Д-р Силвана Куатрочи Монтанаро, Доктор по медицина
Д-р Силвана Куатрочи Монтанаро получава дипломата си по медицина и хирургия, със специалност психиатрия, от Университета на Рим. През 1955 г. тя става част от екипа на Училището Монтесори за помощници на детството в Рим, където преподава психическа хигиена, детска невропсихиатрия, хранене и акушерство. Понастоящем д-р Куатрочи е Директор за обучение за курсовете на МАМ за помощници на детството в Лондон и Мексико сити и е отговорна за въвеждането на обучение за малки деца в САЩ.
Скъпи приятели,
Със сигурност пред тази аудитория не е трудно да се представи идеята, че времето преди раждането и първите години след това са основата за формирането на човешкото същество. Всички сме съгласни, че този период представлява базата, върху която се гради целият последващ, никога не приключващ процес на хуманизация / самоусъвършенстване. Монтесори обяснява ясно важността на първите години в самото начало на последната си книга, Попиващото съзнание (но тя дава по-добро име на италианското издание – Съзнанието на детето, т.е. La Mente del Bambino):
Величието на личността започва в часа на раждането… През този ранен период възпитанието трябва да се разбира като помощ за разгръщането на вродената психична сила на детето. Истинската конструктивна енергия на детето, динамичната сила, е останала незабелязана в продължение на хиляди години… хората в днешно време постигат напредък след напредък в цивилизования живот без да забелязват съкровището, което лежи скрито в психичния свят на ранното детство…
Днес ние започваме да виждаме ценността в несъбраните плодове, по-ценни от злато, защото те представляват самия дух на човека.
Първите две години от живота разкриват пред нас нови хоризонти, защото тук ние можем да видим законите на по-рано непознатото изграждане на психиката. Самото дете представя пред нас тези откровения… един вид психически живот, напълно различен от този на възрастните. Това е новата посока! (1)
От тригодишна възраст децата вече са положили основите на личността си като човешки същества. (2)
Разбира се, тези забележителни резултати не са постигнати само защото времето е изминало и децата са станали на три години. Монтесори пояснява, че това чудо се случва само когато децата могат да живеят и работят в специално подготвена среда. Затова Монтесори ни казва, че тя може да предвиди възможността за формирането на Ново човешко същество, което се превръща в център на самото възпитание. Тя също така подчертава, че:
Ние не се развимаме само в университета, а започваме менталното си израстване при раждането и го преследваме с най-голям интензитет през първите три години от живота. През този период е задължително да се осигурява активна грижа повече, отколкото през всеки друг… Ако следваме тези правила, … ние ще видим у децата строителите на собствените им съзнания…, които се трудят неуморно с радост и щастие за това да изградят най-великото чудо на Вселената – човешкото същество. (3)
През този период е необходимо „да се осигури помощ за живота“, така че огромният вътрешен потенциал да се превърне в реалност. Монтесори продължава като заявява:
Какво трябва да бъде защитено при изграждането на нормалното човешко същество. Не са ли насочени всичките ни усилия към премахването на пречките от посоката на развитие на децата и към това да ги държим настрани от опасностите и неразбирателствата, които ги заплашват на всяка крачка? Това е възпитанието, разбирано като помощ за живота, възпитание от самото раждане, което подпомага мирната революция и обединява всичко в една обща цел, привличайки всичко към един единствен център. Майките, бащите, политиците: всички трябва да се обединят в уважението си към и помощта си за това деликатно формиране, което малкото дете носи в дълбините на истинската психологическа мистерия под опеката на вътрешното си ръководно начало. (4)
Размишлявайки за всичко това, аз достигнах до заключението, че вместо да даваме съвети за това какво трябва да се направи, днес е по-важно да се фокусираме върху „премахването на пречките“, при осигуряването на възпитание от самото раждане (и дори преди него!), за да можем реално „да подкрепим каузата на всички деца“.
Днес, през 2005 г., ние сме изправени пред множество големи пречки, които могат да застрашат завинаги развитието на хората. В същото време тези огромни пречки могат да бъдат премахнати много лесно, защото за това не са необходими пари. Напротив, можем да спестим много пари, като дадем на децата възможност да живеят при по-високо качество на живот, създадено за самите тях и за нашата планета! Онова, което е необходимо е информираност за тези пречки, всички от които са концентрирани в самото начало на живота и поради това имат такава огромна разрушителна сила, тъй като се намесват в първото, фундаментално, забележително формиране на човешката личност, като по този начин я компрометират завинаги. Интересно е също така да се отбележи, че точно днес, когато разполагаме с толкова повече познания за процеса на човешкото развитие, сме свидетели на толкова много отклонения.
От Монтесори сме получили „откритието на детето“, което непрекъснато се потвърждава от психологията, когнитивната наука и неврологията. Това откритие и възпитателната практика, която се ражда от него, са използвани през последните сто години навсякъде и във всякакви възможни условия – винаги с огромен успех.
Като последователи на Монтесори, ние сме решени да защитаваме и „пазим великия процес на вътрешна мощ у децата“. (5) Тази мощ, тези сили са дар на живота за всички деца, но твърде често, след като са живели с нас само две или три години, техният потенциал е почти напълно съсипан. Малкото, което остава от това невероятно богатство, наречено от Монтесори „по-ценно от злато, истинският дух на човешкото същество“ все още ни позволява да постигнем чудеса в изключителните ни науки и технологии! (6) Но личното ни щастие и морални качества не постигат същия напредък.
Колкото по-голям напредък постигаме, толкова повече виждаме възприемането навсякъде на много обичаи и практики, които са неблагоприятни за човешкото развитие, и дори естествените пазители на нашето психическо и физическо здраве, медицинските специалисти, не предприемат действия срещу тях. В много случаи, за съжаление, те дори насърчават подобни погрешни деяния!
Време е да се събудим и аз горещо се надявам, че този Конгрес може да допринесе активно за разбирането на затрудненията / пречките, които поставяме по пътя на човешкото развитие в това толкова важно време, в самото начало! Във Формирането на човека Монтесори казва:
Ако цялата вселена се ръководи от фиксирани закони, то възможно ли е човешкото съзнание да се формира на принципа на чистата случайност, без каквито и да било закони? Има вакуум в съществуващите ни научни познания, неизследвана територия, непознат фактор – и тази празнота се отнася за процеса на формирането на личността. (7)
Оттогава тази празнина е попълнена по отношение на засягащото научните познания, но все още не е попълнено онова, което засяга практическото им приложение. „Основата за реформа на образованието и обществото, която е необходима в наши дни, трябва да се изгражда въз основа на научното изследване на Непознатия човек“. (8)
Може би трябва да поясним, че не забравяме милионите деца, които продължават да не оцеляват и всяка минута умират поради недохранване и от болести, които биха могли лесно да бъдат избегнати. Но днес бих искала да концентрирам вниманието ни върху пречките, които са необосновани в така-наречените развити държави, тъй като там, новите научни познания са на разположение и лесно могат да бъдат приложени. Тези пречки включват:
- отделянето на новороденото от майката след раждането и през следващите дни;
- погрешното използване на залъгалка;
- ограничаването на движението и наблюдението;
- сученето от бутилка за цяла вечност… така че никога не се случва отбиването!; и
- погрешното използване на добри технологии.
Тези пречки могат да бъдат премахнати лесно само с добрата воля за използване на точните знания, които ни е дала Монтесори и които много други учени са ни предоставили.
Разбира се, много бих искала да имам време да говоря за невероятните неща от пренаталния живот и колко лесно можем да подобрим както физически, така и психологически този много специален период от живота на човека, като просто дадем няколко съвета на родителите. Но, тъй като това не е възможно, нека да преминем веднага към момента на раждането, където забелязваме първите огромни пречки пред доброто развитие на човека: отделянето на новороденото от майката непосредствено след раждането и през следващите дни, както и залъгалките и невъзможността както за свободно движение, така и за изучаване на новата среда.
1. Отделяне на новороденото от майката след раждането и през следващите дни
Дори и днес в много болници и родилни домове съществува място, наречено „детска стая“, където след раждането се носят новородените и те остават там през цялото време, освен когато е време за хранене. Така те незабавно се превръщат в „сираци“.
Тази практика произтича от невежество, което не може да бъде оправдано, по отношение на факта, че бременността не е само времето, което прекарваме в корема на майката, но и което е разделено на два периода, еднакво важни от физическа и психологическа гледна точка: първите девет месеца в утробата и следващите девет месеца извън нея. Разграничаваме тези периоди като вътрешна и външна бременност. Монтесори е пионер в разбирането на този важен аспект от човешкото развитие, както това става ясно от конференцията, проведена в Националната служба за образование в Женева през 1932 г.:
Бременността при хората не е толкова кратка, колкото тази в утробата на майката. Децата преминават през друг вид бременност във външния свят, бидейки въплъщение на съзнание, чиито семена са латентни и неосъзнати вътре в тях. Необходима е деликатна грижа, за да се защитят децата по време на тяхната работа, която те вършат с вътрешна мъдрост, водени от закони като тези, които водят всяка друга задача, която се изпълнява в природата, следвайки ритмите на дейността, които ни най-малко не наподобяват ритмите на агресивния възрастен, който е поел по пътя към завоеванието. (9)
Тази специална работа на превълпъщение Монтесори нарича „психическа бременност“ (10) и …
Ако през този деликатен и ценен период от живота се прилага кощунствена форма на поробване на децата, семената на живота ще станат стерилни и вече няма да е възможно хората да изпълняват работата, която животът ги е призвал да изпълняват. В семейството и в училищата се води битка между възрастните и децата по време на процеса, който все още се нарича с изпразнената от съдържание във времето дума „възпитание“. (11)
Монтесори изразява отново тази силна концепция на курса в Лондон през 1946 г. в петата лекция, озаглавена „Външна бременност при бозайниците и хората“.
… трябва да достигнем до заключението, че първите две години от живота представляват съзидание на психиката, а не растеж…. Придобивките през първите две години са чудеса, но те зависят от средата, заобикаляща детето. Тези първи две години са като мъглявината, от която се образува звезда, която завинаги е подчинена на орбитата си! (12)
Защо това отделяне при раждането има толкова негативно влияние върху развитието на човека? Модерни изследвания описват новородените като „най-мощната машина за усвояване на познания във вселената“ (13). Те също биват признати като „притежаващи мозък, който е най-сложното нещо в нашата галактика“ (14). Тези изключителни човешки същества, които ние наричаме новородени, се отделят от майката и биват оставени сами непосредствено след раждането, точно когато те имат по-голяма нужда от помощ в сложната работа за адаптация към напълно новата среда! Отделянето от майката означава внезапна загуба на всички отправни точки в предишния им живот, рязко откъсване от естествената подкрепяща система, необходима за психическото и физиологичното оцеляване! Без сетивна входяща информация за изучаване / наблюдение на средата, повити в тесни, неподходящи дрехи и без каквато и да било свобода на движение на тялото, на която те са се радвали в много ограничената среда на утробата! Колко жалка ситуация!
Знаем, че най-важните отправни точки в пренаталния живот са свързани с майката, която е била жив контейнер през този период. Непрекъснатите звуци на биенето на сърцето й, нейното дишане и особено звуците на гласа й са онова, което има силата да предаде емоционалните чувства на нероденото дете. Трябва също така да вземаме под внимание сетивното богатство на пренаталния живот като топлината на околоплодната течност, докосваща тяхната кожа денонощно, носенето на телата им в тази течност, движението на крайниците им. Майчините отправни точки са изключително важни за гладкия преход към външната среда и са важна част от външната / психичната бременност. Така става ясно, че майката е най-важният човек за новородените, единственият човек, който може наистина да им помогне в трудния процес на адаптация към външния живот. В допълнение към всичко това, нейното тяло произвежда и единствената храна, която новородените очакват да получат. Форнари, италиански психоаналитик, споделя, че:
Новородените идват във външния свят с вярата, че съществува гръд, която да ги храни, така че те се раждат със способността за надежда или отчаяние. Тази вяра трябва да бъде запълнена с присъствието на майката. (15)
Форнари също така пише:
Първите звуци (гласовете на майката и бащата, които се чуват през последните месеци на бременността) и първият ритъм(биенето на сърцето на майката) позволяват континуум в личните преживявания на новороденото, избягвайки травмата от раждането като отделяне. (15)
Ако изучаваме еволюцията, както Монтесори препоръчва горещо, и разгледаме специфичните характеристики на бозайниците, е очевидно, че Мъдростта / Висшата интелигентност на живота е планирала преминаването от вътрешната към външната бременност изключително добре, осигурявайки майка на новороденото! Етнологът Нико Тимберген потвърждава:
Току що родените деца са будни и бдителни и очакват с нетърпение контакта с майката. Тези новородени деца са програмирани за нещата, които трябва да дойдат от нея. Така че можем да потвърдим, че една майка, която не е в съзнание или едно новородено, което бива отнесено твърде бързо в детската стая в родилното отделение, могат да създадат омагьосан кръг за специалните връзки помежду им. (16)
Това е причината, поради която е толкова важно да следваме препоръката на Монтесори (Лондон, 1046 г.): „Трябва да научим законите на развитието, работата на изграждането на човешкото същество“. (17)
Забележително е и написаното от Монтесори през 1949 г.: „Има специална връзка, обединяваща майката и новороденото, почти като привличане между магнити“. (18)
Бях дълбого развълнувана, когато научих за откритията на невро-кардиологията, нов клон в медицината. Имаме пети мозък, който се намира в сърцето ни, а не в главата (19). ХартМат Институтът установява, че:
Електромагнитната енергия, произвеждана от сърцето, формира „издатина“ или поле, което се простира до дванадесет или петнадесет фута от тялото, в което се генерира. В първите три фута това поле е най-силно. (20)
Всички произвеждаме такова електромагнитно поле, така че по време на бременността, „издатината“, произведена от сърцето на майката и от сърцето на плода, се превръща във връзка, създаваща много специална спойка между тях. Да се държат новородените на повече от един метър (три фута) от майката нарушава тази специална връзка, затова когато новородените се отделят от майката, която е единственото човешко същество, от което те се нуждаят в този момент, те остават сами, чувстват се изоставени, много са нещастни и плачат. Тъй като плачът на бебето е непоносим, ние не решаваме тази ситуация в съответствие с научните познания, с които разполагаме, като оставяме майката и новороденото заедно. Ние използваме нещо, което се оказва друга голяма пречка по пътя на човешкото развитие – ние даваме на новородените залъгалка!
2. Използване на залъгалка
Залъгалката е очевидна демонстрация на липсата ни на подходящи познания относно това кои са новородените, на това, че напълно игнорираме техните жизнени потребности и най-дълбоките им очаквания. Залъгалките показват също така ясно, че ние вярваме, че сученето е най-удовлетворителното преживяване за тях и това непрекъснато движение на устата може да задоволи сто милиарда неврона (100,000,000,000) в мозъците им. Използването на залъгалки също така показва, че ние не сме наясно с това, че:
Способността и желанието на новороденото да суче е част от еволюционната програма за повторното установяване, по различен, но дори по-удовлетворителен начин, на преференциалното взаимоотношение от вътрешната бременност. Кърменето не само осигурява най-питателната храна, но заради интимния начин, по който тази храна се получава, то осигурява и възможност за повтарящо се ежедневно преживяване на „подновена и специална привързаност“, което поддържа майката и новороденото заедно за постигане на реципрочно физическо и психическо благоденствие.
Строгото взаимоотношение с майката; погледът върху нейното любящо лице; слушането на гласа, биенето на сърцето и дишането й – всичко това осигурява сетивно удоволствие в допълнение към потребността от храна. Огромната емоционална страна на кърменето никога не може да бъде подценена. Новородените очакват това събитие, за да бъдат задоволени всичките им потребности. Те очакват да получат не само млякото, което им е необходимо за оценяването и физическото израстване, но както го е формулирал Ерик Фром, те очакват „млякото и меда“. И тялото, и съзнанието се нуждаят от майката, която може да предложи подходящата храна, необходима за оптималното човешко развитие.
А 6-те до 8-те седмици непосредствено след раждането, времето, наречено „симбиотичен живот“ или външна / психическа бременност, имат специално значение. Тяхното успешно приключване дава в резултат „базисно доверие в заобикалящата среда“, което означава, че това човешко същество завинаги ще усеща света като позитивно място. Постига се оптимизъм!
Потребността от храна, която е специално подготвена в тялото на майката, се преплита с необходимостта от приемане и любов, така че новородените да могат да бъдат защитени не само от физически болести, но чрез преживяването на огромната радост от това силно човешко взаимоотношение, те могат да обичат новата среда и да обичат останалите хора в нея. С това разбиране е лесно да видим, че кърменето далеч надвишава предлагането на много добра храна и се превръща в „прототип на всяко последващо човешко и социално взаимоотношение“. (21)
То прави възможно директното преживяване на това колко прекрасно е да бъдеш приет в прегръдките на любящ човек. То прави възможно да се научи дълбокото удовлетворение от социалния живот и как да се отговаря по подходящ начин.
Непознавайки тези огромни и толкова добре програмирани събития, ние пренебрегваме Мъдростта на живота и даваме на новородените залъгалка, парче ужасна гума, предвидена да замести човешкото присъствие, осезаемия израз и въплъщение на приемането и любовта!
Има и друга много негативна последица от използването на залъгалката, а именно когато разгледаме развитието на езика, едно от най-великите постижения на нашия вид! Като държим устата винаги заета с движение като сучене, ние правим невъзможно за децата си да демонстрират първите етапи от развитието на езика. При раждането децата имат много ограничена възможност за волево движение – те могат само да сучат, да преглъщат и да плачат. Тези волеви движения правят възможно за новородените да полагат огромните мускулни усилия, които са необходими за извличането на майчиното мляко от гръдта до устата, а след това да предават млякото, за да бъде то храносмилано и за плач, винаги когато те имат нужда от внимание. Това реално е „набор за оцеляване“!
Но новородените все още не могат да произнасят звуци от човешките езици, тъй като анатомичната ситуация на техният ларинкс все още пред-човешки. Това се дължи на размера на техния мозък, който е значително по-голям от мозъка на нашите еволюционни предци, нарачени „висши бозайници“, а на по-разговорен език – „маймуни“. Отнема няколко месеца след раждането, за да може ларинкса да се спусне и да достигне съответната човешка позиция, и тогава новородените могат да започнат да издават гласни звуци като „а а а, о о о“. Когато това се случи, децата са много изненадани, но също са и много щастливи и чрез непрекъснато повторение, те осъзнават, че тези звуци идват от собствената им волева работа. Те осъзнават, че винаги когато пожелаят, са в състояние да издават същите звуци, които са чували през пренаталния си живот!
Това невероятно постижение, чието дълбоко значение е, че процесът на хуманизация на децата е на прав път. Те започват да придобиват специален, уникален начин за комуникация – говоримия език. Както всички знаем, тази способност също така е предпоставка за постигането на способността за рефлексивно, абстрактно и творческо мислене.
Ако няма пречки, втората фаза от това развитие се случва на пет месеца, когато детето може да комбинира гласните с някои съгласни, съгласни, които изискват движение на устните, като м, н, д, т и др. Така навсякъде чуваме думите ма-ма, та-та, да-да. Наясно ли сме, че залъгалката пречи на първите прояви на тези велики постижения в областта на говоримия език?
Не само трябва да даваме възможност за тези придобивки, но трябва да им се радваме, тъй като това са крайъгълните камъни на нашето еволюционно развитие.
Нека сега помислим за някои пречки, пред които се изправят новородените по пътя си също веднага след раждането.
3. Ограничение на движението и наблюдението
Това също са пречки по пътя на оптималното човешко развитие. Нека да чуем казаното от Монтесори:
Първата дейност на новороденото, която може също да се нарече завоевание, е използването на сетивата. Очите блестят и са нетърпеливи, не само под влиянието на светлината. Новородените търсят активно в света и търсят впечатления. (22)
Новородените са надарени с подтика или необходимостта да се изправят пред външния свят и да го погълнат. Може да кажем, че те са родени с психология за завоюване на света. Те са влюбени в света. (23)
Ясно е, че децата идват на този свят с нетърпението да го изследват, за да го опознаят, за да се ориентират на новото място и да го разберат. Нека не забравяме, че те вече имат всички стотици милиарди неврони в мозъка си!
А какво обикновено предлагаме в отговор на тази потребност и нетърпение за познания? С любов и най-добри намерения ние купуваме модерни дрехи, които ограничават движенията и детски кошарки и легла с прегради. Представете си каква гледка имат децата, които в легнало положение трябва да гледат денем и нощем белия таван. И, ако това не е достатъчно, нека да помислим за фрагментираната среда, която могат да видят заради преградите на леглото си.
Какво става с психиката за завоевание и с любовта към външния свят, които тези деца носят в себе си? Как биха могли те да използват човешките тенденции за работа през този период, особено човешките наклонности за изследване, ориентация и ред, които всъщност им помагат да навлязат щастливо и сигурно в новия живот? Преди много време Монтесори ни е дала правилния отговор:
Една от най-големите подкрепи, които могат да бъдат осигурени за психологическото развитие на децата, е да им се даде легло, подходящо за техните потребности… Децата трябва да получат ниска кушетка, която на практика лежи на пода, където те могат да лягат и откъдето могат да стават когато пожелаят. Както всички нови помощи за психическия живот на децата, ниското легло е икономично! В много семейства тази реформа в навиците за спане на детето се постига чрез поставянето на малък матрак върху пода и неговото покриване с голямо одеяло. Така децата могат по свое желание щастливо да отиват в леглото си вечер и да стават от него без да пречат на никого. (24)
Ниското легло, което Монтесори предлага, е истинският първи акт на любов към новородените! Ние, хората, които работят с децата в началото на живота им, използваме тези легла и можем да потвърдим, че новородените ги обичат, оглеждат се с огромен интерес, концентрират се за дълго време върху предметите, които са им на разположение. По-скоро отколкото си мислим, те излизат от тези легла и се плъзгат обратно в тях, когато искат да спят. Те разбират чудесно, че е комфортно да останат там, когато имат нужда от почивка.
Какво можем да кажем за друг чувствителен период, периода на възприемане на изображенията, който също започва при раждането, за да стане възможно децата да съхраняват възприятия в частта от мозъка, която може да се счита за техния личен илюстриран речник?
Психосоматичната медицина обяснява, че: „През първата фаза на организация на възприятията е изключително важно да имаме възможност за координация между движението и усещанията.“ (25) В същата книга намираме следното: „Когато енергията на чувствителните периоди не може да се използва в реални ситуации, тя губи правилната си посока и остава фиксирана на по-нисък етап на развитие“. (26)
Чрез опростяване на тези ментални, еволюционни механизми можем да кажем, че вътрешната програма на новородените трябва да открие в средата възможност за удовлетворяване, така че сетивните впечатления да могат да се превърнат във възприятия, да бъдат съхранени в паметта и, когато е необходимо, да могат да бъдат извлечени за тяхната ментална работа.
ДРЕХИТЕ са друга трагедия за новородените през първите месеци и години от живота. В някои родилни отделения по време на подготвителните курсове на майките се казва да повиват стегнато новороденото, защото то има нужда да бъде стегнато повито! А какво да кажем тогава за значението на излизането от утробата, наречено от Монтесори „първият акт на независимост“ и „излизане от затвора“? (27)
Можем да заключим, че основните потребности на новородените бебета на хората, включват:
- директен контакт с майката;
- пространство без ограничение във виждането и движението;
- изучаване на новата среда с всички сетива; и
- ред, по който се изпълняват действията спрямо тях и ред в средата.
Напоследък много изследователи и учени са опитали да разберат по-добре пренаталния живот, новородените и децата през първите три години. Никой от тях не прави препратка към Монтесори, но те казват точно това, което тя е открила толкова по-рано. Нека да ви дам само два примера:
- От Учебник за начинаещи за развитието на малкото дете:
Ранното детство, краткият период между раждането и използването на езика, е най-критичният период от човешкия живот, периодът, в който се формират всички основни човешки способности и всички мисловни процеси. Новороденото е забележителен организъ и може да се учи от първия ден. Преживяванията през този период имат траен ефект върху последващото развитие. (28)
- От Ученият в детското креватче:
- в детското креватче се намира най-великият мозък …. стр. 1
- при раждането новородените разполагат своята оригинална програма … стр. 7
- те имат гъвкав мозък … стр. 8
- те са учени, способни да мислят, да наблюдават, да осъзнават и активно да изследват заобикалящата среда …. стр. 13 (29)
4. Сучене от бутилка завинаги…
Никога не възниква процес на отбиване!
Губи се вторият акт на независимост!
Въпреки че сученето от гърда или от бутилка в ръцете на майката е полезно, както за физическото, така и за психологическото развитие, все пак този специален начин за получаване на храна е част от специален период и, както всичко друго в живота, скоро настъпва момент на промяна. Прави се нова крачка в независимостта и трябва да внимаваме, за да го разпознаем и да го реализираме.
Времето за отбиване е ясно свързан с физическите и психологическите достижения, всички от които са предвидени да ускорят огромните постижения в живота на децата. Има чувствителен период за отбиването, който се демонстрира в интереса, който те проявяват към средата, началото на задържането в седнало положение, поникването на зъбите, все по-голямото прецизиране на координацията око-ръка. С внимание към тези промени и с малко инвестиция на време, можем да помогнем на децата да станат част от човешката общност повече, споделяйки не само разнообразието на храната, която е на разположение във всяка среда, но също и социалната стойност на храненето с хора.
Важно е да се подчертае, че новата храна изисква напълно различен начин на използване на устата, движение, което ние наричаме дъвчене, което е в посока отгоре надолу и е различно от засмукването, необходимо за сученето. Това движение е и онова, което е необходимо за произнасянето на говорим език.
Процесът на отбиването трябва да започне на 5-6 месеца и да завърши около 9-10 месеца, точно когато приключва и външната или психичната бременност по думите на Монтесори. Децата на тази възраст са напреднали много в процеса на хуманизация, достигнали са пълна независимост от тялото на майката (утробата и гърдите) и са постигнали и свобода на движение в пространството като са в състояние да пълзят.
За съжаление, много от нас не разпознават целия този напредък и не предлагат нови преживявания по отношение на храната в подходящия момент. Ние просто променяме онова, което е в бутилката, но не и начина на хранене, затова децата продължават да сучат в продължение на много, много години, докато бутилката се смени с бутилка за минерална вода, която има много дълга горна част, много сходна със зърно на гърда. Тези бутилки са приети като необходимост навсякъде и при всички обстоятелства, започвайки от средата в класната стая. Има две пречки пред развитието в тази ситуация:
- ограничен опит и използване на езика; и
- пристрастяване към непрекъсното орално удовлетворение за сметка на други, по-усъвършенствани начини за взаимодействие с външния свят.
5. Погрешно използване на добри технологии
Не е нужно да казваме много, за да посочим, че телевизията, видео касетите и видео игрите не помагат никак за развитието през първите години. Сега имаме чудесни изследвания, които показват, че тези добри технологии са погрешни, когато се използват в началото на живота, времето, когато мозъкът расте бързо и трябва да създаде оптималните си невронни пътеки. Сега имаме и официално потвърждение от проучване на Американската академия по педиатрия, показващо, че гледането на видео във възрастта до три години (а много започват и като новородени), може да доведе до синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност на по-късен етап в живота. Гледането на телевизия променя връзките в мозъка на малкото дете и щетите се проявяват на 7-годишна възраст.
Още през 1998 г. Американската академия по педиатрия е препоръчала децата под две годишна възраст изобщо да не гледат телевизия. Днес докторите обвиняват телевизията и за нарастващата агресия и затлъстяване на децата.
Д-р Димитри А. Кристакис, водещ изследовател и директор на Института за детско здраве в Детската болница и регионалния медицински център в Сиатъл, Вашингтон, ни казва:
За разлика от начина, по който се развива истинският живот и по който той се преживява от малките деца, темпото на телевизията е значително по-високо. Бързата смяна на сцените с видео изображения се превръщат в нещо нормалноза бебето, когато всъщност това със сигурност не е нормално или естествено. Излагането на развиващия се мозък на бебето на видео изображения може да го стимулира твърде много, като причини трайни промени в развитието на нервните пътеки. (30)
В проучване на повече от две хиляди деца д-р Кристакис е установил, че за всеки час гледане на телевизия на възраст от една до три години, децата имат десет процента по-голяма вероятност да развият проблеми с вниманието в училище. (30)
Наясно ли са родителите, които използват видео материали като Бебето Айнщайн, Бебето Моцерт, Толкова умно и подобни, че излагат децата си на риск за цял живот от уроци от типа Специалния Ед, „поведенческа терапия“ в училище и Риталин? (изданието на педиатрите от април 2004 г.). Тези видео материали се продават на дребно като „образователни средства“, за да осигурят на вашето бебе ранен старт. Истината е, че това са видео вериги, които държат детето в подчинение. (Жан Лотус) (31)
Дороти Сингър, изследовател в областта на телевизията от Университета Йейл, казва:
Когато едногодишните деца си играят с играчка, те могат да я изучават, да я дърпат, да я изпускат. Те научават неща за пространството, за звуците и развиват усещане за компетентност. Гледането на телевизионно предаване просто не осигурява същите сетивни преживявания. (31)
Това е точно онова, което Монтесори е казала преди толкова много време: „Децата могат да се развиват пълноценно само чрез преживявания в средата. Ние наричаме това работа за натрупване на опит“. (32)
А ние знаем много добре, че децата имат нужда да удовлетворят също и човешката тенденция за повторение с цел достигане на точност и самоусъвършенстване?
Семейният психолог Мери Пайфър, в бестселъра си, казва, че телевизията е един от основните виновници за разпадането на семейния живот и, че:
Това, което телевизията прави, е да настрои децата за смущения в поведението, за пристрастяване. Имаме телевизия в родилните зали, така че първото нещо, което бебето чува, когато се излезе от утробата на майката, е телевизионна реклама! А децата могат да бъдат облъчени с по 400 реклами на ден. (33)
Брайън Суим твърди, че телевизията преподава първично нарастващо консуматорство и, че:
Едно тригодишно дете, обикновено дете в Америка, бива атакувано от десет хиляди от тези реклами годишно. Те са създадени от изключително интелигентни хора, които разбират човешката психология и използват изкуство и силата на архетипните символи – те използват цялата тази сила по начин, който удавя защитата на малкото дете. Така те биват привлечени в конкретен мироглед, който завършва с желанието за все повече и повече и в непрекъснатото унищожаване на огромна част от планетата земя. (34)
Двадесет и шест процента от децата в САЩ под двегодишна възрраст имат телевизори в стаите си – често гледат от бебешкото креватче, а тридесет и шест процента от семействата оставят телевизора включен почти през цялото време, дори и никой да не гледа. (35)
Не е необходимо да продължаваме, но нека да си спомним, че е наша отговорност да осъзнаем пречките, които забавят правилното развитие на живота на децата ни. Монтесори препоръчва това като казва:
Онова, което трябва да бъде защитено, е съзиданието на човешката нормалност. Нима всичките ни усилия не са насочени към премахването на пречките пред развитието от пътя на детето и да държим настрана опасностите и неразбирателствата, които го застрашават отвсякъде? Това е възпитанието като помощ за живота, възпитанието от самото раждане, което подхранва мирната революция и обединява всички за постигането на една обща цел, като ги привлича към един единствен център. Майките, бащите, политиците: всички те трябва да се обединят всеки по своему и да подпомогнат деликатната работа за формирането, която малкото дете върши в дълбините на неразбираемата психологическа мистерия, под опеката на вътрешния си гид. Това е светлата нова надежда за човечеството. Не реконструкцията, а помощта за конструктивната работа, която човешкият мозък е призван да върши, и да доведе до създаването на плодове, работата за формирането, която изважда на бял свят неограничения потенциал, с който децата, синовете и дъщерите на хората, са надарени. (36)
А това е светлата нова надежда, която искаме да подкрепим с присъствието си в Конгреса днес. Моля, позволете ни да помогнем на децата да навлязат и да останат в света с щастието, произтичащо от постигнатите очаквания, което е тяхно рождено право! Ние искаме да подкрепим каузата на всички новородени и деца през първите години и да ги освободим от пречките пред тяхното развитие, за да се превърнат в огромните НАДЕЖДИ И ОБЕЩАНИЯ, вкоито те са орисани да се превърнат.
Позволете ми да добавя нещо, което Монтесори ни казва и което аз харесвам толкова много:
Чрез продължителни експерименти ние достигнахме до елиминиране на грешката и сега притежаваме ключ, който може да отключи пред децата вратите на щастливото възпитание. Бъдещето на човечеството зависи от нашата смелост и упоритост и тяхното използване.
Благодаря Ви, че изслушахте лошия ми английски език!
© Dr. Silvana Quattrocchi Montanaro, M.D., 2005
Списък на източниците на цитатите в текста
1. Maria Montessori, The Absorbent Mind. Clio Press Ltd. 2000. p. 4
2. ibidem, p. 6
3. ibidem, p. 8
4. ibidem, pp. 15, 16
5. ibidem, p. 3
6. ibidem, p. 5
7. Maria Montessori, La Formazione dell’Uomo. Garzanti, Milano 1970. p. 13
8. ibidem, p. 15
9. Maria Montessori, Education and Peace. Clio Press Ltd. p. 16
10. ibidem
11. ibidem, p. 17
12. 1946 London Course, unpublished. AMI property.
13. A. Gopnik, A.N. Meltzoff, P.K. Khul. The Scientist in the Crib. Morrow, New York 1999.
Chapter 1
14. M. C. Diamond, A.B. Scheibel, L.M. Elson. The Human Brain Coloring Book. Harper & Row,
New York 1985
15. F. Fornari, Affetti e Cancro. Cortina, Milano 1985. p. 7
16. Niko Timbergen in an interview
17. 1946 London Course, unpublished. AMI property.
18. Maria Montessori, The Absorbent Mind. Clio Press Ltd. 2000. p. 19
19. J. Chilton Pearce, Biology of Transcendence. p. 55
20. ibidem, p. 57
21. S. Quattrocchi Montanaro, M.D., Understanding the Human Being
22. Maria Montessori, The Absorbent Mind. Clio Press Ltd. 2000. p. 90
23. Maria Montessori, The Secret of Childhood. 23ibidem, p. 91
24. Maria Montessori, The Secret of Childhood. Ballantine Books 1972. p. 74, 75
25. U. Piscicelli, Introduzione alla Psicosomatica. P. 172
26. ibidem, p. 119
27. Maria Montessori, The Absorbent Mind. Clio Press Ltd. 2000.
28. T.G. Bower, A Primer of Infant Development. Freeman USA 1977. pp. 1, 2
29. A Gopnik, A.N. Meltzoff, P.K. Khul. The Scientist in the Crib. Morrow, New York 1999.
Chapter 1
30. D.A. Christakis, Paediatrics. April 2004
31. “It’s Official: TV linked to Attention Deficit” by Jean Lotus.
http://www.whitedot.org/issue/iss-story.asp?slug=ADHD Toddlers
32. Maria Montessori, The Absorbent Mind. Clio Press Ltd. 2000. p. 80
33. “The Case Against Television” KCBX Public radio, 12 April 1999. Program 515. ©1999
Scott London. p. 4
34. ibidem, p. 4
35. “It’s Official: TV linked to Attention Deficit” by Jean Lotus. p. 2
36. Maria Montessori, The Absorbent Mind. Clio Press Ltd. 2000. pp. 15, 16
