чрез практика. Монтесори средата предоставя множество възможности за избор на детето. Волевата сила или самоконтролът се формират чрез множеството малки избори, които детето прави ежедневно в Монтесори класната стая.

Отклонения – Поведение, често срещано при децата, което е резултат от някаква пречка пред нормалното развитие. Такова поведение може да бъде както негативно (например плахо или разрушително дете), така и привидно позитивно (например пасивно и прекалено тихо дете). И двата вида отклонения изчезват, след като детето започне да се концентрира върху свободно избраната си работа.

Дисциплина отвътре – Самодисциплина. Дисциплината в добре организираната Монтесори класна стая не произтича от контрола на учителя, нито от награди или наказания. Тя се заражда във всяко отделно дете, което постепенно придобива способността да контролира действията си и да прави позитивни избори относно своето поведение. Самодисциплината е тясно свързана с развитието на волята.

Упражнения за практическия живот – Една от четирите основни области на дейностите в подготвената среда на Монтесори. Упражненията за практическия живот наподобяват обичайните дейности у дома: метене, бърсане на прах, миене на съдове и др. Тези целенасочени дейности помагат на детето да се адаптира към новата си общност, да научи самоконтрол и да започне да се вижда като активен участник в социалната среда. Докато работи с ръцете си, неговият интелект се развива, а личността му се интегрира, тъй като тялото и умът започват да функционират като едно цяло.

Фалшива умора – Явление, наблюдавано в Детските къщи по целия свят, обикновено около 10:00 сутринта. Децата изглеждат незаинтересовани от работата си, поведението им става хаотично, а нивото на шум се покачва. Възможно е да изглежда, че са изморени. Но ако Монтесори педагогът разпознава това като фалшива умора, той ще позволи на децата сами да се върнат към работата си – и тя ще бъде на още по-високо ниво от преди.

Изисканост и учтивост – Аспект на практическия живот. Малки уроци, които показват положително социално поведение, помагайки на детето да се адаптира към живота в група. Те му дават знания за социално приемливо поведение, което е полезно както в училище, така и извън него.

Помощ от периферията – Периферията е частта от детето, която влиза в контакт с външната реалност. То възприема впечатления чрез сетивата и движението. „Помощ от периферията“ означава да се представят предмети и дейности по начин, който да насърчи целенасоченото движение на детето. „Никога не даваме на окото повече, отколкото даваме на ръката.“ (Standing, 1957, p. 237)

Следва продължение – част 2/2

Източник: Association Montessori Internationale 

Предишна публикация
Препоръка от Галина за курс: Монтесори Предучилищна група практически 3-6г
Следваща публикация
Отзвук от MAGIC program (Montessori: Attacking Global Issues Conference)
keyboard_arrow_up