Радваме се да споделим с вас статията „Гладният ум: от Къща на децата до Космическото образование“от Байба Круминс Грацини, която разкрива как в Discover School изграждаме любов към знанията.
Каним ви да прочетете статията и да откриете как нашият подход служи като подкрепа за живота.
Когато става въпрос за развитието, д-р Монтесори казва, че животът може да се разглежда като поредица от прераждания – и точно това виждаме илюстрирано в тази графика, взета от „Четирите равнини на развитието“ на Камило Грацини. Действителното раждане на индивида като пеленаче е представено чрез червения пламък около нулата, а след него виждаме преражданията на индивида: около шестгодишна възраст е „раждането“ на по-голямото дете; около дванадесетгодишна възраст е „раждането“ на адолесцента (който е нищо по-малко от новородения възрастен); и около осемнадесетгодишна възраст е „раждането“ на зрелия възрастен. Тъй като всеки „живот“, така да се каже, продължава период от приблизително шест години, градивният ритъм на човешкия живот води до четири равнини или етапи на развитие: ранно детство (инфантилност); детство; адолесценция (юношество); зрялост. Всеки „живот“ трябва да бъде изживян пълноценно, за да бъде постигната целта на Природата – здрав и щастлив зрял възрастен. Това е възрастен, който може да функционира самостоятелно в контекста на едно взаимозависимо общество, основано на реципрочни отношения на обмен и взаимодействие от най-различно естество.
Прераждането, което ни интересува в момента, е това около шестгодишна възраст; с други думи – преходът от равнината на ранното детство към тази на детството. Прераждането винаги сигнализира за промяна, като в този нов етап от живота промените ще бъдат както физически, така и психологически. Ще настъпят изменения, засягащи ума или интелекта, и в съответствие с тях детето ще се промени и от социална, морална и емоционална гледна точка. За да оценим какво означава това първо прераждане, трябва да разгледаме детето както преди, така и след шестгодишна възраст.
Както знаем, първата равнина – тази на ранното детство – е свързана с психическото съзидание: сътворяването на индивидуалното човешко същество, което същевременно принадлежи към определена човешка група (и за да разберем това творческо дело, е достатъчно да сравним привидната психическа нищожност на новороденото бебе с детето на пет или шест години). Първата равнина обаче включва и физическа трансформация: драматично преобразяване на тялото. Тялото на шестгодишното дете е различно от това на новороденото или малкото кърмаче, като най-поразителната разлика е в пропорциите. Докато главата на малкото дете е огромна спрямо тялото, а краката изглеждат съвсем къси, тялото на шестгодишното не само се е удължило, но и телесните пропорции са се променили към такива, които са ни много по-познати, тъй като се доближават до тези на възрастния. Обичам да мисля за тази физическа трансформация като символ на промяната, настъпила на духовната или психическата равнина: от съвсем специалните ментални способности на малкото дете (попиващият ум), работещи в реалността на непосредствената среда, към съвсем различната менталност на по-голямото дете, работеща в това, което Мария Монтесори нарича отворена среда.
Мислейки за своя собствен физически растеж и за този на другите деца, едно малко момче веднъж ми каза, че децата сякаш се разтягат като телена пружина, която можеш да хванеш и да удължиш. Колко вярно е това! Така тялото става по-слабо и по-малко заоблено, а краката стават дълги и здрави в сравнение с тези на малкото дете. Шестгодишното дете е загубило бебешките си мазнини и там, където преди са били тръпчинките на ръцете, сега се виждат само кокалчетата на пръстите.
След това идват промените в зъбите, както отбелязва Монтесори. Около шестгодишна възраст малките перлени млечни зъби започват да падат и ще са нужни още около шест години, докато постоянните зъби напълно заменят първия комплект. Когато постоянните зъби започнат да поникват, те изглеждат изключително големи спрямо лицето и според Монтесори това кара момчето или момичето да прилича повече на кон, отколкото на дете („Творческото развитие на детето“). А какво да кажем за косата? Ако преди е била мека и къдрава, сега тя става по-груба, по-тъмна, по-гъста и по-права. Ако интерпретираме това символично, по-грубата коса и големите здрави зъби индикират нова устойчивост, да не кажем суровост, у този нов индивид. Това е толкова вярно, че едно от имената, които д-р Монтесори дава на втората равнина на развитието, е „възрастта на грубостта“.
Втората равнина на развитието не е съзидателна равнина и физическият растеж, който се случва през нея, не е свързан с трансформация. В действителност Мария Монтесори описва втората равнина като спокойна фаза на равномерен растеж. Така например зъбите ще продължат да никнат през целия етап, а тялото постепенно ще се удължава без големи промени в телесните пропорции. Втората равнина е време на здраве, сила и стабилност; за разлика от малкото дете, от една страна, или адолесцента, от друга, това дете не е податливо на болести.
С други думи, втората равнина обикновено е много щастлив и здрав период от развитието на живота и именно поради тази причина представлява идеалното време за „усвояване на културата“ – идеален момент за придобиване на знания и на онзи вид разбиране, който истинското знание носи. Ето какво казва д-р Монтесори:
„Нашият опит с децата в началните училища ни показа, че възрастта между 6 и 12 години е период от живота, в който трябва да бъдат предадени елементите на всички науки. Това е период, който психологически е особено чувствителен и би могъл да бъде наречен „сензитивен период за културата“, по време на който се организира абстрактната равнина на човешкия ум“ („От детството към адолесценцията“).
И тя казва още следното:
„На тази възраст за детето е възможно да усвои огромно количество култура. От опит установихме, че през този период учебната програма трябва да бъде разширена, включвайки не само неща, преподавани в началния етап, но и много неща, които се преподават в следващия период на средното училище“ („Творческото развитие на детето“).
Може би най-интересната физическа промяна от всички, погледнато символично, е промяната в краката и стъпалата – промяна, която показва нуждата да се излезе навън, да се навлезе в по-широката среда и тя да бъде изследвана. Тези големи стъпала и дълги крака могат също така да символизират нуждата на ума да излезе навън: Монтесори казва, че интелектът сега става екстровертен; той е насочен навън към света, навън към Вселената. Така можем да мислим за тези дълги и силни крака като за символ на новооткритото желание и стремеж на детето да изследва една съвсем нова и дори необятна среда.
Средата на малкото дете е ограничена: за новороденото бебе можем да си я представим като започваща от майчините обятия – обятия, които представляват безопасност, сигурност и топлината на любовта; и малкото дете е щастливо в затворената среда на своя дом. Монтесори символизира всичко това с една конкретна картина – „Мадоната на стола“ (Madonna della Seggiola) на Рафаело.
Средата, която търси по-голямото дете, няма как да бъде по-различна: то търси отворената среда, широката среда, среда, необятна като света, вселената, космоса. За да символизирам това, искам да ви покажа картина, която един студент направи, за да представи Космическото образование (Бо Минет, курс в Бергамо, 2011/12). Навлизането в тази необятна среда означава навлизане с ума, с очите на ума; тоест – с въображението – единственото налично превозно средство за пътуване през безкрайното пространство и безкрайното време. Само силата на въображението може да помогне на това дете да пречупи бариерите на разстоянието и времето, за да развие знанието и разбирането, които желае, от които се нуждае и които търси.
Всички човешки способности и сили, които малкото дете сътвори, интегрира и усъвършенства през годините от раждането до шестгодишна възраст, сега могат да бъдат използвани за задоволяване на нуждите на развитието на по-голямото дете. Но как можем да помогнем на това дете да задоволи глада си за знание, нуждата си да разбере както света, така и човечеството? Как функционира светът във всичките си различни аспекти? А какво да кажем за човешкото общество, как функционира то?
Самото дете развива способността да вижда свят, който очите на тялото не могат да видят; то развива способността да си представи реалност, която е извън физическия му обсег; то развива способността да преживява това, което е недостъпно за сетивата. Винаги реалността е това, което детето търси, но единственият начин да види, представи си и преживее реалността в големия мащаб на света и вселената е чрез въображението. Ако преди, когато е било малко, детето можеше да изследва непосредствената си среда чрез движение и сетивата; сега то трябва да изследва чрез въображението и един по-абстрактен вид разсъждение. Само по този начин то може да развие чувство за принадлежност към вселената и така да стане гражданин на света; само по този начин то може да развие чувство за принадлежност към една велика нация или общество на човечеството и така да стане гражданин на La Nazione Unica (Единствената/Универсална Нация), за да използваме собствения израз на Монтесори.
Това е много различен вид среда, много различен вид реалност от тази, която малкото дете абсорбираше, но въпреки това е реалност. Това е реалност, която детето си представя в ума; такава, която то създава в ума си; реалност, която детето преживява на ментално ниво; такава, към която се адаптира. Марио Монтесори нарича този вид адаптация втора фаза на адаптация. Той казва:
„Това, което донесе голяма радост на децата, беше ясното осъзнаване как светът функционира в своите физически феномени (разпределение на топлината, въздушни течения, морски течения, дъжд, ерозия, отлагане и т.н.); как различните растения и животни се разпределят според условията и как човечеството се вписва в този комплекс. Визията на по-високо ниво за тази много по-голяма среда и възможността, следвайки настоящите си тенденции, да я абсорбират – както в предишните години, 0-6, успяха да абсорбират по-ограничената и непосредствена среда – формираха втора фаза в процеса, който човешкият индивид преминава, за да постигне адаптация.“
Въпреки че втората равнина не е равнина на съзиданието, знанията и разбирането, придобити през нея, могат да променят и преобразят индивида. Можем да разпознаем хората, които успешно са преминали през втората фаза на адаптация (по израза на Марио Монтесори), и тези, които не са. Онези, които остават в рамките на първата фаза на адаптация, притежават затворен тип мислене, съответстващ на затворената среда на първата равнина; тези, които постигат втората фаза на адаптация, имат по-широк мироглед и по-отворен тип мислене, съответстващ на отворената среда на втората равнина.
Интересно е, дори завладяващо, да открием паралели между първата и втората равнина на развитието; с други думи – между двете равнини на детството. Да вземем за пример реда. Малкото дете има, както знаем, сензитивен период за ред и именно той ни дава поговорката: „Място за всяко нещо и всяко нещо на мястото си“. Външен ред от този вид помагаше на малкото дете да се ориентира и му даваше чувство за вътрешна сигурност, като по този начин го освобождаваше да изследва с увереност и смелост. При по-голямото дете не говорим за сензитивен период за ред, но по-големите деца откриват универсални закони и космически ред. Малкото дете търси връзки между предметите, докато по-голямото открива взаимоотношенията и взаимосвързаността, преплетеността и взаимозависимостта в начина, по който функционират нещата.
Докато в непосредствената среда се поддържа ред, малкото дете намира своята ориентация и може да изследва тази среда. По-голямото дете, от друга страна, трябва да търси ред в по-голям мащаб и на едно по-скрито ниво; то се нуждае от помощ, за да намери своята ориентация в свят, който е толкова огромен и който толкова често може да бъде разбран само ментално. Космическото образование предоставя тази помощ. Когато става въпрос за ориентация, преди всичко космическите приказки (космическите истории) са тези, които помагат на детето да намери своя път в необятната и величествена реалност на целия свят.
Малкото дете, със своите изострени сетива, обича своя свят – един видим, чуваем и докосваем свят. Светът му осигурява най-ярките усещания и то обича своята непосредствена среда, независимо дали е естествената (природната) среда или човешката среда.
Ако му бъдат предоставени възможност и подходящи условия, то ще обикне всичко, което природата предлага: слънцето, земята, морето и небето, вятъра и дъжда, снега и леда, изгрева и залеза, луната и звездите; света денем и света нощем, летните жеги и зимния студ, величието на планините, гладкото усещане на водата, вечно променящите се облаци, зеленината на живия свят, движенията и звуците на животните. При подходящи условия малкото дете ще обикне и света, който неговата човешка група му осигурява: топлия дом, осветените прозорци, вкусните аромати на готвено, ярките вкусови усещания от всеки вид храна – сготвена или сурова, но също и поезията, музиката, танца и всички специални сезонни празненства с техните традиции (специални храни и напитки, песни и т.н.). Когато малкото дете преживее всичко това, любовта към неговия свят завинаги ще подхранва интересите му през втората равнина. Така преминаваме от усещането за лек бриз или вятър – бил той топъл, хладен или режещ – към размисли за това какво причинява вятъра. Откъде идва той? Накъде отива? Каква работа върши? Любовта, която детето изпитва и преживява през първата равнина, е основата, която задвижва интереса му през втората. Ако светът и животът през първата равнина са изживени добре, детето изпитва онази любов и интерес към средата, които служат за здрава основа на неговите изследвания и работа през втората равнина.
Можем също да сравним какво се случва с езика през двете равнини. Както знаем, в годините от три до шест езиковото развитие продължава така, че детето натрупва богатство от думи, докато същевременно задълбочава разбирането си чрез точност на значението. Детето постепенно ще премине от буквално към по-метафорично разбиране на езика, което в крайна сметка ще доведе до възможност за чувство за хумор и игри на думи. Нямам време да разгледам всички важни аспекти на езика през втората равнина на развитието, затова ще се огранича само със споменаването на разказването на истории (storytelling). Историите, които разказваме на децата във втората равнина, разкриват нови светове от реалността за техните изследвания, защото сега езикът се съюзява с творческото въображение.
Подходът на Монтесори за детето от втората равнина се нарича Космическо образование и той отговаря на неговите сензитивности. Това са: сензитивността за култура, която винаги представлява стремеж към знание и разбиране; сензитивността за въображението, което позволява на детето да изследва и завладява новите реалности, от които се интересува – от необятната среда на космоса до невидимите клетки на живота; и сензитивността за морал, която външно се проявява в социалните му отношения и взаимодействия, а вътрешно се изявява като гласа на съвестта. Космическото образование служи за пътеводител и ориентация на детето от всяка гледна точка и по различни начини. При този подход започваме от цялото, защото това позволява на всяко знание да намери своето място и взаимовръзки. Детето може да открие интелектуално и емоционално удовлетворение чрез постигнатия ред и яснота; всеки детайл, всеки най-малък фрагмент от знанието може да намери своето място и да допринесе за разбирането на цялото.
Чрез подхода на Космическото образование на децата се помага и от морална гледна точка. Помага им се да осъзнаят стойността и значението на всички различни форми на труд, извършвани от природните сили, от всички форми на живот и от човечеството в миналото и настоящето. Помага им се да осъзнаят стойността и значението на сътрудничеството в работата. На децата се помага да станат съзнателно подготвени за стойността и значението на труда, положен в името на общото благо – тоест космическата задача (cosmic work). По този начин децата в начален етап могат да развият това, което бих нарекла космически морал, включващ уважение и благодарност към природата, живота и човечеството; уважение и благодарност, от които в днешно време със сигурност имаме нужда.
Децата, които развиват космически морал, ще започнат да изпитват онази по-дълбока отговорност, за която Монтесори говори, казвайки:
„[Човекът] осъзнава своите собствени интелектуални и физически нужди, както и изискванията, които обществото и цивилизацията предявяват към него. Той вярва в борбата за себе си, за семейството и нацията си, но тепърва му предстои да осъзнае далеч по-дълбоките си отговорности към една космическа задача – сътрудничеството му с другите и работата за неговата среда, за цялата вселена.“ („Да образоваме човешкия потенциал“)
Но всяко дете живее всеки ден и като част от общност от деца, които чрез ежедневен конкретен опит се учат да живеят и работят заедно в нови взаимоотношения на споделен труд и идеи.
Д-р Монтесори посочва как този вид сдружаване носи нова сила и стимулира нови енергии; то помага в процеса на мислене и разбиране, както и в действията и физическата работа. По този начин децата се образоват не само интелектуално, но и морално и социално. Децата от втората равнина изграждат това, което можем да наречем общество „на практика“, защото те се свързват помежду си не само чрез привързаност и уважение, но и чрез споделен труд и общи правила за общностен живот (за съвместно съжителство). Очевидно това не е общество на възрастни – нещо, което адолесцентите искат да преживеят.
Споменах по-рано, че чрез Космическото образование представяме цялото, а начинът, по който го правим, е чрез космическите приказки, басни, велики истории – наречете ги както желаете. Тези величествени истории за истината са също толкова фантастични и магични, колкото вълшебните приказки, но бидейки истории за истината, те осветяват реалността. Как е започнала Вселената? Как е възникнал и еволюирал животът? А човешките същества? Азбуката? Числата? Всичко, което идва на бял свят, има своя история за разказване. Тези истории се харесват на децата, като се обръщат едновременно към въображението и емоциите им; те помагат на децата, които толкова копнеят да научат защо и как функционира светът, в който живеят. Тези истории посяват семената на велики житейски истини, които растат вътре в децата и заедно с тях, и им помагат в тяхното ментално и морално развитие.
Ако децата са изживели добре света на първата равнина на развитие и след това изживеят добре втората равнина, те ще се превърнат в хора, които се учат през целия си живот – учещи се, които никога няма да се уморят от безкрайните неща, които предстои да бъдат открити в този чудесен космос. Те никога няма да бъдат ограничени до това, което знае един човек – учителят; никога няма да бъдат затворени от учебните програми или от няколко учебника; а втората равнина ще даде фундаментален и съществен принос за създаването на възрастен, който е напълно жив ментално, сензитивен и отворен морално и социално, отговорен в отношенията си със Земята и човечеството.
Ролята на възрастния в тази втора равнина е много по-различна от тази на традиционния учител. По думите на самата д-р Монтесори:
„Тайната на доброто преподаване е в това да разглеждаме интелекта на детето като плодородна нива, в която могат да бъдат посяти семена, които да израснат под топлината на пламенното въображение. Ето защо нашата цел не е просто да накараме детето да разбере, и още по-малко да го принудим да запаметява, а да докоснем въображението му така, че да го ентусиазираме до най-дълбоката му същност. Ние не искаме самодоволни ученици, а жадни за знания; стремим се да посеем в детето живот, а не теории; да му помогнем в неговия растеж – ментален и емоционален, както и физически. За тази цел трябва да предложим на човешкия ум велики и възвишени идеи, които той винаги е готов да приеме…“ („Да образоваме човешкия потенциал“, стр. 11)
За да бъде способен да направи всичко това, учителят трябва да намира света за очарователен. Както ни казва Мария Монтесори, сега не е достатъчно да обичаш детето – учителят трябва да обича и света; същия този свят, който детето от начален етап копнее да разбере. В тази връзка учителят трябва да се превърне в разказвач на истината – не само на истината в големите и величествени истории, каквито са космическите приказки, но и на истината в по-малките истории, които въпреки това вдъхновяват и засаждат свои собствени семена. (Например: историята на звездата, историята на трите връзки между линиите, историята за триъгълника на опъвачите на въжета, историята на благородното семейство на четириъгълниците, историята на числото Пи, историята на множеството, историята на листа хартия, който вижда и говори, историята на една надпревара, историите на символите, историята на говоримия език, историята на степените, историята на тримата крале, историята на дробната черта, историята на египетските числа или на всяка друга историческа бройна система, историите за функциите на частите на растенията. А какво да кажем за всички истории в географията и историята?)
По този начин, а разбира се и по други, Монтесори учителят на детето в началния етап дава своя собствен принос за подпомагане на децата в тяхното индивидуално и социално развитие, така че те да станат възрастни, които работят за доброто на човечеството и могат да участват в космическата мисия на човечеството на тази Земя.
