Скъпи приятели,
Нека Ви разкажем за някои пречки, пред които се изправят новородените по пътя си веднага след раждането. Д-р Силвана Куатрочи Монтанаро получава дипломата си по медицина и хирургия, със специалност психиатрия, от Университета на Рим. През 1955 г. тя става част от екипа на Училището Монтесори за помощници на детството в Рим, където преподава психическа хигиена, детска невропсихиатрия, хранене и акушерство. Понастоящем д-р Куатрочи е Директор за обучение за курсовете на МАМ за помощници на детството в Лондон и Мексико сити и е отговорна за въвеждането на обучение за малки деца в САЩ.
Какво споделя тя:
Ограничение на движението и наблюдението
Това също са пречки по пътя на оптималното човешко развитие. Нека да чуем казаното от Монтесори:
Първата дейност на новороденото, която може също да се нарече завоевание, е използването на сетивата. Очите блестят и са нетърпеливи, не само под влиянието на светлината. Новородените търсят активно в света и търсят впечатления. (1)
Новородените са надарени с подтика или необходимостта да се изправят пред външния свят и да го погълнат. Може да кажем, че те са родени с психология за завоюване на света. Те са влюбени в света. (2)
Ясно е, че децата идват на този свят с нетърпението да го изследват, за да го опознаят, за да се ориентират на новото място и да го разберат. Нека не забравяме, че те вече имат всички стотици милиарди неврони в мозъка си!
А какво обикновено предлагаме в отговор на тази потребност и нетърпение за познания? С любов и най-добри намерения ние купуваме модерни дрехи, които ограничават движенията и детски кошарки и легла с прегради. Представете си каква гледка имат децата, които в легнало положение трябва да гледат денем и нощем белия таван. И, ако това не е достатъчно, нека да помислим за фрагментираната среда, която могат да видят заради преградите на леглото си.
Какво става с психиката за завоевание и с любовта към външния свят, които тези деца носят в себе си? Как биха могли те да използват човешките тенденции за работа през този период, особено човешките наклонности за изследване, ориентация и ред, които всъщност им помагат да навлязат щастливо и сигурно в новия живот? Преди много време Монтесори ни е дала правилния отговор:
Една от най-големите подкрепи, които могат да бъдат осигурени за психологическото развитие на децата, е да им се даде легло, подходящо за техните потребности… Децата трябва да получат ниска кушетка, която на практика лежи на пода, където те могат да лягат и откъдето могат да стават когато пожелаят. Както всички нови помощи за психическия живот на децата, ниското легло е икономично! В много семейства тази реформа в навиците за спане на детето се постига чрез поставянето на малък матрак върху пода и неговото покриване с голямо одеяло. Така децата могат по свое желание щастливо да отиват в леглото си вечер и да стават от него без да пречат на никого. (3)
Ниското легло, което Монтесори предлага, е истинският първи акт на любов към новородените! Ние, хората, които работят с децата в началото на живота им, използваме тези легла и можем да потвърдим, че новородените ги обичат, оглеждат се с огромен интерес, концентрират се за дълго време върху предметите, които са им на разположение. По-скоро отколкото си мислим, те излизат от тези легла и се плъзгат обратно в тях, когато искат да спят. Те разбират чудесно, че е комфортно да останат там, когато имат нужда от почивка.
Какво можем да кажем за друг чувствителен период, периода на възприемане на изображенията, който също започва при раждането, за да стане възможно децата да съхраняват възприятия в частта от мозъка, която може да се счита за техния личен илюстриран речник?
Психосоматичната медицина обяснява, че: „През първата фаза на организация на възприятията е изключително важно да имаме възможност за координация между движението и усещанията.“ (4) В същата книга намираме следното: „Когато енергията на чувствителните периоди не може да се използва в реални ситуации, тя губи правилната си посока и остава фиксирана на по-нисък етап на развитие“. (5)
Чрез опростяване на тези ментални, еволюционни механизми можем да кажем, че вътрешната програма на новородените трябва да открие в средата възможност за удовлетворяване, така че сетивните впечатления да могат да се превърнат във възприятия, да бъдат съхранени в паметта и, когато е необходимо, да могат да бъдат извлечени за тяхната ментална работа.
ДРЕХИТЕ са друга трагедия за новородените през първите месеци и години от живота. В някои родилни отделения по време на подготвителните курсове на майките се казва да повиват стегнато новороденото, защото то има нужда да бъде стегнато повито! А какво да кажем тогава за значението на излизането от утробата, наречено от Монтесори „първият акт на независимост“ и „излизане от затвора“? (6)
Можем да заключим, че основните потребности на новородените бебета на хората, включват:
- директен контакт с майката;
- пространство без ограничение във виждането и движението;
- изучаване на новата среда с всички сетива; и
- ред, по който се изпълняват действията спрямо тях и ред в средата.
Напоследък много изследователи и учени са опитали да разберат по-добре пренаталния живот, новородените и децата през първите три години. Никой от тях не прави препратка към Монтесори, но те казват точно това, което тя е открила толкова по-рано. Нека да ви дам само два примера:
- От Учебник за начинаещи за развитието на малкото дете:
Ранното детство, краткият период между раждането и използването на езика, е най-критичният период от човешкия живот, периодът, в който се формират всички основни човешки способности и всички мисловни процеси. Новороденото е забележителен организъм и може да се учи от първия ден. Преживяванията през този период имат траен ефект върху последващото развитие. (7)
- От Ученият в детското креватче:
- в детското креватче се намира най-великият мозък …. стр. 1
- при раждането новородените разполагат своята оригинална програма … стр. 7
- те имат гъвкав мозък … стр. 8
- те са учени, способни да мислят, да наблюдават, да осъзнават и активно да изследват заобикалящата среда …. стр. 13 (8)
Не е необходимо да продължаваме, но нека да си спомним, че е наша отговорност да осъзнаем пречките, които забавят правилното развитие на живота на децата ни. Монтесори препоръчва това като казва:
Онова, което трябва да бъде защитено, е съзиданието на човешката нормалност. Нима всичките ни усилия не са насочени към премахването на пречките пред развитието от пътя на детето и да държим настрана опасностите и неразбирателствата, които го застрашават отвсякъде? Това е възпитанието като помощ за живота, възпитанието от самото раждане, което подхранва мирната революция и обединява всички за постигането на една обща цел, като ги привлича към един единствен център. Майките, бащите, политиците: всички те трябва да се обединят всеки по своему и да подпомогнат деликатната работа за формирането, която малкото дете върши в дълбините на неразбираемата психологическа мистерия, под опеката на вътрешния си гид. Това е светлата нова надежда за човечеството. Не реконструкцията, а помощта за конструктивната работа, която човешкият мозък е призван да върши, и да доведе до създаването на плодове, работата за формирането, която изважда на бял свят неограничения потенциал, с който децата, синовете и дъщерите на хората, са надарени. (9)
Списък на източниците на цитатите в текста / References
1. Maria Montessori, The Absorbent Mind. Clio Press Ltd. 2000. p. 90
2. Maria Montessori, The Secret of Childhood. 23ibidem, p. 91
3. Maria Montessori, The Secret of Childhood. Ballantine Books 1972. p. 74, 75
4. U. Piscicelli, Introduzione alla Psicosomatica. P. 172
5. ibidem, p. 119
6. Maria Montessori, The Absorbent Mind. Clio Press Ltd. 2000.
7. T.G. Bower, A Primer of Infant Development. Freeman USA 1977. pp. 1, 2
8. A Gopnik, A.N. Meltzoff, P.K. Khul. The Scientist in the Crib. Morrow, New York 1999.
Chapter 1
9. Maria Montessori, The Absorbent Mind. Clio Press Ltd. 2000. pp. 15, 16
 за новороденото дете){kind=link}