Образованието не трябва вече да бъде само придатак на знание, а трябва да  поеме по нов път, търсейки проявлението на човешките възможности.” Мария Монтесори

Д-р Мария Монтесори (1870 – 1952), лекар, антрополог и педагог, изучава децата от всички раси, културно и социално-икономически положение повече от петдесет години. Нейното интензивно, научно-базирано наблюдение над човешкото същество, от раждането до зрялостта, позволява да извлече фундамента от философски, психологически и педагогически принципи. Те, заедно с широка гама от авто-дидактически материали, са известни като Монтесори метод на обучение.

unnamed

Мария Монтесори открива, че децата учат наи-добре чрез правене и че щастливите, независими и вътрешно мотивирани ученици формират положителен образ за себе си, като уверени и успешни личности.

Монтесори подходът е холистичен и има за цел да развие цялостно личността на детето.

Д-р Монтесори е истински пионер на концепцията детето да е в център в образованието. Нейните иновативни практики и идеи в класната стая са имали голямо влияние върху образованието на децата по целия свят.

Скоро след началото медицинската си кариера, д-р Монтесори се включва в движението в Защита на правата на жените. Тя става известна с високите нива на своята компетентност при лечение на пациенти, но също така и с уважението, което показа към пациенти от всички социални прослойки. През 1897 г. д-р Монтесори се присъединява към изследователска програма в психиатричната клиника на Университета в Рим, като доброволец. Работата инициира у нея дълбок интерес към нуждите на децата със затруднения в ученето. По-специално към работата на Жан Марк Итар и Едуард Сегуин.

През 1901г. Мария Монтесори започва собствените си изследвания в образователната философия и антропология, води лекции и обучения на студенти. С отварянето на първата Детска къща (Casa Dei Bambini) в Рим през 1907г., д-р Монтесори въвеждане някои от образователни материали, които развива по-рано при рабоатата си с деца със затруднения.

Д-р Монтесори поставя много различни занимания и материали в детската среда, но запазва само тези, които ангажират децата. Тя реализира, че децата, които са поставени в среда, където дейностите са предназначени да подпомагат естественото им развитие, имат силата да се самообразоват. До 1909г. д-р Монтесори провежда първия си курс за обучение в новия подход за около 100 студенти. Записките й от този период, предоставят материал за нейната първа книга, публикувана през същата година в Италия, преведена в САЩ през 1912г., позната като “Монтесори методът”, която по-късно е преведена на 20 езика.

Следва период на огромно развитие на Монтесори подхода. Монтесори общности, обучителни програми и училища се появяват по целия свят. Пътувания за лекции и изнасяне на публични речи ангажират д-р Монтесори в Америка, но също така и във Великобритания и в цяла Европа.

Във времето на възхода на фашизма в Европа, Монтесори училищата са затворени от нацистите, а книгите и изображенията са били изгорени. През 1939 г. Мария Монтесори и сина й, Марио, се преместват в Индия, за изнасяне на лекции, като първоначално възнамеряват да пътуват само за три месеца, но пътуването им е продължило седем години. В Индия, Мария Монтесори обучава над хиляда индийски учители. Връщайки се към Европа, през 1947 г. тя се обръща към ЮНЕСКО с темата за “Образование и Мир” и получава номинация за Нобелова награда за мир през 1949 г.

Мария Монтесори умира през 1952 г., в компанията на сина си Марио, на когото тя завещава на наследството от работата си.