Моралното развитие на децата е процес, който не може да се разглежда извън контекста на тяхното емоционално, социално и когнитивно израстване. Това израстване трябва да се съобразява с етапите на развитие, като всяка възрастова фаза предоставя различни възможности и предизвикателства пред образованието на децата.
Как можем да ги подпомогнем да развиват морални ценности и да изграждат силен характер?
Отговорите на този въпрос могат да се открият в подходите на д-р Мария Монтесори, които поставят акцент върху създаването на среда, която да стимулира вътрешната добродетелност на детето, чрез практика и пример, а не само чрез теоретични обяснения.
Морални цели през ранните етапи на детско развитие
Периодът от 0 до 6 години е критичен за формирането на моралните основи на детето. През първите три години детето започва да осъзнава, че „светът около мен е отделен от мен“. Това е етапът, в който детето започва да се чувства добре дошло в света, а усещането за принадлежност е основополагащо за по-късните му взаимодействия с другите. В този период малкото дете не може още да разбере напълно различията между добро и зло, но усеща и реагира на отношението на другите към него.
През следващите три години, между 3 и 6, детето започва да развива способността за уважение към себе си и към околните, осъзнавайки нуждата да се съобразява с физическите и социалните граници. В тази възраст то започва да показва грижа за предметите и хората около себе си, проявявайки първоначални признаци на социална интелигентност и емпатия.
Дете, което не проявява внимание, учтивост и уважение, е нещастно дете. Затова в ранна детска възраст помагаме на детето да се научи на уважение и съпричастност към нещата и хората. Всичко това е част от пътя към независимостта.
Ролята на детската градина
Учителите в детската градина играят важна роля в подпомагането на децата да научат основите на уважението и съпричастността. Учителите не дават директни морални уроци, а създават условия, в които децата могат да практикуват социални маниери и учтивост чрез ежедневни действия. Това не е просто спазване на правила, а начин на взаимодействие, който насърчава чувството за отговорност и осъзнатост за мястото на всеки в обществото. Чрез това практическо обучение, децата се учат да се грижат за своето обкръжение и да работят съвместно, изграждайки основите на социалния договор, който е важен за развитието на всяка общност.
Характерът не е това, което мислим, а това, което правим. Има много възможности децата да прилагат на практика ценностите, които свързваме с добрия характер. Както казва Аристотел: „Когато вършим добри дела, ставаме добри хора.“
Детето в начален етап (1-4.клас): Изграждане на моралния характер
След шестата година, децата започват да изследват по-мащабни идеи и концепции, като справедливост, отговорност, сътрудничество и толерантност. В този период се увеличава възможността за развитие на логическото мислене и въображението, което позволява на децата да разглеждат сложни въпроси, като етика, законност и социална справедливост. Примерите, които даваме като възрастни, са от решаващо значение за формирането на моралните им нагласи.
Аристотел е казал: „Когато вършим добри дела, ставаме добри хора“, като по този начин подчертава, че добродетелите не се учат само чрез теоретични обяснения, а чрез практиката на самите действия. Невропсихологията доказва, че поведението води до промяна на ценностите, а не обратното. Това е в основата на Монтесори принципите, които твърдят, че моралното възпитание не е въпрос на научаване на правила, а на възможността детето да преживее ценностите в ежедневието си.
Лорънс Колбърг и етапите на моралното развитие
Образователният психолог Лорънс Колбърг разглежда моралното развитие като процес, който преминава през различни нива. В началото, децата се подчиняват на правилата, защото се страхуват от наказание или за да получат някаква награда. Постепенно, те преминават към етап, в който започват да разбират нуждата от социални норми и да следват принципи, които надхвърлят личната изгода. Колкото по-високо се изкачват по стълбата на моралното развитие, толкова по-голямо значение има социалният договор и обединеното благосъстояние на групата. Това е моралното развитие на индивида, когато човек действа според общи принципи и съвест. А именно, притежава по-фин усет за връзката между индивида и групата, има готовност да разгледа случаи, в които върховенството на закона може да нанесе повече вреда, отколкото полза. Може да защитава принципи, а не лична изгода. Това е нивото, към което трябва да стремим децата, за да развият пълния си потенциал като отговорни граждани на света.
Смята се, че много възрастни се стабилизират на ниво 3 (Човек се старае да бъде „добро момиче“ или „добро момче“, за да получи одобрение и да избегне отхвърляне), с елементи от 1 (Човек спазва правилата и слуша авторитетите поради страх от наказание.), 2 (Човек се адаптира към правилата и авторитетите, за да получи нещо в замяна.) и 4 (Човек осъзнава необходимостта от чувство за дълг, следва нормите и правилата, защото иска да избегне чувството за вина.) в езика, реакциите и моделите си. Какво ни липсва, за да надскочим това? Един от ключовете може да бъде идеята на Монтесори за „любов към средата“. Нашето морално развитие се простира дотам, докъдето се простира любовта ни към средата.
Разширяване на любовта към средата: Космополитна визия (Глобална визия)
Думата “космос” произлиза от гръцката дума “Kosmos”, която означава светът, вселената и реда. Това е вселената разбирана като подредена система. В основата на тази визия е вярването на д-р Монтесори, че образованието трябва да подготви децата не само за живота в тяхната общност, но и да им помогне да се свържат с целия свят и Вселената. Тази „космополитна визия“ ги насочва към разширяване на любовта им към всички форми на живот и неживи обекти в природата. Чрез това разбиране за универсалната свързаност на всичко, децата стават не само грижовни настойници на Земята, но и съпричастни граждани на света. Днес наричаме това глобално съзнание и мислене.
Детето идва на света като чиста любов, казва Монтесори, и иска да я дарява. Но позволяваме ли му истински да разшири тази любов отвъд семейството или клана?
Ролята на добродетелите в развитието на характера
Вярваме, че целта на образованието не е само да изгражда знания, но и да формира силни морални качества, които ще помагат на децата да се изправят срещу живота. Сред тези качества са честността, емпатията, справедливостта, толерантността, отговорността и състраданието. Развитието на тези добродетели започва с основите на уважението към себе си и околните и продължава през целия живот.
За развитие на глобални граждани с международно мислене и емоционална интелигентност е необходимо децата да изследват как всички хора, във всички времена и на всички места по света, задоволяват едни и същи основни човешки нужди и всъщност са обединени в своята човешка същност. По този начин лоялността и любовта на децата към семейството и рода да се разширят отвъд границите на провинция и нация. Ставаме човеколюбци.
Има много конкретни начини, по които можем да помогнем на децата да го направят – и това е наш дълг към тях и човечеството.
Някои от качествата, които считаме за нужни, за да бъде един възрастен с добър характер:
- интегритет
- чест
- морал
- вяра и духовност (религиозна или не)
- етика
- етикет и маниери
- оценяване и признателност
- емпатия
- толерантност
- справедливост
- състрадание
- щедрост (на духа, както и материална)
- честност
- способност за любов и доверие
- уважение
- отговорност
Всички тези качества се раждат от силно и положително чувство за себе си.
Моралното възпитание на децата не е задача, която може да бъде постигната само чрез теоретични знания или учебна програма. То е процес, който изисква създаване на среда, в която детето може да практикува добродетелите и да ги преживява в ежедневието си. Педагогическите принципи на холистичното образование насърчават развитието на моралните мускули на децата, като им предоставят възможности за самостоятелно разсъждение и действия. Когато децата учат чрез практиката и опита, те изграждат по-силни морални ценности, които ги подготвят да станат отговорни и съпричастни членове на обществото.

Изграждане на характер

Различни черти на характера могат да бъдат класифицирани като различни видове силни страни: Списъкът по-долу е адаптиран по „Character Strengths and Virtues“ на Peterson & Seligman:
Силни страни на мъдростта и знанието: Когнитивни качества, които подпомагат придобиването и използването на знание
- Креативност: способност да се мисли по нови и продуктивни начини за концептуализиране и извършване на нещата
- Любознателност: активен интерес към настоящия опит сам по себе си; изследване и откриване
- Непредубеденост: разглеждане на въпросите от различни гледни точки
- Любов към ученето: овладяване на нови умения, задълбочаване на разбирането за света
- Перспектива: способност да се дава мъдър съвет
Силни страни на куража: Емоционални качества, които включват упражняване на воля за постигане на цели въпреки пречки
- Смелост: да не се отстъпва пред заплаха, предизвикателство или трудност; да действаш според убежденията си, дори и ако не са популярни
- Упоритост: да довършваш започнатото въпреки препятствия
- Интегритет: автентичност и честност; представяне на себе си по искрен начин; поемане на отговорност за чувствата и действията си
- Жизненост: ентусиазъм, енергия, живост; подход към живота с вълнение и устрем
Силни страни на човечността: Междуличностни качества, свързани с грижа и създаване на приятелства
- Любов: ценене на близки взаимоотношения с другите; взаимна загриженост
- Доброта: извършване на услуги и добри дела за другите
- Социална интелигентност: осъзнаване на мотивите и чувствата на другите хора; способност да се разпознават социални динамики и да се адаптира поведението спрямо тях
Силни страни на справедливостта: Граждански качества, които поддържат здравословни общности
- Гражданска отговорност: социална отговорност, лоялност, работа в екип
- Справедливост: равно отношение към всички; недопускане на лични пристрастия в решенията
- Лидерство: насърчаване на групата, от която си част, да постигне целите си; поддържане на добри отношения между членовете
Силни страни на умереността: Качества, които предпазват от крайности
- Прошка и милосърдие: даване на втори шанс, избягване на отмъщение
- Скромност и умереност: оставяне на постиженията да говорят сами за себе си
- Благоразумие: внимателен избор
- Саморегулация: управление на чувствата и действията
Силни страни на духовността: Качества, които създават връзка с Вселената и придават смисъл
- Оценяване на красотата и съвършенството: възхищение, удивление, признателност
- Благодарност: осъзнатост и признателност; отделяне на време да се изрази благодарност
- Надежда/оптимизъм: очакване на най-доброто в бъдещето и стремеж към постигането му
- Хумор: игривост, умение да се вижда веселата страна на нещата, да се носи усмивка на другите
- Духовност: последователни идеи за смисъла на живота и Вселената; усещане за цел