„Смятам тази тема за толкова сложна и дълбока, че не съм се осмелила да я засегна нито в книгата си, нито в методите си за общо образование…“
„Да се дава на децата морално възпитание чрез примери от приказки или от живота на хората около тях, означава да се третира моралното и религиозното възпитание както всички други въпроси в образованието – а именно, ние приемаме, че детето пред нас може да бъде просветено чрез слово и, ако пожелае, да следва съветите ни на практика.“
„Вместо това, моят образователен метод не следва тази логика. Аз не възприемам детето пред мен като същество, което лесно мога да напътствам чрез думи. Аз го възприемам като същество с вътрешни сили, които трябва само да се развият, върху които аз нямам власт, и мога само да съдействам за развитието им.“
„Затова образованието на детето започва с образованието на сетивата и упражняването на тези сетива води до автообразование и развива голяма част от вътрешния живот, включително волята.“
„Разбирането ми за моралното възпитание следва същата линия…“
„Образованието на сетивата е основа на целия интелектуален организъм и може да се нарече ‘интелектуален материал’. Без активност на сетивата няма нито идеи, нито въображение, нито каквато и да било интелектуална конструкция.“
„Докато интелектът ни се развива, нашата чувствителност също трябва да се развива. Именно чувствителността ни поражда развитието на интелекта.“
„Тази хармония между сетивата и външния свят подготвя интелектуалния организъм – естетическото постижение върви ръка за ръка с интелектуалното.“
„Думата ‘съвест’ се използва от психолозите, моралистите и религиите като име на вътрешен сетивен орган, който ни дава усещане за добро и зло – усещания за удоволствие и болка.“
„Да поддържаме живо това чувство, да го усъвършенстваме – това е основата на моралното възпитание.“
„В обществото виждаме хора, които говорят за морал, но са изгубили своята чувствителност. Често гледаме с изумление хора с висока интелигентност, които говорят за морал, но нямат морална чувствителност…“
„Как да дадем образование за това усещане? Трябва да признаем, че сме изправени пред проблем. И това поне ще ни освободи от илюзията, че можем да направим хората морални, просто като им говорим за морал.“
„Учител, който в Детската къща казва на децата: ‘Това е добро’, ‘Това е лошо’, ги предпазва по най-деликатния начин от злото, позволявайки им да се развиват свободно в доброто. Такъв учител, ако и да не дава пряко морално възпитание, поне започва да развива – ако позволите израза – морални сетивни органи, които класифицират фактите на моралната съвест.“
„В държавните училища детето, което се движи по определен начин, се нарича ‘палаво’, а това, което е спокойно – ‘добро’. Така представата за добро и зло се асоциира с поведение, което в действителност не съдържа морална стойност.“
„Обобщено можем да кажем, че ако вярваме, че детето трябва да се развива според собствените си закони на живот, то трябва да считаме за добро това, което подпомага живота, и за зло – това, което му пречи.“
„Да знаем как да поддържаме тази вътрешна чувствителност жива и да я усъвършенстваме – това е нашата основна задача.“
