Моралното развитие на децата е процес, който не може да се разглежда извън контекста на тяхното емоционално, социално и когнитивно израстване. Това израстване трябва да се съобразява с етапите на развитие, като всяка възрастова фаза предоставя различни възможности и предизвикателства пред образованието на децата. 

Как можем да ги подпомогнем да развиват морални ценности и да изграждат силен характер? 

Отговорите на този въпрос могат да се открият в подходите на д-р Мария Монтесори, които поставят акцент върху създаването на среда, която да стимулира вътрешната добродетелност на детето, чрез практика и пример, а не само чрез теоретични обяснения.

Морални цели през ранните етапи на детско развитие

Периодът от 0 до 6 години е критичен за формирането на моралните основи на детето. През първите три години детето започва да осъзнава, че „светът около мен е отделен от мен“. Това е етапът, в който детето започва да се чувства добре дошло в света, а усещането за принадлежност е основополагащо за по-късните му взаимодействия с другите. В този период малкото дете не може още да разбере напълно различията между добро и зло, но усеща и реагира на отношението на другите към него.

През следващите три години, между 3 и 6, детето започва да развива способността за уважение към себе си и към околните, осъзнавайки нуждата да се съобразява с физическите и социалните граници. В тази възраст то започва да показва грижа за предметите и хората около себе си, проявявайки първоначални признаци на социална интелигентност и емпатия.

Ролята на детската градина

Учителите в детската градина играят важна роля в подпомагането на децата да научат основите на уважението и съпричастността. Учителите не дават директни морални уроци, а създават условия, в които децата могат да практикуват социални маниери и учтивост чрез ежедневни действия. Това не е просто спазване на правила, а начин на взаимодействие, който насърчава чувството за отговорност и осъзнатост за мястото на всеки в обществото. Чрез това практическо обучение, децата се учат да се грижат за своето обкръжение и да работят съвместно, изграждайки основите на социалния договор, който е важен за развитието на всяка общност.

Детето в начален етап (1-4.клас): Изграждане на моралния характер

След шестата година, децата започват да изследват по-мащабни идеи и концепции, като справедливост, отговорност, сътрудничество и толерантност. В този период се увеличава възможността за развитие на логическото мислене и въображението, което позволява на децата да разглеждат сложни въпроси, като етика, законност и социална справедливост. Примерите, които даваме като възрастни, са от решаващо значение за формирането на моралните им нагласи.

Аристотел е казал: „Когато вършим добри дела, ставаме добри хора“, като по този начин подчертава, че добродетелите не се учат само чрез теоретични обяснения, а чрез практиката на самите действия. Невропсихологията доказва, че поведението води до промяна на ценностите, а не обратното. Това е в основата на Монтесори принципите, които твърдят, че моралното възпитание не е въпрос на научаване на правила, а на възможността детето да преживее ценностите в ежедневието си.

Лорънс Колбърг и етапите на моралното развитие

Образователният психолог Лорънс Колбърг разглежда моралното развитие като процес, който преминава през различни нива. В началото, децата се подчиняват на правилата, защото се страхуват от наказание или за да получат някаква награда. Постепенно, те преминават към етап, в който започват да разбират нуждата от социални норми и да следват принципи, които надхвърлят личната изгода. Колкото по-високо се изкачват по стълбата на моралното развитие, толкова по-голямо значение има социалният договор и обединеното благосъстояние на групата. Това е моралното развитие на индивида, когато човек действа според общи принципи и съвест. А именно, притежава по-фин усет за връзката между индивида и групата, има готовност да разгледа случаи, в които върховенството на закона може да нанесе повече вреда, отколкото полза. Може да защитава принципи, а не лична изгода. Това е нивото, към което трябва да стремим децата, за да развият пълния си потенциал като отговорни граждани на света.

Разширяване на любовта към средата: Космополитна визия (Глобална визия)

Думата “космос” произлиза от гръцката дума “Kosmos”, която означава светът, вселената и реда. Това е вселената разбирана като подредена система. В основата на тази визия е вярването на д-р Монтесори, че образованието трябва да подготви децата не само за живота в тяхната общност, но и да им помогне да се свържат с целия свят и Вселената. Тази „космополитна визия“ ги насочва към разширяване на любовта им към всички форми на живот и неживи обекти в природата. Чрез това разбиране за универсалната свързаност на всичко, децата стават не само грижовни настойници на Земята, но и съпричастни граждани на света. Днес наричаме това глобално съзнание и мислене.

Ролята на добродетелите в развитието на характера

Вярваме, че целта на образованието не е само да изгражда знания, но и да формира силни морални качества, които ще помагат на децата да се изправят срещу живота. Сред тези качества са честността, емпатията, справедливостта, толерантността, отговорността и състраданието. Развитието на тези добродетели започва с основите на уважението към себе си и околните и продължава през целия живот.

За развитие на глобални граждани с международно мислене и емоционална интелигентност е необходимо децата да изследват как всички хора, във всички времена и на всички места по света, задоволяват едни и същи основни човешки нужди и всъщност са обединени в своята човешка същност. По този начин лоялността и любовта на децата към семейството и рода да се разширят отвъд границите на провинция и нация. Ставаме човеколюбци.

Има много конкретни начини, по които можем да помогнем на децата да го направят – и това е наш дълг към тях и човечеството.

Някои от качествата, които считаме за нужни, за да бъде един възрастен с добър характер:

• интегритет
• чест
• морал
• вяра и духовност (религиозна или не)
• етика
• етикет и маниери
• оценяване и признателност
• емпатия
• толерантност
• справедливост
• състрадание
• щедрост (на духа, както и материална)
• честност
• способност за любов и доверие
• уважение
• отговорност

Всички тези качества се раждат от силно и положително чувство за себе си.

Моралното възпитание на децата не е задача, която може да бъде постигната само чрез теоретични знания или учебна програма. То е процес, който изисква създаване на среда, в която детето може да практикува добродетелите и да ги преживява в ежедневието си. Педагогическите принципи на холистичното образование насърчават развитието на моралните мускули на децата, като им предоставят възможности за самостоятелно разсъждение и действия. Когато децата учат чрез практиката и опита, те изграждат по-силни морални ценности, които ги подготвят да станат отговорни и съпричастни членове на обществото.

Различни черти на характера могат да бъдат класифицирани като различни видове силни страни: Списъкът по-долу е адаптиран по „Character Strengths and Virtues“ на Peterson & Seligman:

Силни страни на мъдростта и знанието: Когнитивни качества, които подпомагат придобиването и използването на знание

• Креативност: способност да се мисли по нови и продуктивни начини за концептуализиране и извършване на нещата
• Любознателност: активен интерес към настоящия опит сам по себе си; изследване и откриване
• Непредубеденост: разглеждане на въпросите от различни гледни точки
• Любов към ученето: овладяване на нови умения, задълбочаване на разбирането за света
• Перспектива: способност да се дава мъдър съвет

Силни страни на куража: Емоционални качества, които включват упражняване на воля за постигане на цели въпреки пречки

• Смелост: да не се отстъпва пред заплаха, предизвикателство или трудност; да действаш според убежденията си, дори и ако не са популярни
• Упоритост: да довършваш започнатото въпреки препятствия
• Интегритет: автентичност и честност; представяне на себе си по искрен начин; поемане на отговорност за чувствата и действията си
• Жизненост: ентусиазъм, енергия, живост; подход към живота с вълнение и устрем

Силни страни на човечността: Междуличностни качества, свързани с грижа и създаване на приятелства

• Любов: ценене на близки взаимоотношения с другите; взаимна загриженост
• Доброта: извършване на услуги и добри дела за другите
• Социална интелигентност: осъзнаване на мотивите и чувствата на другите хора; способност да се разпознават социални динамики и да се адаптира поведението спрямо тях

Силни страни на справедливостта: Граждански качества, които поддържат здравословни общности

• Гражданска отговорност: социална отговорност, лоялност, работа в екип
• Справедливост: равно отношение към всички; недопускане на лични пристрастия в решенията
• Лидерство: насърчаване на групата, от която си част, да постигне целите си; поддържане на добри отношения между членовете

Силни страни на умереността: Качества, които предпазват от крайности

• Прошка и милосърдие: даване на втори шанс, избягване на отмъщение
• Скромност и умереност: оставяне на постиженията да говорят сами за себе си
• Благоразумие: внимателен избор
• Саморегулация: управление на чувствата и действията

Силни страни на духовността: Качества, които създават връзка с Вселената и придават смисъл

• Оценяване на красотата и съвършенството: възхищение, удивление, признателност
• Благодарност: осъзнатост и признателност; отделяне на време да се изрази благодарност
• Надежда/оптимизъм: очакване на най-доброто в бъдещето и стремеж към постигането му
• Хумор: игривост, умение да се вижда веселата страна на нещата, да се носи усмивка на другите
• Духовност: последователни идеи за смисъла на живота и Вселената; усещане за цел