Анна-Мария Йоцова е Монтесори педагог с AMI Монтесори диплома за разбота с деца и подрастващи на възраст 3-6, 6-12 и 12-18 години с богат международен опит. Тя е съосновател на многоезично Монтесори училище Откривател за деца между 14 месеца и 18 години, което e модел на Монтесори образование в България, и Монтесори Общност България, присъединена организация на AMI (Association Montessori Internationale).
Тя работи за развитие и подобряване на образованието на децата в България, като подпомага учители и родители да асистират естественото развитие на детето, насърчават проявата на човешкия потенциал и подобряването на детските преживявания в семейството, детската градина и училището.
Какво представлява Монтесори Общност България?
Сдружение „Монтесори Общност България“ е основано с цел да подпомага родителите и учителите да развият разбирането си за нуждите на детското развитие и инструментите как да подпомогнат всяко дете да стане най-добрата версия на себе си. Ние споделяме мисията на Международната Асоциация Монтесори (Association Montessori Internationale, AMI), основана 1929 г. от д-р Мария Монтесори като попечител на историята на Монтесори движението и пазител на образователния подход на Монтесори, като надгражда работата ѝ, за да я приложи във всяка обстановка и на всяко дете, без да се нарушава целостта на подхода. Kато присъединена организация, „Монтесори Общност България“ взаимодейства и работи в тясно сътрудничество с AMI, образователни експерти, училища и организации от целия свят, за да подкрепим социалната промяна за децата в България. Организираме различни форуми – малки семинари, национални конференции, менторски програми, обучителни програми. През 2018 година „Монтесори Общност България“ имаше честта да е домакин на годишната конференция на „Монтесори Европа“, която дава платформа за взаимодействие на образователни експерти, за обмен на добри практики и споделяне на инициативи. През последните 10 години подкрепяме редица общински детски градини и училища в цяла България и с малки стъпки допринасяме за еволюцията на образователните подходи.
Каква е взаимовръзката между свободата и дисциплината в Монтесори подхода? Как се балансират тези два аспекта?
Ранните хора не са имали баланс между свобода и отговорности, затова не е имало общност. За да оцелеят, хората са започнали да живеят заедно. Съвместният живот е свързан с баланса между свободата и отговорностите.
В ранните човешки общности индивидът е имал свобода на действие, стига неговите действия да са били от полза за общността. Съществувало е разпределение на трудовите задължения, свързани с удовлетворяването на основните нужди – отговорностите за събиране на храна чрез лов, паленето на огън, приготвянето на храната, земеделието. Всеки е имал отговорността да изпълнява своята част от работата – своята задача, и с това да допринася за племето. Така всеки е имал свободата да се възползва от общите блага и труда на останалите.
Това е свободата да изразяваш себе си и да комуникираш по начин, който другите разбират. Работата на всеки е да носи стойност на общността. Спазването на общите закони и правила на общността е свързано с отговорността. Когато хората са живели в племенна общностна система, за тях е било важно да имат ограничения на свободата по отношение на членовете на тяхната общност и спрямо другите общности. Старейшините са били тези, които са определяли правилата, които всички членове на общността са спазвали. С развитието на обществата те са ставали по-сложни, а правата и отговорностите – неразделна част от принадлежността към племето, града, държавата. С еволюцията на обществата се е развивала и системата от правила, което е довело до възникването на отговорността чрез развитието на морала и моралните норми, които първоначално са били установени като граници още в ранните етапи на човешкото съзнание.
Този баланс между свобода и отговорности в ранните общества може би се е основавал на идеята, че именно по този начин племето ще оцелее. Всеки индивид е имал лична свобода и набор от отговорности, свързани с живота и благополучието на групата.
У децата постепенно започват да се развиват уменията за съвместен живот, и възрастните трябва да им помогнат да разберат, че същите предизвикателства, пред които се изправят днес, са стояли и пред нашите предци – как да живеят заедно, как да работят заедно, как да разбират различните гледни точки.
Важно е да говорим за това с децата, за да разберат как се изграждат взаимоотношенията в обществото и как функционира самото общество. Децата преминават през същия процес на учене как да живеят заедно в група. Те срещат подобни предизвикателства при използването на своите свободи и отговорности. Също така е важно децата да разберат как развитието на мисълта и осъзнатостта е довело до по-големи свободи, но и до още по-големи отговорности, свързани с глобалното въздействие върху природата.
Във възрастта 0-3 години границите са свързани със създаването на безопасна среда. Детето действа несъзнателно. То има свободата да расте и да изгражда своята личност. Детето притежава неограничена свобода да се самоизгражда. Границите се определят от средата и от възрастния. Децата все още не могат да се грижат сами за себе си. Границите съществуват, за да помагат и да ориентират. Децата са изследователи и имат нужда от граници като основно разграничение между добро и лошо. В този период детето е с „поглъщащ ум“ и моралните представи се формират чрез физически преживявания.
С израстването на детето във възрастта 3-6 години тези граници се надграждат с дисциплината, свързана със способността да бъдеш господар на собствените си действия. Чрез практически дейности децата естествено развиват силите на волята. Детето изгражда способност да координира тялото си, да контролира емоциите си и да развива съзнание. То изгражда функционална независимост в контекста на времето и мястото, в които е родено. Дисциплината означава да овладееш себе си, да се грижиш за себе си, за другите и за околната среда. Детето все още се намира в егоцентричната фаза на развитието, затова дисциплината е свързана предимно с неговите собствени действия, а не с околната среда. Например, когато детето е много малко, то полива растението, защото има вътрешна нужда да контролира движението си, а не за да се грижи за природата. По-късно то полива растението, но все още не знае кога да спре. В следващ етап детето вече полива растението, за да се грижи за него.
Във възрастта 6-12 години детето започва да проявява интерес към по-широкото общество. Развива се инстинктът за принадлежност към групата. То иска да бъде част от отбора. В същото време детето развива самостоятелно мислене, усеща своите силни страни и се стреми да използва свободата си. В този възрастов период се формира разсъждаващият ум, което позволява на детето да разбира взаимовръзките между нещата. Децата развиват умения за предвиждане, анализ на причинно-следствените връзки и осмисляне на последствията. Те търсят по-голяма свобода и започват да осъзнават своите отговорности като част от общността. Затова в този етап основната тема е отговорността – каква е твоята роля като индивид в групата, къде е твоето място, как можеш да използваш своите таланти, за да допринесеш за общността.
В юношеството това се надгражда с мотиви за развитие на дълг към общността. Развива се съзнанието, че действията на индивида имат пряко влияние върху функционирането на неговата общност. Това е част от подготовката за живота на възрастни.
За всяка възраст концепциите за граници, дисциплина и отговорност са свързани с развитието на личността и особеностите на ума на детето. Постепенно се изгражда вътрешно разбиране за последствията и усещане за степента на тяхното влияние.
До каква годишна възраст този подход е подходящ за децата? Как се адаптира с годините и нуждите на децата?
Монтесори философията е психолого-педагогика с екологична визия за света. Тя се базира на научното разбиране за психологическите нужди за цялостно развитие на личността от раждането до зрелостта. Предлага методология от педагогически подходи в подкрепа на това развитие, за да подкрепи манифестацията на индивидуалния потенциал на отделната личност. Всеки развитиен етап надгражда предходния спрямо характеристиките и нуждите на всички аспекти от личностното развитие – духовно, емоционално, когнитивно, социално, физически. Монтесори вижда света като взаимозависимост както в природата, така и в човешкото общество, и дава насока за развитието на индивида, за да развие обществото.
Монтесори е визия за мир.
